Решение № 6118 от 3.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12405/2010 г.

Решение № 6118 от 3.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12405/2010 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационните жалби на Община Суворово и Христо Златев Стоянов против решение по адм. д. № 513/2010 г. по описа на АС - Варна. Касационният жалбоподател Христо Златев Стоянов е недоволен от отхвърлителната част на решението, като навежда касационно основание за необоснованост и незаконосъобразност по чл. 209, т. 3 от АПК. Следвало да му се заплатят пропуснатите ползи като разлика между направените разноски за обработка и засяване на продукция, които не могли да реализират поради незаконна заповед № 209/17.04.2009 г. Развива подобри съображения. Иска присъждане на разноски. Жалбоподателят Община Суворово обжалва решението в осъдителната му част като твърди, че решението противоречи на материалния закон и е необосновано, защото Христо Златев се е самонастанил и е обработвал земята без каквото и да е правно основание. След като не е доказал, че е имал право да обработва земята, няма основание за обезщетяване за вреди по чл. 1 от ЗОДОВ. Заповедта за изземване на имота не е обжалвана от него. Решението не е съобразено с доказателствата, ангажирани от самия ищец, че сам е прибрал реколтата. Иска отмяна и присъждане на разноски за всички инстанции. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 от АПК, намира същите за допустими. По същество намира за основателна жалбата на Община Суворово по следните съображения: С решение № 1495/12.07.2010 г. по адм. д. № 513/2010 г. по описа на АС - Варна община Суворово е осъдена да заплати на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ на Христо Златев Стоянов обезщетение от 798 лв., представляващо имуществени вреди - разноски за обработване и засяване на БЗС-70175-156-4 с площ от 2,1 ха, в което на 24.04.2009 г. във владение е въведен "Петроминвест" ЕООД въз основа на незаконна и отменена заповед № 209/17.04.2009 г. на кмета на общината, ведно със законната лихва от 23.02.2010 г. Отхвърлен е искът в останалата част до пълния размер от 1 228,50 лв. като недоказан, отхвърлен е иск за присъждане на обезщетение за пропуснати ползи от 217,98 лв. Присъдени са разноски в полза на ищеца от 238 лева. Решението е неправилно в осъдителната част и следва да бъде отменено като необосновано и постановено в нарушение на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Претенциите на ищеца са за присъждане на обезщетения за преки вреди и пропуснати ползи, които той твърди, че претърпял от незаконна заповед № 209/17.04.2009 г. на кмета на община Суворово, с която в изпълнение на предходна заповед № 190/14.04.2009 г. отново на кмета на общината е наредено да се извърши въвод във владение на Петромир Евтимов като управител на "Петроминвест" ЕООД в БЗС-70175-156-4 с площ от 2,1 ха на дата 24.04.2009 г. Заповедта е отменена с влязло в сила съдебно решение № 1669/16.10.2009 г. по адм. д. № 1154/2009 г. по описа на АС - Варна, с мотиви, че имотът е бил засят с есенно-зимна култура мека пшеница и тази култура се прибира през м. юли 2009 г., поради което е нарушен чл. 37в, ал. 8 от ЗСПЗЗ. Със заповед № 190/14.04.2009 г. на кмета на община Суворово на основание чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ е наредено изземване на блок за земеделско стопанство (масив за ползване) БЗС-70175-156-4 с площ 2,1 ха от Христо Златев Стоянов, защото го ползва без правно основание. Заповедта не е обжалвана и е влязла в сила. Заповед № 209/17.04.2009 г. всъщност е издадена за изпълнение на заповед № 190/14.04.2009 г. по административен ред, предвид разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗСПЗЗ. Съдът обаче е разгледал по същество жалбата срещу заповедта за изпълнение на влязъл в сила административен акт и по адм. д. № 1154/2009 г. по описа на АС - Варна е постановил решение, с което отменил същата като приел в мотивите, че се касае за незаконен административен акт за въвод във владение по чл. 37в, ал. 8 от ЗСПЗЗ. Спорът по настоящото дело е дали се дължи обезщетение на ищеца Христо Златев Стоянов за вреди, които са му причинени пряко и непосредствено от отменената заповед № 209/2009 г., с която е извършен въвод в полза на "Петроминвест" ЕООД, преди ищецът да е събрал през лятото на 2009 г. реколтата от засятото с пшеница стопанство с площ от 2,1 ха. Основен принцип в правото е, че никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение. С влязла в сила заповед № 190/14.04.2009 г. е прието, че ползването на БЗС № 70175-156-4 с площ от 2,1 ха от Христо Златев Стоянов е без правно основание. След като тази заповед не е оспорена и е влязла в сила се налага правният извод, че вредите, които е претърпял ищеца са в пряка причинна връзка със собственото му неправомерно поведение, защото не е имал основание, но е обработвал БЗС-70175-156-4 с площ 2,1 ха през стопанската 2008/2009 г. и във връзка с това е направил и съответните разходи. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ отговорността може да се ангажира, когато претърпените вреди са пряка и непосредствена последица от увреждането, в случая с незаконосъобразния административен акт. В случая вредите са в пряка и непосредствена последица от неправомерното поведение на ищеца, поради което и на основание чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ претенциите са неоснователни. В този смисъл и чл. 34, ал. 5 от ЗСПЗЗ, според който лицата, отстранени от ползването на имота по този ред, нямат право на обезщетение. Предвид изложеното следва да бъде уважена касационната жалба на общината, в осъдителната част решението следва да бъде отменено, като по същество иска в размер на уважената част бъде отхвърлен. Основателна е претенцията на Община Суворово за присъждане на направени по делото разходи за две инстанции общо в размер на 700 лева, представляващи адвокатски възнаграждения. Няма възражения от ответната страна по размера на адвокатския хонорар. Предвид неоснователността на исковете, касационната жалба на Христо Златев Стоянов срещу отхвърлителната част на решение на първоинстанционния съд следва да се отхвърли като неоснователна, а решението да се остави в сила като правилно. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение,