Решение № 7199 от 25.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15491/2010 г.
ВАСI отделение25.05.2011 г.докладчик т Виолета Ковачева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 151 от 29.10.2010 г., постановено по адм. дело № 302 от 2010 г. на Административния съд - гр. Шумен. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 7199 от 25.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15491/2010 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Касаторът - началникът на Митническото бюро - Шумен, моли да бъде отменено решение № 151 от 29.10.2010 г. по адм. дело № 302 от 2010 г. на Шуменския административен съд, с което е отменено решение вх. № 327 от 21.01.2010 г. към ЕАД № 07BG002008Н0003367/05022007 на началника на Митническото бюро - Шумен, потвърдено с решение № П-47-175-1-1 от 15.05.2010 г. на началника на Митница Варна, като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост и нарушения на материалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмено становище. Моли да бъде потвърдено решението на началника на МБ - Шумен, и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба - "Примекс" ЕООД, по съображения в писмен отговор и в писмено становище моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество, е неоснователна. За да отмени решение вх. № 327 от 21.01.2010 г. към ЕАД № 07BG002008Н0003367/05022007 на началника на Митническото бюро - Шумен, потвърдено с решение № П-47-175-1-1 от 15.05.2010 г. на началника на Митница Варна, административният съд е приел, че с него е променена митническата стойност на стоките от 37 052,44 лв. на 42 475,56 лв., определен е ДДС за внасяне и е постановено вземане под отчет на допълнително определения ДДС. С цитираното ЕАД "Примекс" ЕООД е декларирало гуми с произход Русия за допускане за свободно обръщение с изпращач филиал ОАЕ "Сибир-руски гуми"- Волжский, Русия. В решението на началник МБ - Шумен, е прието, че към декларираната митническа стойност на внесените от Русия гуми следва да се добавят разходите за комисионна по фактура № 010/01-к от 30.01.2007 г. на "Асетрейд лимитед" - Кипър, по чл. 32 от Регламент (ЕИО) на Съвета № 2913/1992 г. (МК) предвид становище на отдел "Тарифна политика" на Митница Варна. В това становище е прието, че събраните по чл. 78 МК допълнителни доказателства при извършена проверка на "Примекс" ЕООД като вносител по процесната ЕАД в процедура за последващ контрол не установят наличието на комисионна за покупка. При проверката "Примекс" ЕООД е представило договори, платежни документи, фактури за комисионна и транспорт. С решение № П-47-175-1-1 от 15.05.2010 г. на зам.-началника на Митница Варна решението на началника на МБ - Шумен, е оставено в сила, като в мотивите е прието, че в приложената към ЕАД международна фактура № СХ. 2025/V-424 от 17.01.2007 г. на ОАО "Сибур холдинг" - Волжский, Русия, за доставка на гуми като купувач е посочено "Асетрейд лимитед" - Кипър. Последното дружество е издало международна фактура № 010/01-к от 30.01.2007 г. на купувача "Примекс" ЕООД за своята комисионна по договор № 0408/10/Вg. d. d. от 16.08.2004 г. с консигнатор филиал ОАО "Сибур-руски гуми" - Волжский, Русия, без да е издадена фактура за стойността на доставените гуми, платени на руския изпращач. Цитираният договор е сключен от "Асетрейд лимитед" - Кипър, като продавач, а не като агент, в него не е определена комисионна за това дружество и предвид липсата на заявки, потвърждения за заявки, кореспонденция между доставчика и агента началникът на Митница Варна е отхвърлил жалбата. Съдът е приел, че обжалваното пред него решение е издадено от компетентен орган по § 1, т. 9 ЗМ, но при допуснато съществено процесуално нарушение на чл. 59, ал. 1, т. 4 АПК - липса на мотиви. Проверката по чл. 78 МК е завършила с доклад № 15 от 14.10.2009 г. с препоръка да се съберат допълнителни доказателства за взаимоотношенията между "Примекс" ЕООД - получател по фактура № 010/01-к от 30.01.2007 г. на "Асетрейд лимитед" - Кипър, с предмет "комисионна за продажба на гуми" на стойност 3606,02 щ. долара. Съдът правилно е приел, че не е обоснован изводът в обжалваното пред съда решение, че стойността по тази фактура не представлява комисионна за покупка. Съдът е приел за основателен довода, че от решението не е ясно каква сума е взета под отчет. Изводът е неправилен. В решението е посочен предходният размер на задължението: ДДС - 7715,25 лв., нов размер на задължението - 8844,45 лв., а също, че се взема под отчет новият размер на задължението. Видно от ЕАД, на него е поставен печат "Разрешавам вдигането на стоките", от което следва, че дължимият ДДС по декларираната в ЕАД митническа стойност е внесен и вземането под отчет по процесното решение на МБ - Шумен, се отнася до увеличението на дължимия ДДС. Обосновано съдът е отхвърлил довода на митническите органи, че не е представен комисионен договор, след като в хода на административното производство е представен комисионен договор № 0408/0616-ВД от 05.07.2004 г. между "Примекс" ЕООД като комитент/възложител и "Асетрейд лимитед" - Кипър, като посредник/комисионер, по който е договорено комисионерът да закупува гуми и джанти от производителя "Газекспорт" ООД и филиал ОАО "Сибур-руски гуми" от свое име и за сметка на "Примекс" ЕООД по предварителна заявка, като доверителят ще заплаща комисионна по т. 4 от договора в размер 10-60% от стойността на доставката. Предвид чл. 348, ал. 1 ТЗ законосъобразно съдът е приел, че така сключеният договор е комисионен договор по ТЗ - непряко представителство. Представена е международна фактура № СХ. 2025/V-424 от 17.01.2007 г. на ОАО "Сибур холдинг" - Волжский, Русия - доставчик, за доставка на гуми на купувача "Асетрейд лимитед" - Кипър. В решението на началника на МБ - Шумен, съдът е приел, че е посочен пример от Сборника с текстове по митническа стойност на Комитета по Митнически кодекс /TAXUD/800/2002-EN/ и че за да е налице комисионна за покупка, следва агентът да действа от името и за сметка на купувача. В решението на началника на МБ - Шумен, липсват мотиви в този смисъл, но този извод е направен в докладна от отдел "Тарифна политика" до Митница Варна и правилно е обсъден от съда. Предвид задълженията на страните в комисионния договор по чл. 348, ал. 1 ТЗ съдът законосъобразно е приел, че доводът е неоснователен. Съдът е цитирал заключение № 14, б. "б" от цитирания Сборник с текстове по митническа стойност, в който е посочено, че агентът придвижва заявките, понякога от свое име, до производителя/доставчика, а според б. "г" агентът фактурира на купувача цената, платена на производителя/доставчика за стоките, като отделно посочва договорената комисионна. Съдът се е позовал на в което е прието, че когато агентът по покупката действа от свое име, но представлява интересите на вносителя, като действа за негова сметка, при определяне на митническата стойност по чл. 3, § 1 от Регламент (ЕИО) № 1224/80 на Съвета от 28 май 1980 г. за остойностяване на стоките за митнически цели трябва да се отчита сделката между производителя/доставчика на стоките, от една страна, и вносителя. Цената в сделката между тези две лица представлява митническата стойност по чл. 3, § 1 от Регламент (ЕИО) № 1224/80 - отменен с Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. за създаване на Митнически кодекс на Общността (МК). В решението е прието още, че комисионната за покупка не трябва да се включва в тази стойност, дори когато вносителят е описал агента по покупката като продавач и е декларирал цената на стоките като фактурирана от същия агент. Съдът е приел, че цитираната практика на СЕО е приложима в случая, тъй като понятието "комисионна за покупка" по чл. 32, § 4 МК е с идентично съдържание като в чл. 3, § 1 на отменения с МК Регламент № 1224/80. Изводът е правилен, като следва да се добави, че чл. 3, § 1 от Регламент № 1224/80 е с идентично съдържание като в чл. 29, ал. 1 МК, чл. 8, § 1 (А) (i) от Регламент № 1224/80 е идентичен с чл. 32, § 1, б. "а" (i) от МК, според който комисионната за покупка не се включва в митническата стойност по чл. 29, § 1 МК, а чл. 8, § 4 от Регламент № 1224/80 е идентичен по съдържание с чл. 32, § 4 от МК. Съдът е приел, че комисионерът е следвало да издаде на доверителя две фактури: една - за прехвърляне на собствеността върху закупените от името на комисионера стоки, и втора - за стойността на комисионното възнаграждение, и че фактурата на руския производител установява придобиване на стоката от името на комисионера. Приел е също, че прехвърлянето на стоките от комисионера на доверителя не е документирано чрез издаване на фактура. По фактурата на руския доставчик "Примекс" ЕООД е посочено като получател на стоката, който факт се установява и от представената ЕАД и заключението на вещото лице, според което гумите са осчетоводени по сметка 304 "Стоки" с доставчик "Асетрейс лимитед" - Кипър, на основание процесната ЕАД и фактура № СХ. 2025/V-424 от 17.01.2007 г. на ОАО "Сибур холдинг" - Волжский, Русия. В двата документа стоките са посочени с еднаква стойност - 23 640 щ. долара. Вещото лице е дало заключение, че стоките са платени от "Примекс" ЕООД на "Асетрейс лимитед" - Кипър, както и комисионната за покупка по фактура № 010/01-к от 30.01.2007 г., за което е представен и платежен документ. Съдът е приел, че е налице продажба на стоките от комисионера на доверителя по комисионния договор, независимо че липса фактура, тъй като стоките са предадени на вносителя "Примекс" ЕООД, който е декларирал същите в ЕАД за получаване на режим свободно обръщение. Доставката е при условия FCA - франко превозвача, уговорено място - Волжский, при които условия транспортните разходи са за сметка на купувача и са включени в митническата стойност. От сертификата за произход е видно, че "Сибур холдинг" АД изнася по поръчка на "Асетрейд лимитед" - Кипър, за получател "Примекс" ЕООД. Изводът на съда, че собствеността върху стоките е преминала в патримониума на "Примекс" ЕООД, е правилен, но с известни уточнения и допълнения. Неправилно съдът е приел, че комисионерът следва да издаде фактура на доверителя за прехвърляне правото на собственост върху стоката. По чл. 349, ал. 2 ТЗ правата, придобити от комисионера, се смятат спрямо кредиторите на комисионера за права на доверителя и без да са му било прехвърлени. По чл. 355 ТЗ комисионерът е длъжен да даде сметка на доверителя и да му прехвърли резултатите от изпълнителната сделка. Съгласно чл. 348, ал. 2 ТЗ разпоредбите на договора за поръчка се прилагат съответно към отношенията между доверителя и комисионера, доколкото в тази глава не е предвидено друго. В глава двадесет и четвърта "Комисионен договор" липсва уредба на случай, в който комисионерът не е изпълнил задължението си по чл. 355 ТЗ да прехвърли на доверителя резултатите от изпълнителната сделка, поради което на основание чл. 348, ал. 2 ТЗ е приложим чл. 292, ал. 2 ЗЗД. По този текст, ако довереникът действа от свое име, правата и задълженията от сделки с трети лица възникват за него. Но тези права в отношенията между довереника и доверителя, както и по отношение на трети недобросъвестни лица, се смятат за права на доверителя. Предвид последното изречение, първа хипотеза, и руската фактура с получател на стоките "Примекс" ЕООД законосъобразен е изводът на съда, че с предаването на стоките на вносителя собствеността върху тях е преминала в патримониума на вносителя, макар че липсва фактура за отчетна сделка по комисионния договор. След като в отношенията между комисионера и доверителя правата, придобити от комисионера, се считат за права на доверителя, даването на сметка на доверителя и прехвърлянето на резултатите от изпълнителната сделка по чл. 355 ТЗ при движими вещи се извършва с предаването на вещите на доверителя, което е настъпило предвид вносната ЕАД, руската фактура, доказателствата за извършен транспорт на стоките, възложен от "Примекс" ЕООД, и установеното от вещото лице осчетоводяване на стоките по сметка 304 "Стоки" от вносителя. В този смисъл е трайната практика на Върховния административен съд по адм. дело № 540 от 1997 г., адм. дело № 1534 от 1999 г. и др. Изводът на съда, че собствеността върху стоките е прехвърлена на вносителя от получаването на стоките, е законосъобразен. Вещото лице е дало заключение, че заявки и потвърждения в офиса на "Примекс" ЕООД, свързани с договора, не се пазят и не е следвало да се пазят, тъй като не подлежат на осчетоводяване и не представляват счетоводни документи. Съдът обосновано е отхвърлил довода, че гумите са доставени по договора за продажба № 0408/10/Вg. d. d. от 16.08.2004 г. между "Примекс" ЕООД като купувач и "Асетрейд лимитед" - Кипър, като продавач, тъй като отношенията са оформени по сключения по-рано комисионен договор № 0408/0616//Вд от 05.07.2004 г., в чл. 3.1 от който е предвидено да се сключи отделен рамков договор за прехвърляне на собствеността върху закупените от посредника стоки и за заплащане на всяка отделна доставка. Изводът е правилен и се потвърждава от съдържанието на представените две фактури за доставка на стоките и за комисионна за продажбата им, сертификат за произход и вносна ЕАД. В руската фактура като основание за издаването й е посочен договор № СХ-2025 от 15.06.2006 г. Във фактурата за комисионната като основание за издаване е посочен договор № 0408/10/Вg. d. d. от 16.08.2004 г. Съдът е дал указания на "Примекс" ЕООД да представи договорите, сключени между страните. В изпълнение на указанията по делото са представени двата договора № 0408/10/Вg. d. d. от 16.08.2004 г. и № 0408 от 05.07.2004 г., обсъдени по-горе. Погрешното посочване на номера и датата на договора, по който е фактурирана комисионната за покупка, не променя факта, че отразените факти в двете фактури, в сертификата за произход на стоките и в оформената от вносителя ЕАД съответстват на отношения между "Примекс" ЕООД и "Асетрейд лимитед" - Кипър, по представения комисионен договор № 0408 от 05.07.2004 г., като размерът на комисионната е в рамките на уговорения по договора. Законосъобразен е изводът на съда, че в решението в нарушение на чл. 32, §, 1, б. "а" (i) МК е определена увеличена митническа стойност чрез включване на комисионната за покупка в митническата стойност на внесените стоки. По чл. 32, § 3 МК при определяне на митническата стойност не се добавят никакви елементи към действително платената или подлежаща на плащане цена освен посочените в този член. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд - първо отделение,