Решение № 7300 от 17.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4868/2015 г.

Решение № 7300 от 17.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4868/2015 г., II о., докладчик съдията Светлана Йонкова С решение от 11.03.2015 г. по адм. д. № 2629/2014 г. Административен съд Пловдив е отхвърлил жалбата на "БИОИНВЕСТ" ЕООД Стара Загора срещу ревизионен акт № 241400729 от 28.05.2014 г., издаден от органите по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение № 825 от 20.08.2014 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП относно непризнат данъчен кредит общо за сумата 261 776,90, ведно с прилежащите лихви в размер на 30 052,11 лв. и лихви за невнесени авансови вноски за 2011 и 2012 г. в размер на 319,89 лв. Решението се обжалва с касационна жалба от "БИОИНВЕСТ" ЕООД Стара Загора. Жалбата е подадена в срок. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено като постановено при допуснато нарушение на материалния закон, съществено процесуално нарушение и необоснованост. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП Пловдив я оспорва. Представителят на Върховната административна прокуратура предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд обсъди касационните основания и установи следното: С оспорения пред Пловдивския административен съд ревизионен акт, потвърден с решение на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП, Пловдив е отказано правото на данъчен кредит на жалбоподателя "БИОИНВЕСТ" ЕООД Стара Загора за данъчни периоди м. 12.2012 г. и м. 06.2013 г. по фактурите, издадени от "Милк фуудс груп" ЕООД и "Слава консулт 3 " ЕООД и за допълнително установените лихви за дължими, но невнесени авансови вноски за корпоративен данък за 2011 и 2012 г. Правото на данъчен кредит е отказано по 9 броя фактури на "Милк фуудс груп " ЕООД за данъчен период м. 06.2013 г. за доставка на слънчоглед и по 5 броя фактури на "Слава консулт3" ЕООД за същата доставка за данъчен период м. 12.2012 г. Пловдивският административен съд е приел, че правото на данъчен кредит по посочените фактури е отказано законосъобразно. Въпреки писмените доказателста за извършване на плащане по банков път, не били налице доказателства за извършен транспорт, неговия вид, доказателства за това кой и кога е товарил и разтоварвал стоката, както и дани за складови бази на доставчика и жалбоподателя в мястото на товарене и разтоварване на стоката. Доставчиците не разполагали с активи за производство на слънчоглед, нито са представени доказателства за подизпълнители, произвели такива количества. Жалбоподателят не разполагал с доказателства за предоставяне на стоката, поради това логично било да се приеме, че самият той извършва данъчна измама, ползвайки данъчен кредит по посочените фактури. По тези причини Пловдивският административен съд е приел, че не е доказано извършването на реална сделка по фактурите. Изводите на съда са в противоречие с материалния закон и са необосновани. В нарушение на съдопроизводствените правила Пловдивският административен съд не е обсъдил всички доказателства и доводи на страните по отделно и в тяхната съвкупност. Ако беше изпълнил това си задължение, изводите му биха били други. По делото са представени доказателства за това, че доставките по процесните фактури са били заплатени от жалбоподателя "БИОИНВЕСТ" ЕООД по банков път. Този факт е приет за установен от съда в мотивите на решението (л. 8) . Предмет на фактурите са родово определени вещи. За прехвърлянето на собствеността върху тях са съставени приемо-предавателни протоколи. Същите удостоверяват, че стоките са индивидуализирани, предадени и приети във фактурираното количество . Установено е пълно покриване на количеството на стоката, отразено във фактурите и това в приемо-предавателните протоколи. Налице е доставка на стоката по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС. Издадените от доставчиците фактури са описани в дневниците за продажби и в СД по ЗДДС в периода, в който са издадени и участват при определяне на резултата за съответния период. Първичните счетоводни документи съдържат реквизитите по чл. 114 ЗДДС. Спазени са изискванията на закона при счетоводното записване и отчитане на данък добавена стойност. Счетоводството на жалбоподателя се води при спазване изискванията на законовите и подзаконови нормативни актове. Представени са доказателства за това за чия сметка и по какъв е ред е извършен транспорта на стоката. Доказателствата са били предмет на разглеждане от съдебно-счетоводната експертиза. Установено е от нея, че транспортът е за сметка на доставчика. Установено е мястото на натоварване и разтоварване на стоката по отношение и на двамата доставчици. Вещото лице е констатирало съотвествие в датите на процесните фактури, приемо - предавателните протоколи и товарителниците. Стоката е натоварвана в складовите бази на доставчиците и е разтоварвана в складовите бази на клиенти на дружеството жалбоподател в гр. Русе и гр. Бургас. Транспортирането е извършено от трето лице -"Биотранс" ЕООД, като вписаните в товарителниците лица като придружители са шофьори в транспортната фирма. След като превозът е за сметка на доставчика, дружеството жалбоподател не би могло да отговаря за допуснати нередности в неговото счетоводство или в съпътстващите документи за транпорт. На това основание не може да му бъде отказано правото на данъчен кредит, тъй като дружеството жалбоподател не може по никакъв начин да упражнява влияние въру отчетността на доставчика и нейната редовност. Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрираното лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка, като нормата на чл. 113 предвижда задължение на доставчика да издаде фактури за извършената от него доставка на стока или услуга с реквизити, лимитивно изброени чл. 114 така, че да се приемат за установени фактите в нея. За да възникне правото на данъчен кредит следва получателят по сделката да притежава валиден документ, който да удостоверява извършването й, за да може да се направи извод, че получената стока или услуга са облагаеми доставки. Посочените изисквания на закона са спазени по отношение на ревизираното лице "БИОИНВЕСТ" " ЕООД Стара Загора. Дружеството е представило всички документи, които с оглед на доставките са могли да се намират у него и които могат да докажат получаване на доставките, за които са издадени фактури. Основният факт на предаване на стоката е доказан с представените в ревизионното производство и в съдебно заседание доказателства и от заключението на счетоводната експертиза. В подкрепа на изложеното по-горе са директива 2006/112/ЕО и Решение на СЕС по д. № С-18/13. Данъчните органи не могат да откажат на данъчно задълженото лице право на данъчен кредит поради това, че издателят на фактурите за услугите или някои от неговите доставчици за извършили нарушения без да се доказва, че данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която се обосновава правото на приспадане е част от данъчна измама, извършена от посочения издател на фактурата или от друг стопански обект нагоре по веригата. В случая данъчният орган не е ангажирал доказателства, въз основа на които може да се направи извод за наличието на данъчна измама, извършена от доставчика, още по-малко, че ревизираното лице е знаело за тази данъчна измама, което да направи отказът да се признае данъчен кредит за законосъобразен. Решението на Административен съд Пловдив е постановено при допуснато нарушение на материалния закон, съществено процесуално нарушение и необоснованост в частта, с която е отхвърлена жалбата на "БИОИНВЕСТ" ЕООД Стара Загора срещу ревизионен акт № 241400729 от 28.05.2014 г. в частта, потвърден с решение № 825/20.08.2014 г. на директора на дирекция "ОДОП" при ЦУ на НП Пловдив за непризнат данъчен кредит общо в размер на 261 776,90 лв. и лихви общо в размер на 30 052,11 лв. за данъчни периоди м. 12.2012 г. и м. 06.2013 г. Следва да бъде отменено в тази част и вместо него постановено друго решение, с което да се отмени ревизионния акт в посочената част. В останалата част по отношение на дължими, но не внесени авансово вноски по корпоративен данък за 2011 г. и 2012 г. в размер на 319, 89 лв. ревизионният акт е законосъобразен. Решението на Пловдивския административен съд в частта, с която е отхвърлил жалбата на "БИОИНВЕСТ" ЕООД Стара Загора в тази част е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. На касационния жалбоподател не се дължат разноски на основание чл. 161, ал. 3 ДОПК. По изложените съображения Върховният административен съд