Решение № 171 от 13.08.2010 г. на ВКС по н. д. № 52/2010 г.

Решение № 171 от 13.08.2010 г. на ВКС по н. д. № 52/2010 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов ВКС е трета инстанция по делото пред него по жалба от името на подсъдимия А. С. В. срещу потвърждаването в апелативния съд-София на осъдителната спрямо него присъда на Благоевградския окръжен съд.

Първоинстанционната присъда - 47 от 25 февруари 2009 г. по нохд № 333/07 г., е за две престъпления: по чл. 354а, ал. 3, във връзка с чл. 2, ал. 2 НК - за незаконното държане на 20 септември 2006 г. в управлявания от подсъдимия лек автомобил, собственост на друго лице, на 989,73 г. високорисково наркотично вещество, общо на стойност 118 768 лв. (хероин в два пакета, 487,. 55 г. с 59% концентрация на активно действащото в него вещество диаецитилморфин, 502,18 г - с 58%), съучастник на В. е турският гражданин А. Х. Ю., спрямо когото като съизвършител е постигнато споразумение за решаване на делото и то е прекратено (чл. 24, ал. 3 НПК ); по чл. 244, ал. 2, във вр. с чл. 243, ал. 1 НПК - пак за незаконно държане, но на 703 неистински парични знака в големи количества (703 банкноти от 200 евро). Наложените наказания са съответно 4 г. лишаване от свобода и 4000 лева глоба и 2 г. л. св., а по-тежкото от двете е определено по правилата за съвкупностите от престъпления (чл. 23 НК) и като общо наказание за двете деяния, което да бъде изтърпяно при "строг" първоначален режим, а освен него-отделно 1 г. и 10 м. л. св., неизтърпяна част от наказание (чл. 70, ал. 7 НК) наложено от германски съд по присъда, приета по съответния ред за изпълнение у нас. Хероинът е отнет в полза на държавата (чл. 354а, ал. 6 НК), както и фалшивите банкноти (чл. 53, ал. 2, б. "а" НК), само за които е разпоредено и да бъдат унищожени. Присъдата съдържа и оправдателна част за обвинението по чл. 354а НК - за това, че наркотичното вещество е в големи размери, че е превозвано и че деянието е извършено повторно.

Второинстанционното (въззивно) решение - 476 от 16 декември 2009 г. по внохд № 560/09 г., е постановено пак по жалба от името на подсъдимия В., но и по протест от съответния прокурор, които не са уважени.

В подадената сега (касационна) жалба се съдържа позоваване на всички основания за отмяна по чл. 348 НПК, но са изложени аргументи всъщност само за второто и третото от тях - съществено нарушение на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание; искането обаче е по-широко от онова, което може да се основе на чл. 348, ал. 1, т. 2 и т. 3 НПК: както за връщане на делото или намаляване на наложеното наказание, така и за оправдаването на подсъдимия още в тази инстанция.

Жалбата е поддържана и съответно допълнена в съдебното заседание на касационната инстанция, а участващият в него прокурор е за нейното отхвърляне като неоснователна.

ВКС намери, че трябва да остави в сила обжалваното решение.

1. Решението на С. е оспорено без да се държи сметка преди всичко за ограниченията при неговата проверка, които произтичат от чл. 413, ал. 1 НПК: от задължителната сила на влезлите в сила съдебни актове "за всички учреждения, юридически лица, длъжностни лица и граждани", а, следователно - и за всеки следващ съд (по арг. и от изключението за гражданския съд, уредено в чл. 413, ал. 2 НПК). В случая касационната жалба не държи сметка за споменатото вече споразумение, постигнато по делото с другия подсъдим-турския гражданин, което след одобряването му от Б. "има последиците на влязла в сила присъда" (чл. 383, ал. 1 НПК).

Одобреното от съда споразумение за решаване на делото е, с други думи, поначало задължително по въпросите, които по необходимост са общи за наказателната отговорност, установена с него, и отговорността търсена сега от подсъдимия В. Недопустимо е съдът, одобрил споразумението, да е решил, че както А. Ю., така и В. са участвА. в дейност с едни и същи фактически и правни белези (време, място, предмет, форма на съучастие и т. н.), а друг съд след него да реши нещо различно по същите въпроси. Докато определението за одобряване на споразумението не бъде отменено по съответния ред ( глава тридесет и трета от НПК), няма как в конкретния случай да се приеме за допустимо оспорването, че извършеното на 20 септември 2006 г. с предмет двата пакета хероин не е точно престъпното му държане по чл. 354а, ал. 3 НК в действаща и сега последна негова редакция.

Изводите от задължителната сила на споразумението не се разколебават от промените в отговорността на подсъдимия В., внесени с потвърдената присъда. Различията между съдебните актове е излишно да бъдат обсъждани при липсващо от страна на прокурора оспорване във връзка с приложимия закон. От друга страна, няма как да се приеме за допустимо оспорването, че В. е осъден въпреки съществените процесуални нарушения в досъдебното производство, след като и одобряването на споразумението, и потвърждаването на присъдата за престъплението по чл. 354а НК почиват върху едни и същи действия по разследването-щом те са били признати за съобразени с НПК по реда на чл. 382, ал. 7, определението по чл. 372, ал. 3 НПК не е могло да съдържа различна преценка в тази насока. Що се отнася до оспорването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по време на съдебното следствие, на тези възражения С. е дал отговор, който се споделя от ВКС-че всъщност липсват противоречия в показанията на свидетелите (респ. че не са такива различията относно подробности, като например кой точно от полицаите при проверката на пътя е извадил наркотика от автомобила-при положение, че хероинът безспорно е бил в колата, или откъде точно е слязъл от нея В.); че слабостите в работата на окръжния съд при обсъждането на доказателствата са преодолими във въззивната инстанция; че В., както и съподсъдимият му са "държали" наркотичното вещество. Може само да се предполага, че защитниците на подсъдимия не споделят отговорите на С. в последните две насоки, защото не държат сметка за правомощието му на въззивен съд по чл. 335, ал. 2 НПК ("сам... да отстрани допуснатите нарушения"), или влагат несъобразен със НК смисъл на престъпното "държане" на наркотик (изискващо нещо повече от установеното по делото: упражнявано владение върху автомобила, в който е намерен наркотикът, и където той се е намирал със знанието и съгласието на владелеца на автомобила).

2.Обжалваното решение трябва да бъде оставено в сила и в частта му, която се отнася до престъплението по чл. 244 НК.

Отговорността и за това престъпление не предизвиква никакви съмнения, въпреки опита ВКС да бъде убеден в обратното.

Опитът е неуспешен донякъде също поради неубедителното оспорване на отговора на поставените въпроси, които е дал С. - относно законността на извършеното претърсване в дома на подсъдимия, довело до намирането на фалшивите банкноти, включително за ролята на поемните лица в него и значението на техните показания за потвърждаване на всички обстоятелства около оспореното процесуално-следствено действие. Неубедителността на тази част от възраженията срещу осъждането на подсъдимия се дължи обаче в най-голяма степен на голословните упреци "за изфабрикувани от полицията доказателства" (с. 5 от допълнението към касационната жалба) - защото макар тези упреци да са предшествани от страница половината доводи, по - голямата част от тях заслужават да бъдат наречени "доводи" - вж. пространните цитати от документи по делото, чиято единствена цел е да убеди, че в бройката фалшификати има подозрително несъответствие между 712 и 705, при положение, че фотокопия от всичките са приложени като доказателства и че очевидно става дума за неточности при посочване на количеството им.

3.Някои от несъгласията си с въззивното решение авторите на допълнението към касационната жалба са отнесли общо и към двете му части.

Това, от една страна, са неоснователните възражения за липсващи по делото дактилоскопна и медицинска експертизи, както и участие в него на тълковник, общото за които възражения е впечатлението, че са изтъкнати поради неправилното убеждение за задължителност на извършването им, респ. допускането на участие.

От друга страна, това са неоснователните възражения относно определянето на наказанията за извършените престъпления. Доколкото в тази насока са изложени аргументи в касационната жалба, те почиват на недоразумение-цитираното от л. 12 на обжалваното решение съображение на С., че първоинстанционният съд е пренебрегнал смекчаващото обстоятелство във връзка с влошеното здраве на подсъдимия, съвсем ясно е било предназначено да покаже само един от недостатъците при индивидуализацията на отговорността, които обаче в същото време съвсем правилно са приети от С. за неотразили се върху крайните изводи за нея.

4.Ръководен от всичко изложено, с оглед на чл. 354, ал. 1, т. 1 и на останалите приложими разпоредби от глава двадесет и трета от НПК, ВКС - I н. о.