Решение № 4277 от 17.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10008/2014 г.

Решение № 4277 от 17.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10008/2014 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на директора на Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Варна срещу Решение № 1623 от 02.07.2014 г. по адм. д. № 4189/2013 г. на Административен съд Варна, в частта, с която е отменен акт за установяване на задължение по декларация № МД-АУ-189/06.08.2013 г. на орган по приходите при Дирекция "Местни данъци" към Община Варна, потвърден мълчаливо от Директора на Дирекция "Местни данъци" при Община Варна, в частта, в коята на Антон Михайлов Андонов са определени задължения за такса битови отпадъци, за 2010 г. за разликата над 50.96 лв., както и за лихва върху задължението в размера над 14.54 лв.; за 2011 г. за разликата над 50.96 лв., както и за лихва върху задължението в размера над 9.27 лв.; и за 2012 г. за разликата над 50.96 лв., както и за лихва върху задължението в размера над 4 лв. Счита се, че неправилно е отменен акта, в частта, в която са установени задълженията на жалбоподателя по отношение извършваната от общината услуга по поддържане на териториите за обществено ползване, която процесния период е определена в размер 1.15 на хиляда върху данъчната оценка за нежилищни имоти. Съгласно чл. 71, т. 2 от ЗМДТ такса за тази услуга не се събира само когато услугата не се предоставя от общината. Счита се, дължимостта на този компонент се определя от принадлежността на имота към населеното място, тъй като дори и услугата да не се извършва по отношение на конкретния имот, на практика собственикът на имота се ползва реално от услугата извършвана на териториите за обществено ползване в гр. Варна. Логиката на закона не е била таксата да се дължи единствено в случай, че услугата се извършва непосредствено до конкретния имот. Безспорно на територията на гр. Варна, както и в района на процесните имоти тази услуга се предоставя от общината, поради което и такса ТБО в тази част е дължима. Ответната страна е представила писмен отговор. Счита за неоснователни доводите, че е безспорно предоставянето на услугата поддържане на териториите за обществено ползване и че такава е била предоставяна от община Варна. Жалбоподателят е оспорил изцяло задължението за ТБО за своите имоти. Съдебнотехническата експертиза с оглед на място и проверка на документите при фирмата-изпълнител на услугата заключава, че липва подробен маршрут, свидетелстващ за извършвани услуги по ТБО в района за целия процесен период, където имотите се намират, инкорпорираният в експертизата снимков материал онагледява непромененото от години фактическо положение на имотите - запустяли, неоградени, без видими следи от човешко присъствие. На база събрания доказателствен материал съдът правилно е приел, че на ответника не се дължи такса за поддържане чистотата на обществените територии, отчитайки не само непредоставянето на тази услуга за конкретните процесни имоти. Прокурорът дава заключение за основателност на жалбата. За да отмени частично оспореният акт съдът е установил, че съгласно заключението на СТЕ, поради липса на детайлна информация в пътните листи на автомобилите на фирмата-изпълнител по договора за концесия на дейността по поддържането на чистотата на територията на район "Владиславово" и предвид липсата на друг достоверен източник на информация за изминавания маршрут, експертизата не може да даде заключение за реалното и ежемесечно извършване на услугата сметосъбиране и сметоизвозване на изброените имоти; Същевременно, въпреки дадените указания административният орган не е ангажирал доказателства, че услугите по сметосъбиране и сметоизвозване по отношение на процесните имоти са реално извършени от Община Варна, а събраните по делото доказателства, водят до извод за противното. Не е установено и да е предоставяна услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, като в тази връзка е особено показателен снимковия материал към експертизата. Поради това, съдът е приел, че в противоречие с материалния закон /чл. 71, т. 1 и т. 2 от ЗМДТ/ с процесния АУЗД на жалбоподателя са вменени задължения за ТБО по отношение на горните два компонента - сметосъбиране и сметоизвозване и чистота на териториите за обществено ползване и го е отменил в тази част. С оглед съдържанието на касационната жалба следва да се приеме, че решението на административния съд се обжалва само в частта, с която е отменен акта за установяване на задължения по декларация относно услугата поддържане на териториите за обществено ползване, определена в размер 1.15 на хиляда върху данъчната оценка за нежилищни имоти, което е изрично посочено в жалбата. Решението в останалата част, с която е отменен АУЗД № МД-АУ-189/06.08.2013 г. на орган по приходите при Д-я "Местни данъци" към Община Варна относно таксата за сметосъбиране и сметоизвозване и влязло в сила. Жалбата срещу решението в частта, с която е отменен АУЗД № МД-АУ-189/06.08.2013 г. на орган по приходите при Д-я "Местни данъци" към Община Варна относно таксата поддържане на териториите на обществено ползване за периода 2010 г. - 2012 г. за процесните имоти е основателна. Възприемат се доводите на жалбоподателя, че дължимостта на този компонент се определя от принадлежността на имота към населеното място, тъй като дори и услугата да не се извършва по отношение на конкретния имот, собственикът на имота се ползва реално от услугата извършвана на съответните територии за обществено ползване в гр. Варна. Логиката на закона не е била таксата да се дължи единствено в случай, че услугата се извършва непосредствено до конкретния имот. Установено е, че на територията на гр. Варна и в близост до процесните имоти тази услуга се предоставя от общината, поради което и такса ТБО в тази част е дължима. Видно от показанията на свидетеля Джеров, дадени в съдебно заседание проведено на 26.03.2014 г., същият е посочил, че един от имотите на жалбоподателя граничи с училище, жилищен блок и негов съсобствен имот. Същото се отнася и за имотът, намиращ се в местността "Елекин тепе", граничещ със складове на "Кока Кола", както и за имота, разположен в местността "Корията", граничещ с предприятие "Добруджански хляб". Следователно представени са доказателства за реално предоставяне на услугата поддържане на чистотата в тази част на територията за обществено ползване. Воден от изложеното, Върховният административен съд, Седмо отделение