Решение № 1018 от 20.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12269/2010 г.

Решение № 1018 от 20.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12269/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 10238/27.07.2010 г., постановено по адм. д. № 4156/2010 г. тричленен състав на Върховния административен съд е отхвърлил жалбата на Михаил Колев Желев от гр. Варна срещу решение на Висшия съдебен съвет по т. 36 от Протокол № 8 от заседание, проведено на 25.02.2010 г., с което на основание чл. 308, ал. 1, т. 6 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) му е наложено дисциплинарно наказание "дисциплинарно освобождаване от длъжност". Срещу това решене е подадена касационна жалба от Михаил Колев Желев с оплакване, че е незаконосъобразно. Счита, че при постановяването му не са спазени процесуални правила, наложено му е наказание за нарушение, което не му е вменено, а деянието е несъставомерно. Релевира възражения за липса на мотиви в решението на ВСС, което обстоятелство не е коментирано от тричленния състав, не е приложен законът, действал по време на извършване на деянието. Моли обжалваното решение да бъде отменено. В съдебно заседание касационният жалбоподател се явява лично и с пълномощник адв. Сълова, поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена, представя писмени бележки. Ответникът по делото - Висш съдебен съвет, се представлява от юрисконсулт Карагонова, която моли касационната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за подадена в срок от надлежна страна и допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Решението е обосновано и законосъобразно, сочените касационни основания за отмяна са несъстоятелни. Върховният административен съд в настоящия петчленен състав прецени данните по делото, обсъди правилността на обжалваното решение съобразно наведените в касационната жалба възражения и намира същата за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. Тричленният състав е изложил точно фактите по спора, установени от приетите по делото писмени доказателства. От данните по делото е видно, че през 2008 г. Михаил Желев в качеството му на следовател в Окръжен следствен отдел при ОП гр. Варна е извършвал следствени действия по разпределеното му сл. д. № 2190/2005 г. По повод влошени отношения със съпругата му и съмнения, че същата е провела разговори с цел злепоставянето му, следователят е изискал от "Мобилтел" ЕАД разпечатка на входящите и изходящи разговори от телефона й за определен период от време на 24.07.2008 г. Като едно от поредицата действия на Желев, довели до уронване престижа на съдебната власт, е изготвянето на писмо № СД 2190/25.07.2008 г. до директора на мобилния оператор, с което е изискал детайлизирана справка за входящите и изходящи разговори на телефонния номер на съпругата му Диана Желева за времето от 10,00 ч. до 15, 00 ч. на 24.07.2008 г., както и информация за позиционирането на мобилния телефон по клетки и разположението на тези клетки по адреси. В писмото е посочено, че информацията му е необходима във връзка с разследването по сл. д. № 2190/2005 г. по описа на ОСлСл - Варна (нямащо връзка със случая), като е помолил и за спешност предвид необходимостта от бързи действия по разследването. Тази доказана по делото неистина обуславя накърняване на етични правила, свързани със служебните задължения и морала на магистрата. Изисканата справка е изпратена на жалбоподателя с писмо изх. № 11492/4.08.2008 г. на "Мобилтел" ЕАД, дирекция "Качество и сигурност на технологиите" и макар пряко да не е използвана от Желев, е станала повод за подаване на сигнал до окръжния прокурор на гр. Варна от страна на съпругата му. В касационната жалба касаторът акцентира върху емоционалните си преживявания по повод развилите се интриги, които действително са в основата на извършените в последствия действия от Желев, но това не може да игнорира последиците от противоправното му поведение, накърняващо престижа на съдебната власт. Правилно и обосновано тричленният състав е изложил мотиви, че извършеното от следователя е станало достояние на магистрати и други представители на правната общност в града - това са колегите му от ОСлСл гр. Варна, колегите на съпругата му и трети лица, узнали за проблема. Първоинстанционният съд е анализирал подробно събраните доказателства по делото, и правилно е приел оспореното решение на ВСС за законосъобразно. Поведението на жалбоподателя е квалифицирано от наказващия орган като грубо нарушение на правилата на Моралния кодекс на следователя, представляващо нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 4 от ЗСВ, за което на основание чл. 308, ал. 1, т. 6 от ЗСВ му е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание - "дисциплинарно освобождаване от длъжност". Неоснователно е твърдението в касационната жалба за липса на мотиви в административния акт, което обстоятелство не било коментирано от тричленния състав. На стр. 4 от обжалваното решение е цитирана разпоредбата на чл. 320, ал. 4 от ЗСВ, според която за мотиви на решението се смятат и мотивите на решението на дисциплинарния състав, както и изказаните съображения на членовете на ВСС. Анализирайки нормата съобразно конкретния случая, съдът е приел, че постановеният от ВСС правен резултат е достатъчно мотивиран, като обосновката, обуславяща волеизявлението на органа, се съдържа в решението на дисциплинарния състав и в становищата на членовете на съвета, като не е налице соченото в жалбата вътрешно противоречие между изложените от дисциплинарния състав и от ВСС мотиви. Настоящата инстанция счита този извод за правилен, постановен съобразно релевантната материалноправна норма. Не е налице противоречие между проведеното производство от дисциплинарния състав и крайния акт на ВСС. Съгласно чл. 230, ал. 3 от ЗСВ, Висшият съдебен съвет може да отхвърли предложението за налагане на дисциплинарно наказание или да наложи дисциплинарно наказание, което обуславя оперативната самостоятелност на органа да преценява данните по преписката на помощния орган (дисциплинарния състав) и да ги подвежда под правна квалификация, различна от предлаганата, ако фактите са достатъчни за това. В този смисъл правилно в обжалваното решение е цитирано Тълкувателно решение № 1 от 18.04.2006 г. на ВАС по т. д. № 1/2006 г., втора колегия. Наложеното дисциплинарно наказание на Желев съответства на обективно изброените критерии по чл. 309 от ЗСВ за определянето му - да се вземат предвид тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено нарушението, и поведението на нарушителя. Действията на Желев сочат на едно виновно поведение, което компрометира престижа на съдебната институция и намалява общественото доверие в органите на съдебната власт, поради което е налице висока степен на укоримост на деянието, и правилно ВСС с процесното решение е наложил най-тежкото дисциплинарно наказание, установено в закона. Несъстоятелни са възраженията в касационната жалба за допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до опорочаване на акта. В чл. 311 от ЗСВ е диференцирана компетентността за налагане на дисциплинарни наказания, като съгласно т. 1 - дисциплинарно наказание се налага от административния ръководител - за наказанията по чл. 308, ал. 1, т. 1 и 2 на съдия, прокурор или следовател. Според т. 2 - Висшия съдебен съвет налага наказанията по чл. 308, ал. 1, т. 3, 4 и 6 на съдия, прокурор или следовател. Действително, със заповед № 480/23.09.2009 г. на окръжния прокурор на ОП гр. Варна е спряно дисциплинарното производство срещу Михаил Колев Желев и преписката е изпратена на ВСС за налагане на наказание по чл. 308, ал. 1, т. 6 от ЗСВ. Това спиране касае производството пред административния ръководител на ОП гр. Варна и би следвало да бъде издаден мотивиран акт за възобновяване, ако се наложи продължаването му пред този орган. След като преписката е изпратена за произнасяне от ВСС, от този орган се образува ново производство, съобразно правомощията му по разпоредбата на чл. 311, т. 2 от ЗСВ, при спазване на установените от закона процесуалните правила. Изложените в касационната жалба възражения за несъставомерност на деянието и за прилагането на закон, който не е действал по време на извършеното от Желев, са правени и пред тричленния състав, който мотивирано ги е обсъдил в обжалваното решение. Настоящата инстанция счита изложените съдебни мотиви по тези доводи за правилни и обосновани, поради което не следва да ги преповтаря. По изложените съображения не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение, същото е постановено при спазване на процесуалните правила, в съответствие с материалния закон и при обоснованост съобразно приетите по делото доказателства. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, 5-членен състав,