Решение № 8143 от 9.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4527/2011 г.

Решение № 8143 от 9.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4527/2011 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - Кърджали, против решение № 13 от 22.02.2011 г., постановено по административно дело № 210 от 2010 г. на Административния съд - Кърджали, с което е отменено негово решение № ПОВН-103 от 30.11.2010 г. С атакуваното административно решение е отхвърлена жалбата на Шерие Юсеин Юсеин срещу разпореждане № О-08-081-02-00015371 от 20.10.2010 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при РУСО - гр. Кърджали, и преписката е изпратена на административния орган за решаване на въпроса по същество съобразно дадените в мотивите на решението указания по тълкуването и прилагането на закона. Оплакванията са за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и да бъде оставен в сила атакуваният административен акт. Ответникът - Шерие Юсеин Юсеин от с. Фотиново, община Кирково, област Кърджали, чрез процесуалния си представител - адв. Чорбаджийска, в писмено становище оспорва касационната жалба и моли атакуваният съдебен акт да бъде оставен в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Административния съд - Кърджали, по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 118 от КСО е оспореното от Шерие Юсеин Юсеин решение № ПОВН-103 от 30.11.2010 г. на директора на РУСО - гр. Кърджали, с което е отхвърлена жалбата й срещу разпореждане № О-08-081-02-00015371 от 20.10.2010 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при РУСО - гр. Кърджали. С последното й е отказано отпускане на парично обезщетение по болничен лист за раждане с № 0000577, серия Е-2010, вх. № 08-081-03-00000244 от 20.10.2010 г. на ТП на НОИ - Кърджали, издаден на 26.05.2010 г. на Шерие Юсеин, за времето от 22.05.2010 до 20.08.2010 г. (л. 15). С това разпореждане № О-08-081-02-00015371 от 20.10.2010 г. (л. 13) на основание чл. 40, ал. 3 от КСО и чл. 31, ал. 1 от Наредбата за изчисляване и изплащане на парични обезщетения и помощи от ДОО на Шерие Юсеин е отказано отпускането на парично обезщетение, тъй като същата не била подала заявление за прекратяване на дейността си като тютюнопроизводител след 20.02.2007 г. и съответно не била заявила започване на дейност като земеделски производител от 22.02.2007 г. по законоустановения ред - чрез подаване на декларация в ТД на НАП за започване, възобновяване или прекратяване на дейност. В оспорения административен акт е отразено, че жалбоподателката е имала качеството на регистриран тютюнопроизводител до 20.02.2007 г. съгласно разпоредбите на Закона за тютюна и тютюневите изделия, а е придобила статут на регистриран земеделски производител на 22.02.2007 г. Административният орган е посочил, че двете понятия - "земеделски производител" и "тютюнопроизводител", не са тъждествени и разликата произтичала от различния ред, по който подлежали на регистрация цитираните две категории производители. Приел е, че за осъществяване на новата дейност от жалбоподателката - земеделски производител, същата е следвало да подаде заявление за прекратяване на дейността си като тютюнопроизводител, след което да заяви започване на дейност като земеделски производител, като това стане по законоустановения ред - чрез подаване на декларация в ТД на НАП за започване, възобновяване и прекратяване на дейност. Оттук е извел извод, че за периода след 20.02.2007 г. лицето по силата на чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО подлежи на осигуряване и е осигурено само за риска инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт, с оглед на което за него липсвало правно основание за получаване на исканото обезщетение по болничен лист за раждане № 0000577, серия Е-2010, вх. № 08-081-03-00000244 от 20.10.2010 г. на ТП на НОИ - Кърджали. С обжалваното решение административният съд е отменил решение № ПОВН-103 от 30.11.2010 г. на касационния жалбоподател и потвърденото с него разпореждане, посочено по-горе, обективиращо отказа за изплащане на парично обезщетение по болничен лист за раждане № 0000577, серия Е-2010, вх. № 08-081-03-00000244 от 20.10.2010 г. на ТП на НОИ - Кърджали. За да постанови този резултат, съдът е приел, че Шерие Юсеин Юсеин е имала качеството на осигурено лице за общо заболяване към момента на настъпването на осигурителния риск, тъй като е спазила както предвидения ред, така и сроковете за регистрация, и е внесла дължимите осигурителни вноски за целия период, в т. ч. и тези за рисковете общо заболяване и майчинство. Решението на Административния съд - гр. Кърджали, е правилно. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е извел правилни правни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях. Безспорно е, че на 01.01.2003 г. Шерие Юсеин Юсеин се е регистрирала като самоосигуряващо се лице тютюнопроизводител и е определила вида на осигуряването - за всички осигурителни рискове. Съдът е приел и приобщил като доказателства по делото удостоверение изх. № 193 от 07.102010 г., издадено от Общинската служба "Земеделие" - Кирково, в което е удостоверено, че Шерие Юсеин е регистрирана като земеделски производител под № 584 от 20.02.2007 г., а в представените по преписката и също приобщени като доказателство писма изх. № 3914 от 28.06.2010 г. (л. 18) и изх. № 3914 от 26.11.2010 г. (л. 10) - и двете на директора на ОД "Земеделие" - гр. Кърджали, е отразено, че датата на регистрация на Шерие Юсеин като земеделски производител е 22.02.2007 г., като в първото от тях е отразено, че същата има пререгистрация на 09.01.2008 г., на 04.03.2009 г. и на 15.02.2010 г. и не е отписана от регистъра на земеделските производители за област Кърджали към 28.06.2010 г., като са представени и приети като доказателство и заверени копия на регистрационната карта на земеделски производител на Шерие Юсеин с нанесени заверки на посочените в писмото дати (л. 41-43). По делото е представен и приет като доказателство също и анкетен формуляр изх. № 584 (л. 45-46), предвиден в чл. 5, ал. 3 от Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители, подаден от Шерие Юсеин на 20.02.2007 г., т. е. в рамките на законоустановения срок - до 25 март, за регистриране на този вид трудова дейност за съответната година, както и удостоверение изх. № 2851 от 17.01.2011 г., издадено от Осигурителната каса - с. Кирково (л. 47), в което е удостоверено, че Юсеин е осигурено лице като земеделски стопанин в тази осигурителна каса от 01.01.2007 г. до настоящия момент, т. е. до издаването на удостоверението, и че всички осигуровки са внесени в приход на НАП - Кърджали. С протоколно определение на първоинстанционния съд от 18.01.2011 г. са изискани и съответно са представени от ТД на НАП - Пловдив - офис Кърджали, със съпроводително писмо изх. № 11-03-531-1 от 28.01.2011 г. (л. 56) и приети като доказателство и справка за история на осигуряването като самоосигуряващо се лице за Шерие Юсеин (л. 57), както и справка-данни за осигуряването по БУЛСТАТ за периода от 01.01.2003 до 31.12.2011 г. за ответницата (л. 58-60). В съпроводителното писмо изрично е пояснено, че данни съгласно чл. 5, ал. 4 от КСО за всеки самоосигуряващ се се подават от осигурителната каса след внасяне на дължимите осигурителни вноски, като за лицето Шерие Юсеин са подадени данни с вид осигуряване: за всички осигурителни рискове, а от представената справка за история на осигуряването като самоосигуряващо се лице е видно, че Юсеин е с начало на осигуряването 01.01.2003 г. с вид осигуряване "всички осигурителни рискове" и към датата 21.01.2011 г. е със статус "активен с осигуряване" за всички осигурителни рискове. Първоинстанционният съд правилно е определил приложимите за случая материалноправни разпоредби на чл. 48а и чл. 50 и следващите от КСО. Съгласно чл. 48а от КСО (редакция, ДВ, бр. 69 от 2004 г.) осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо трудово възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност, бременност и раждане, ако имат 6 месеца осигурителен стаж (с ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., е предвиден 12 месеца осигурителен стаж) като осигурени за този риск. Следващите цитирани разпоредби изискват да са налице цитираните по-горе две кумулативно дадени предпоставки: 1) лицето да е осигурено, и 2) да има най-малко 6 месеца (респ. 12 месеца) осигурителен стаж като осигурено за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица или за всички осигурени социални рискове без безработица. В разглеждания случай касаторът не оспорва, че ответната страна по касация Шерие Юсеин е придобила осигурителен стаж с продължителност повече от 6 месеца (впоследствие предвидения 12 месеца) осигурителен стаж като осигурена за рисковете общо заболяване и майчинство и от 2003 г. до настъпването на осигурителното събитие бременност и раждане - 22.05.2010 г., е внасяла осигурителни вноски за всички осигурени социални рискове. Не се оспорва и обстоятелството, че от 01.01.2003 г. лицето е регистриран тютюнопроизводител, поради което на основание чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО е подлежало на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. Спорът е относно качеството на Шерие Юсеин на "осигурено лице" за общо заболяване и майчинство по смисъла на § 1, т. 3 от допълнителната разпоредба на КСО, дали лицето е било осигурено като регистриран земеделски производител или регистриран тютюнопроизводител в периода от 20 до 22.02.2007 г. и налице ли е за жалбоподателката по първоинстанционното дело прекъсване на осигуряването след този период предвид факта, че не е заявила прекратяване на дейността като тютюнопроизводител и начало на дейност като земеделски производител с посочен вид на осигуряването по реда на чл. 1, ал. 2 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващи се лица и български граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ). Според чл. 1, ал. 1 от наредбата задължението за осигуряване за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1-4 от Кодекса за социално осигуряване - еднолични търговци, съдружници в търговски дружества, собственици на ЕООД, физически лица - членове на неперсонифицирани дружества, земеделски производители, тютюнопроизводители, лица, упражняващи по регистрация свободна професия или занаятчийска дейност, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. В ал. 2 от същата норма се пояснява, че задължението за осигуряване на упоменатите лица възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване, което се установява с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП), подадена до компетентната териториална дирекция на НАП и подписана от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. Съгласно § 1, т. 5 от ДР на КСО, съдържащ легално определение за "регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители", това са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред. В касационната жалба са развити доводи, че Шерие Юсеин е имала статут на регистриран тютюнопроизводител до 20.02.2007 г., а от 22.02.2007 г. е придобила статут на регистриран земеделски производител, без да е подала декларации за регистрация на самоосигуряващо се лице в ТД на НАП - Кърджали. Така наведените оплаквания са неоснователни. Безспорно административният съд е установил по делото, че именно на датата 20.02.2007 г. Юсеин е подала по съответния ред в Общинската служба "Земеделие и гори" - Кирково, попълнената анкетна карта с анкетния формуляр по образец съгласно приложението към Наредба № 3 от 29.01.1999 г. на МЗГАР за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители - вх. № 584 от 20.02.2007 г., като в тази връзка съдът намира за неправилно позоваването в мотивите към оспореното решение на писмото с изх. № 3914 от 26.11.2010 г. на директора на ОД "Земеделие" - гр. Кърджали, поради противоречие и неточност. Правилно съдът по съществото е приел, че съгласно действащата към процесния период - м. февруари 2007 г., редакция на чл. 8 от наредбата земеделският производител подава в съответната общинска служба по земеделие и гори или областна дирекция "Земеделие и гори" попълнена анкетна карта с анкетни формуляри по образец съгласно приложение № 2 (съгл. ал. 1, предл. първо на чл. 8), като анкетните формуляри по ал. 1 се заверяват от общинската служба по земеделие и гори, като последната води входящ дневник и съхранява копия на заверените анкетни карти с анкетни формуляри съгласно разпоредбата на ал. 6 и последна на чл. 8 в действащата му към онзи момент редакция. В случая всички тези действия са извършени на датата 20.02.2007 г., като обстоятелството, че регистрацията на Шерие Юсеин в Областната дирекция "Земеделие и гори" - гр. Кърджали, като земеделски производител е извършена 2 (два) дни по-късно - на 22.02.2007 г., се дължи на организацията на работа и дейност на самата администрация, а не е по вина или поради забавяне на Юсеин. Законосъобразно първоинстанционният съд е извел извода, че дори и да се приеме, че регистрацията на ответната страна като тютюнопроизводител е прекратена на 20.02.2007 г., както твърди административният орган в оспореното решение, то от същата дата тя е осъществила напълно своевременно и редовно действията по надлежното си регистриране като земеделски производител по ЗПЗП и Наредба № 3 от 29.01.1999 г. на МЗГАР в действащата й към този период редакция. Ето защо и настоящият състав на Върховния административен съд намира за неправилни изводите на административния орган, че в случая е налице прекъсване на осигуряването на Юсеин за посочения период от два дни - 20-22.02.2007 г. Безспорно е, че Шерие Юсеин е регистриран тютюнопроизводител от 01.01.2003 г., а от 20.02.2007 г. - земеделски производител. Качеството "регистрирани тютюнопроизводители" по смисъла на КСО лицата притежават в периода от издаването на удостоверение за вписването им в регистъра на фонд "Тютюн" до 01 март на следващата календарна година (по арг. от чл. 11 от Закона за тютюна и тютюневите изделия). В случая няма спор относно обстоятелството, че за 2006 г. Шерие Юсеин е включена в регистъра на тютюнопроизводителите, поради което същата е имала качеството регистриран тютюнопроизводител до 01.03.2007 г. Преди да е загубило качеството си на регистриран тютюнопроизводител, лицето е направило регистрация като земеделски производител и фактически то няма прекъсване на дейност като самоосигуряващо се лице. В този смисъл са неоснователни наведените оплаквания за липсата на подадена декларация, с която следвало Шерие Юсеин да установи прекратяване на едната и започване на другата дейност. Щом като за периода преди 01.03.2007 г. лицето е било осигурено за общо заболяване и майчинство, то продължава да е осигурено за този риск и от тази дата занапред, без да е необходимо да подава нова декларация за дейността, която упражнява като самоосигуряващо се лице, и за вида на осигуряването си. Както обосновано е приел административният съд, в случая не е налице промяна нито на характера, нито на вида на заявеното осигуряване, която промяна да подлежи на деклариране по реда на наредбата, защото по своя характер тютюнопроизводителите са земеделски производители, като и едните, и другите са самоосигуряващи се лица с еднакъв минимален размер на дължимите осигурителни вноски за ДОО, а различията са свързани само с реда и сроковете за регистрацията им. В настоящата хипотеза самоосигуряващото се лице е спазило както предвидения ред, така и сроковете за регистрация, и е внесло дължимите осигурителни вноски за целия период, в т. ч. и тези за рисковете общо заболяване и майчинство. Оттук съдът е извел обоснования извод, обратно на приетото от административния орган, че Шерие Юсеин е регистрирано по съответния ред лице по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на КСО и внесените осигурителни вноски са били дължими, поради което е налице и втората предпоставка на цитираните по-горе разпоредби от КСО, тъй като лицето е било осигурено към момента на настъпване на риска - предвид разпоредбата на § 1, т. 3, изр. 2-ро от ДР на КСО. Следователно към момента на настъпване на временната неработоспособност лицето е било задължително осигурено за този социален риск, което условие е изпълнено с декларирането на упражняване на дейността и съответно осигуряването. Като е извел този извод, съдът е приложил правилно материалния закон. Този извод съответства на доказателствата, установяващи релевантния факт на регистрацията. В контекста на изложеното дотук оплакванията в касационната жалба се преценяват като неоснователни, не са налице основания по чл. 209, ал. 3 АПК за отмяна на обжалвания първоинстанционен съдебен акт и като правилен той следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд в състав на шесто отделение