Решение № 16623 от 5.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9104/2019 г.

Решение № 16623 от 5.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9104/2019 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Диана Добрева Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на И. Иванов за отмяна на влязлото в сила решение № 8368/05.06.2019 г., постановено по адм. дело № 12543/2017 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, с което е отменено решение № 1510/30.08.2017 г. по адм. дело № 912/2017 г. на Административен съд – Пловдив (АС – Пловдив) и е постановено отхвърляне на жалбата на И. Иванов срещу заповед № 317 з 921/22.03.2017 г. на директора на Областна дирекция на МВР – Пловдив. С последната, на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), чл. 204, т. 3, чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 6 от ЗМВР, вр. т. т. 15, 19, 20 и 83 от Етичния кодекс на държавните служители в МВР и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР, на младши инспектор И. Иванов е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение за длъжността – старши полицай в група "Охрана на обществения ред", сектор "Охранителна полиция" към Районно управление – Карлово при ОД на МВР – Пловдив. В искането за отмяна е релевирано основанието по чл. 239, т. 1 от АПК – ново писмено доказателство от съществено значение за делото, което при решаването му не е съществувало. Представена е присъда от 26.03.2019 г., постановена по ВНОХД № 2245/2018 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, влязла в сила на 17.06.2019 г. – денят, в който е влязло в сила определението, с което се прекратява производството по оспорване на присъдата на Окръжен съд - Пловдив пред касационната инстанция. Искателят излага съображения, че извършването на деянието, за което му е наложено дисциплинарното наказание "уволнение", е отречено с мотивите на влязлата в сила присъда по ВНОХД № 2245/2018 г. на Окръжен съд – Пловдив. Позовавайки се на този съдебен акт, с който е признат за невиновен в извършването на соченото деяние и е оправдан по повдигнатото му обвинение, И. Иванов моли съдебното решение, постановено от Върховния административен съд, да бъде отменено и делото – върнато за разглеждане от друг състав на съда. Претендира разноски по делото. Доводите и исканията си поддържа в съдебно заседание чрез процесуалния представител и в депозирана по делото писмена защита. Ответната страна – директорът на ОД на МВР – Пловдив, в писмен отговор – молба, представен чрез пълномощник по делото гл. юрк. И. Петкова, заявява становище за неоснователност на искането за отмяна на влязлото в сила решение на ВАС. Поддържа аргумента, че И. Иванов е бил дисциплинарно уволнен не заради извършено престъпление, а поради това, че е нарушил нормите на Етичния кодекс на служителите в МВР. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, като съобрази доводите, изложени в искането за отмяна и прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Искането за отмяна е допустимо, като подадено от лице по чл. 238, ал. 1 от АПК и в сроковете по чл. 240, ал. 1, т. 1 от АПК. Разгледано по същество е основателно. С влязлото в сила решение на Върховния административен съд, чиято отмяна се иска, е отменено решение № 1510/30.08.2017 г. по адм. дело № 912/2017 г. по описа на АС - Пловдив, с което е уважена жалбата на И. Иванов срещу заповед № 317 з 921/22.03.2017 г. на директора на ОД на МВР – Пловдив за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Тричленният състав на ВАС, пето отделение е решил спора по същество, като е отхвърлил жалбата на държавния служител срещу цитираната заповед на директора на ОД на МВР – Пловдив, за която е установил липса на отменителни основания по чл. 146 от АПК. Като фактически основания за издаване на заповедта за дисциплинарно уволнение е посочено, че на 05.10.2015 г. в гр. Карлово младши инспектор И. Иванов (старши полицай в група "Охрана на обществения ред", сектор "Охранителна полиция" към РУ-Карлово при ОД на МВР-Пловдив), в съучастие с непълнолетния си син П. И., е отнел чужда движима вещ – мотопед марка "Априля" с английски регистрационни табели [номер] от владението на Д. Дуралийски. Дадената от дисциплинарно наказващия орган правна квалификация на така описаното деяние е по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР – "деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата". Като конкретно нарушени норми на Етичния кодекс са посочени правилата по т. т. 15, 19, 20 и 83 от същия. Като не се е съобразил с тях, държавният служител е обективирал поведение, чиито последици са довели до уронване престижа на полицейската институция, изразяващо се в намаляване на авторитета на полицията пред обществото, на което тя служи за защита живота, здравето и имуществото на гражданите, за опазване на обществения ред и противодействие на престъпността, при стриктно спазване на закона и зачитане на основните права и свободи на гражданите. С присъдата от 26.03.2019 г., постановена по ВНОХД № 2245/2018 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, влязла в сила на 17.06.2019 г., И. Иванов е признат за невиновен в това на 05.10.2015 г. в гр. Карлово, в съучастие с непълнолетния П. И., като съизвършител да е отнел чужда движима вещ – мотоциклет "Априлия" с английски рег. № [номер] от владението на Д. Дуралийски, и е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от Наказателния кодекс. При съпоставка на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание и влязлата в сила оправдателна присъда, по несъмнен начин се установява, че с последната молителят е признат за невиновен в извършване на същото деяние (отнемане на индивидуално определена чужда движима вещ от владението на трето лице), което е посочено и като фактическо основание на наложеното му дисциплинарно наказание, и е оправдан по образуваното срещу него наказателно производство. Неоспоримо е установеното в закона принципно положение, че производството по налагане на дисциплинарно наказание е независимо от наказателното такова, провежда се по самостоятелен ред и правила, като за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя е без значение резултатът от провежданото спрямо него наказателно разследване. В случаи като процесния обаче, когато е налице пълно тъждество във фактическите основания, с които е мотивирана заповедта за налагане на дисциплинарното наказание от една страна, и деянието предмет на оправдателната присъда, с която е приключило наказателното производство от друга, следва да се държи сметка за императивното правило на чл. 300 от ГПК. Съгласно цитираната разпоредба, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието относно това дали деянието е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. Правилото намира приложение в административния процес съгласно препращащата норма на чл. 144 от АПК, с оглед на което в настоящия случай оправдателната присъда на Окръжен съд – Пловдив следва да бъде зачетена от съда, сезиран с искането за отмяна по реда на АПК, като ново обстоятелство от съществено значение за делото, което не е могло да бъде известно на страната към момента на решаването му. При тези обстоятелства, извършването на деянието, за което на И. Иванов е било наложено дисциплинарно наказание "уволнение" поради квалифицирането му като тежко нарушение на служебната дисциплина, следва да се счита за недоказано, т. е. недоказано е фактическото основание за издаване на процесната заповед. С оглед горното, влязлата в сила оправдателна присъда на Окръжен съд – Пловдив съставлява ново обстоятелство от съществено значение за решаване на делото по оспорване законосъобразността на дисциплинарното уволнение на И. Иванов, което обстоятелство е настъпило след влизане в сила на касационното решение на ВАС. Налице е основанието по чл. 239, т. 1 от АПК за отмяна на решение № 8368/05.06.2019 г. по адм. дело № 12543/2017 г. по описа на ВАС и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. При този изход на спора и предвид представените доказателства, следва да бъде уважена претенцията на искателя в настоящото производство за присъждане на сторените по делото разноски, съставляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500. 00 (петстотин) лева и държавна такса в размер на 30. 00 (тридесет) лева, или общо 530. 00 (петстотин и тридесет) лева, платими от бюджета на органа – ответна страна по делото. Мотивиран от горното и на основание чл. 244, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,