Решение № 1826 от 11.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9232/2018 г.

Решение № 1826 от 11.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9232/2018 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, по касационна жалба на В. Р. против решение № 3899/11.06.2018 г., постановено по адм. дело № 7520/2017 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Отказ за издаване на удостоверение по § 6 ПЗР на Наредба № 2/2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в РБ и минимални гаранционни срокове за изпълнени строително монтажни работи, съоръжения и строителни обекти (Наредба № 2/2003 г.), обективиран в писмо с изх. № към САГ 17-ТК00-968-(1)/18.05.2017 г. на директора на Дирекция "Общински строителен контрол" на СО. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на закона и се иска отмяната му. Ответникът директор на Дирекция "Общински строителен контрол" на СО оспорва жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспорения отказ за издаване на удостоверение по § 6 от Наредба № 2/2003 г. за законосъобразен, тъй като се иска за строеж от трета категория, за който компетентен да извърши административната услуга е ДНСК. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е установил въз основа на събраните по делото доказателства всички правнозначими факти и е обосновал верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Удостоверяването на факти с правно значение представлява извършване на административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, б. "а" ДР ЗА, за която е приложим АПК. Дали определен строеж подлежи на въвеждане в експлоатация по реда на Наредба № 2/2003 г. или не подлежи следва да се удостовери от органа, който е компетентен да го въведе в експлоатация. Това зависи от категорията на строежа, като за строежи от първа, втора и трета категория, това е началникът на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице - чл. 18 от Наредбата и чл. 177, ал. 2 ЗУТ. Строежите от четвърта и пета категория се въвеждат в експлоатация от органа, издал разрешението за строеж. В случая заявеният от жалбоподателя строеж е от трета категория и удостоверяване на наличието на предпоставките по § 6 ПЗР на Наредба № 2/2003 г. е от компетентността на началника на ДНСК, независимо че не е изрично посочено в разпоредбата. Само органът, който е компетентен да въведе определен строеж в експлоатация, може да удостовери, че той не подлежи на въвеждане по нормативноустановения ред. Обстоятелството, че за процесния строеж "не е необходимо предприемане на действия за въвеждане в експлоатация, при условие, че след 31.03.2001 г. не са извършвани СМР, изискващи издаване на разрешение за строеж" е удостоверено в писмо на директора на Дирекция "СУК" при ДНСК, изх. № СО-1449-02-470/23.06.2017 г., което е след издаване на оспорения отказ и с което е извършена заявената от жалбоподателя административна услуга. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила. При този изход на делото разноските са в тежест на касатора и следва в полза на ответника да се присъди юрисконсултско възнаграждение, за което е направено своевременно искане. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,