Решение № 8397 от 12.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5255/2012 г.

Решение № 8397 от 12.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5255/2012 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационна жалба на "С-НЕТ" ООД гр. Плевен против решение № 124/23.02.2012 г. по адм. дело № 710/2011 г. на Административен съд - Плевен, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № ДК-02-СЗР-160/02.05.2011 г. на началника на РДНСК - Северозападен район, издадена на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ за премахване на незаконен строеж: "Въздушни кабелни мрежи", намиращ се в кв. 134, гр. Плевен между блоковете на пл. Македония, бл. Цоньо Матев и ул. Пирин № 35, ул. Братя Миладинови № 3 и ЖСК Стройснаб от ул. Изгрев. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон и необоснованост, като се иска отмяната му и постановяване на друго за отмяна на заповедта. Ответната страна началник на РДНСК - Северозападен район не взема становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена по пощата срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваната заповед, първоинстанционният съд приема заповедта за изцяло законосъобразна, а разпореденият за премахване строеж за незаконен - изграден без изискващите се строителни книжа, както и в нарушение на изискването на специалния закон - чл. 286 ЗЕМ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Въздушните кабелни мрежи представляват електронни съобщителни мрежи и са част от техническата инфраструктура - строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, за изграждането на каквито е необходимо одобряване на инвестиционни проекти и разрешение за строеж. В случая с редовно съставен констативен акт по чл. 225, ал. 3 ЗУТ е установено извършването на подробно описани в обстоятелствената част на заповедта незаконни въздушни кабели. Върху същите липсват идентификационни белези, което се установява от вещо лице, затова не може да бъде установен извършителя и собственика им. В този случай издаването на заповедта без посочване на адресат е законосъобразно, както правилно приема и административният съд. С възражение срещу констативния акт "С-НЕТ" ООД Плевен се заявява като собственик на част от строежа, без да конкретизира на коя част и без да представя доказателства за това. В този случай тежестта да докаже твърденията си е върху дружеството и за административния орган не съществува задължение да установява каква част от въздушната кабелна мрежа не се притежава от него. Изобщо извършителят или собственикът на незаконния строеж са от значение само за това кой ще понесе разноските по премахването му. Ако те са неизвестни разноските са за сметка на държавния бюджет съгласно чл. 15, ал. 2 от Наредба № 13/2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК. Незаконните строежи подлежат на премахване дори и да не са известни техните извършители или собствениците им. Това е пряката цел на закона прогласена в чл. 225 ЗУТ. Касаторът не представя в административното производство и пред съда доказателства за законност на частта от строежа, за която претендира да е изградил и обслужва, поради което законосъобразно административният орган е издал заповед за премахването му изцяло, правилно потвърдена с обжалваното решение. Неоснователно се поддържа от касатора, че заповедта е издадена при съществени нарушения на административно производствените правила. Няма пречка индивидуализирането на строежа да се извърши в обстоятелствената част на заповедта и да не се възпроизвежда в диспозитива й, поради което не е налице недопустимо различие между тези части на заповедта. Непосочването на адресат на заповедта не представлява съществено нарушение във формата на заповедта по чл. 225, ал. 1 ЗУТ по съображенията изложени по-горе. При неоснователност на касационните оплаквания обжалваното решение следва да остане в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,