Решение № 2815 от 8.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11272/2016 г.

Решение № 2815 от 8.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11272/2016 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), вр. чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - П. срещу Решение № 1619 от 11.08.2016 г., постановено по адм. дело № 2595/2014 г. по описа на Административен съд - П., с което е отменен Ревизионен акт № 241400849/26.05.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - П., офис С. З., потвърден с Решение № 828/20.08.2014 г. на директора на дирекция "ОДОП" - П., с който на "М. Б. 88" ЕООД са установени задължения за ДДС в общ размер на 29 894,07 лева и лихви за забава в размер на 4 323,85 лева, в резултат на отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Лирини" ЕООД и "Нолина ЕН" ЕООД. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че съдът неправилно кредитирал представените писмени доказателства и заключения по назначени съдебно-счетоводни и техническа експертиза, поради което формирал неправилни правни изводи за реално извършени доставки на услуги по фактурите, издадени от "Лирини" ЕООД и "Нолина ЕН" ЕООД. Счита, че по делото не е било спорно, че процесните строително-монтажни работи (СМР) са фактически осъществени, но съдът неправилно разрешил спорния въпрос за извършването им от доставчиците "Лирини" ЕООД и "Нолина ЕН" ЕООД. Твърди, че след като доставчиците са декларирали, че доставките на услуги са извършени чрез наети по граждански договори лица, за които при извършените им насрещни проверки е установено, че не са работили за тях, както и липсата на декларирани от доставчиците дълготрайни материални активи (ДМА), то извода на съда за осъществени реални доставки от сочените доставчици е необоснован. Отделно от това счита, че реалното извършване на фактурираните услуги не е доказано с оглед обстоятелствата, че по делото не е установено съхраняването на материалите, закупени от ревизираното лице до влагането им, както и транспортирането и предаването им между ревизираното лице и доставчиците. В заключение се претендира отмяна на оспореното решение и постановяване на друго, с което да се потвърди издадения ревизионен акт, както и се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - "М. Б. 88" ЕООД, оспорва жалбата в писмен отговор и моли съдът да постанови решение, с което остави в сила оспореното съдебно решение. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Предмет на обжалване пред Административен съд (АС) - П. е бил Ревизионен акт (РА) № 241400849/26.05.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - П., офис С. З., потвърден с Решение № 828/20.08.2014 г. на директора на дирекция "ОДОП" - П., с който на "М. Б. 88" ЕООД са установени задължения за ДДС в общ размер на 29 894,07 лева и лихви за забава в размер на 4 323,85 лева, в резултат на отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Лирини" ЕООД и "Нолина ЕН" ЕООД с предмет строително-монтажни работи (СМР). Мотивът за отказ по всички процесни фактури е липсата на реалност на доставките на услуги, обоснована с факта, че по делото е опровергана тезата на ревизираното лице, че изпълнението на строителните услуги е станало с кадрови и технически ресурс на преките доставчици, както и липсвали доказателства за съхраняване, транспортиране и предаване на материалите, влагани при извършване на фактурираните СМР. За да отмени изцяло издадения РА, АС - П. е приел, че същия е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, но в противоречие с материалноправните разпоредби. По същество на спора, съдът е приел за установено от фактическа страна, че през ревизирания период, "М. Б. 88" ЕООД е извършвало основно СМР на следните обекти: реконструкция на читалище "Просветен лъч" в гр. С. баня /части "Архитектурна" и "ОВиКИ/; шпакловка на гипсокартон на обект в гр. С., ул. "Т." ..№... и ремонт на административна сграда, находяща се в гр. С., пл. "Света неделя" № 1, като за част от дейностите е ползвало подизпълнители, включително доставчиците "Лирини" ЕООД и "Нолина ЕН" ЕООД. Въз основа на заключение по назначена СТЕ, съдът е приел, че процесните строително-монтажни работи (СМР) са фактически осъществени и послужили за последваща доставка от ревизираното лице към възложителите му. За да приеме, че доставките са извършени от преките доставчици, съдът се е позовал на представените от ревизираното лице и доставчиците му писмени доказателства - договори за СМР, придружени с количествено-стойностни сметки, актове обр. 19 за предаване на извършената работа, както и заключение по назначена ССчЕ, от която се установило осчетоводяване на процесните доставки при доставчиците и ревизираното лице. Приел е за установено, че липсата на декларирани ДМА от доставчиците не обуславя извод за липса на технически капацитет на доставчиците, тъй като със заключение по назначената СТЕ се установило, че за извършването на процесните СМР се изискват само ръчни инструменти и помощни средства. Приел е за установено, че доставчиците са представили граждански договори за извършване на работа, сключени с конкретно посочени чрез имена и ЕГН физически лица, придружени от констативни протоколи за приемане на извършената работа и сметки за изплатени суми. Посочил е, че макар при справка в ЕСГРАОН и при извършени насрещни проверки на тези физически лица да се установило, че само едно от лицата потвърждава извършването на някаква дейност за единия доставчик, без да конкретизира каква, то липсата на кадрова обезпеченост на доставчиците не може да бъде самостоятелно основание за отказ на право на данъчен кредит. В тази насока се е позовал на решения по съединени дела С-80/11 и С-142/11, както и дело С-324/11 на СЕС. З. да обоснове извод, че фактурираните услуги не са извършени с трудов ресурс на ревизираното лице, съдът се е позовал на показанията на разпитания по делото свидетел К., който бил технически ръководител на трите обекта и дал показания, че на обектите не са работили работници на ревизираното лице, а материалите били съхранявани в самите обекти и предоставяни от него на работниците, които са работили там. По тези съображения, АС - П. е приел, че незаконосъобразно с издадения РА е отказано правото на данъчен кредит на "М. Б. 88" ЕООД по фактури, издадени от "Лирини" ЕООД и "Нолина ЕН" ЕООД с предмет - строително-монтажни работи (СМР), тъй като са доказани реални доставки на услуги. Обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, по следните съображения: Задължителна материалноправна предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит е наличието на действително извършена облагаема доставка на стока и/или услуга към лицето, посочено в данъчния документ като получател на доставката. Изискването за наличие на облагаема доставка, като предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит на чл. 167 и чл. 63 от Директивата за ДДС е транспонирано с разпоредбите на чл. 25 и чл. 68, ал. 2 от ЗДДС. Съгласно чл. 68, ал. 2 ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем. Данъкът е изискуем, съгласно чл. 25, ал. 6 ЗДДС, към момента на възникване на данъчното събитие. При доставка на услуги, данъчното събитие настъпва към момента на извършването им /чл. 25, ал. 2 от ЗДДС/. Съответно чл. 70, ал. 5 от ЗДДС регламентира, че не е налице право на приспадане на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно. В случая не е било спорно, че услугите фактурирани като предмет на доставките, за които се претендира приспадане на данъчен кредит са извършени. Спорен по делото е бил въпроса дали същите са извършени от посочените във фактурите доставчици - "Лирини" ЕООД и "Нолина ЕН" ЕООД. От събраните в хода на ревизионното производство доказателства, безспорно е установено, че преките доставчици "Лирини" ЕООД и "Нолина ЕН" ЕООД са подизпълнители по възложени на ревизираното лице доставки на различни видове СМР на три обекта. Договорните отношения са предвиждали извършване на конкретно посочени по количествено-стойностна сметка СМР със средства и работна ръка на изпълнителя и с материали, осигурени от възложителя. Безспорно е установено, че двамата доставчици "Лирини" ЕООД и "Нолина ЕН" ЕООД са представили доказателства за наети по граждански договор общо десет физически лица, както и констативни протоколи за извършени конкретни СМР от тези наети по граждански договори лица. В същото време, в хода на ревизионното производство е установено, че при извършена насрещна проверка на така посочените по граждански договор физически лица, част от тях декларират, че не са работили за доставчиците, за друга част е установено чрез справка в ЕСГРАОН, че лица с посочени имена и ЕГН не съществуват и само едно от лицата заявява, че е извършвало някаква дейност за "Лирини" ЕООД, без да конкретизира каква. Тези факти, установени от приходната администрация опровергават тезата на ревизираното лице, че за извършване на съответните СМР доставчиците са използвали физически лица, наети по граждански договори. От своя страна, ревизираното лице не ангажира други доказателства, които да установят факта, че договорените СМР са извършени със средства и работна ръка на доставчиците. Наред с това, от показанията на разпитания по делото свидетел Г. К. се установява, че същия е работил във фирмата на ревизираното лице от 2012 г. и конкретно е работил като технически ръководител на трите обекта, на които са извършвани процесните доставки на СМР. След като технически ръководител на обектите е било лице, назначено от ревизираното лице и не се установява сочените от доставчиците физически лица по граждански договори да са престирали работна сила за доставчиците и на обектите, на които са извършвани процесните доставки, то необосновано първоинстанционния съд е приел, че ревизираното лице според тези обстоятелства не е следвало да знае, че доставките на СМР не са извършени от сочените доставчици. Без значение за реалността на доставката е установяването на факта на последващите доставки на процесните услуги и счетоводното отразяване на стопанските операции при доставчика и ревизираното лице. Относно заплащането на фактурираните доставки по делото е установено, че плащанията са извършени две години след фактурираните на услугите и в хода на образуваното ревизионно производство. Следователно, всички факти преценени в съвкупност обосновават извод за липса на реални доставки на фактурираните СМР. В този смисъл не намират приложение цитираните от първоинстанционния съд решения на СЕС, тъй като правото на данъчен кредит не е отказано само поради липса на доказателства за кадрова обезпеченост на доставчиците, а поради установени обективни данни, че доставчиците не са извършили процесните доставки на СМР, чрез наети по граждански договори лица или по друг начин, а на ревизираното лице това обстоятелство е било известно с оглед факта, че технически ръководител на обектите, на които са извършвани СМР е бил негов служител. По така изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че са налице твърдяните от касатора основания за отмяна на обжалвания съдебен акт, като следва да се постанови ново решение по съществото на спора поради неговото изясняване от фактическа и правна страна, с което се отхвърли жалбата на "М. Б. 88" ЕООД срещу процесния РА. С оглед изхода на спора, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК в полза на Дирекция "ОДОП" - гр. П. следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 1 453 лева за двете съдебни инстанции. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, Осмо отделение