Решение № 4717 от 29.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13589/2016 г.

Решение № 4717 от 29.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13589/2016 г., V о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от К. Р., чрез пълномощника му адв. М. К., против решение № 1963 от 13.10.2016 г., постановено по адм. дело № 3044/2015 г. по описа на Административен съд - В., с което са отхвърлени исковете му, предявени в условията на кумулативно обективно съединяване, по чл. 71, ал. 1, т. 1 и 3 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) за: 1. установяване по отношение на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН), че в периода от 05.03.2011 г. до 28.06.2011 г. спрямо ищеца е осъществена дискриминация като не му е оказвана необходимата безплатна стоматологична помощ; 2. за осъждане на ГДИН да заплати на ищеца обезщетение за вреди, в размер на 25 000 лева, за претърпените вследствие на дискриминацията неимуществени вреди за посочения период, ведно с мораторна лихва в размер на 4 375 лева, както и законна лихва от момента на завеждане на иска до окончателно погасяване на главния дълг. С решението (в тези части имащо характер на определение) е прекратено производството, в частта, по отношение исковете на К. Р. по чл. 71, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от ЗЗДискр. предявени против Министерството на правосъдието, както и е прекратено производството, в частта, по иска по чл. 71, ал. 1, т. 2 от ЗЗДискр. против ГДИН, поради оттеглянето му. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. След спиране и възобновяване на производството по делото, К. Р., чрез процесуалния си представител адв. М. К., в писмено становище от 08.03.2019 г., развива доводи за недопустимост на атакуваното съдебно решение, поради неспазване правилата на родовата подсъдност съобразно Тълкувателно постановление № 1/2016 г. от 16.01.2019 г., постановено по тълкувателно дело № 1/2016 г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на ВКС и Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на ВАС. В с. з. по същество К. Р. поддържа касационната жалба по първоначално развитите в същата съображения. Претендира заплащане на разноските за касационното производство. Ответникът - ГДИН, в писмен отговор, чрез процесуалния си представител юрисконсулт М. И. развива доводи за неоснователност на касационната жалба и моли да бъде отхвърлена, а постановеното решение като правилно да бъде потвърдено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В с. з. по същество, след възобновяване на производството по делото не изразява становище по възраженията за недопустимост на оспореното съдебно решение. Ответникът - Министерството на правосъдието, в писмен отговор, чрез процесуалния си представител юрисконсулт М. И. развива доводи за неоснователност на касационната жалба и моли да бъде отхвърлена, а постановеното решение като правилно да бъде потвърдено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В с. з. по същество, след възобновяване на производството по делото не изразява становище по възраженията за недопустимост на постановеното съдебно решение. В писмено становище от юрисконсулт Л. Н. също не е изразено становище по доводите за недопустимост на обжалваното съдебно решение, като касационната жалба се оспорва по съображенията, изложени в първоначалния отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за обезсилване на постановеното решение, поради особено съществено нарушение на правилата на родовата подсъдност. След преценка на обжалваното решение в изпълнение на задължението на касационния съд, разпоредено в чл. 218, ал. 2 АПК служебно да прецени, независимо дали са наведени доводи от страните, валидността и допустимостта на решението, както и приложението на материалния закон, настоящият състав на Върховния административен съд намира обжалваното решение за недопустимо. Решението е постановено в производство по реда на чл. 71, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от ЗЗДискр. В производството ищецът е предявил обективно, кумулативно съединени искове по чл. 71, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от ЗЗДискр. против Министерството на правосъдието и ГДИН. На 25.05.2016 г. по искане на председателите на ВАС и ВКС е образувано съвместно тълкувателно дело № 1/2016 г., по описа на ВКС, като пред Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на ВКС и Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на ВАС, за преодоляване на противоречивата съдебна практика на смесените петчленни състави, е поставен въпросът: "На кой съд (районен или административен) са подсъдни делата, образувани по искове с правна квалификация чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗДискр., за установяването на нарушението по този закон, респективно за осъждане на ответника да преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения?" Допълнително към питането, двамата председатели на ВКС и ВАС са внесли пред Общото събрание и питането "Ако при постановяване на Тълкувателно постановление по т. д. № 1/2016 г., Общото събрание приеме, че исковете по чл. 71, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗЗДискр. са родово подсъдни на районния съд, на кой съд са подсъдни делата, образувани по искове с правна квалификация чл. 71, ал. 1, т. 3 от ЗЗДискр, като обяви за изгубило актуалност Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г., постановено по т. д. № 2/2014 г. на ВКС и ВАС, в частта му по т. 4". След образуване на касационното производство по жалбата на К. Р., с определение постановено на 20.04.2018 г., тричленният състав на Върховния административен съд, пето отделение, е отменил определението си по хода на делото от 19.02.2018 г. и е постановил спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от Гражданско процесуалния кодекс (ГПК), до решаване на тълкувателно дело № 1/2016 г. на ВАС и ВКС, поради преюдициалност на решението по тълкувателното дело по отношение разглеждания спор. Определението за спиране е влязло в сила. С Тълкувателно постановление № 1/2016 г. от 16.01.2019 г., постановено по т. д. № 1/2016 г. по описа на ОСС на ГК на ВКС и ОСС на Първа и Втора колегия на ВАС, Тълкувателно постановление № 2/2014 г. от 19.05.2015 г. по т. д. № 2/2014 г. на ВКС и ВАС в частта му по т. 4 е обявено за изгубило актуалност и вместо това е прието, че исковете с правно основание по чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за защита от дискриминация за установяване на нарушението по този закон, респективно – за осъждане на ответника да преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения, са подсъдни на районния съд. Искът с правна квалификация чл. 71, ал. 1, т. 3 от Закона за защита от дискриминация също е подсъден на районния съд. С определение от 17.01.2019 г. Върховният административен съд, пето отделение след приключване на преюдициалното производство с цитираното тълкувателно постановление, на основание чл. 230, ал. 1, във вр. с чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК възобнови производството по адм. дело № 13589/2016 г. по описа на Върховния административен съд. При постановяване на решението в настоящото касационно производство, следва да бъде взето предвид следното: По силата на разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. Както се посочи с тълкувателното постановление е преодоляна противоречивата съдебна практика по въпроса кой е родово компетентния съд да се произнесе по исковете по чл. 71, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от ЗЗДискр. С оглед приетото, че исковете са подсъдни на районния съд и следва да се приеме, че решението, което е предмет на касационна проверка е недопустимо, като постановено от некомпетентен по правилата за родова подсъдност съд - Административен съд - В.. На това основание съдебното решение следва да бъде обезсилено, а делото – изпратено на Варненския районен съд по компетентност по правилата за родова и местна подсъдност, за произнасяне по предявените искове от К. Р.. Решаващият съд следва да се произнесе и по претенциите за разноски, с оглед изхода на спора. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3, предл. трето от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,