Решение № 8169 от 28.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 936/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Х. И. А., гражданин на Сирия, роден на [дата], против Решение 5780 от 16.12.2024 г., постановено по адм. дело 1142 по описа на Административния съд Хасково за 2024 г. С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК, във вр. с чл. 84, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), е отхвърлена жалбата на Х. (собствено име) И. (бащино име) А. (фамилно име), роден на [дата] в гр. Манбидж, Сирия, непридружен непълнолетен, против Решение 11132 от 25.10.2024 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет, с което на чуждия гражданин, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, във вр. с чл. 8 и чл. 9 от с.з., е отказано предоставяването на статут на бежанец и на хуманитарен статут. Касационният жалбоподател се оплаква, че първоинстанционният съдебен акт е неправилен, поради постановяването му при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му с произтичащите от това правни последици. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство. Ответникът Председател на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България, със седалище и адрес на управление в София, на [улица], не изразява становище по касационната жалба в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. В съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от упълномощен процесуален представител, който оспорва касационната жалба, като неоснователна, и иска обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура, участващ по делото, изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като обсъди доводите на страните и извърши касационна проверка на атакувания съдебен акт на основанията по чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, но е неоснователна. Съдът е установил, от фактическа страна, че А., след нелегалното му влизане в Република България от Турция на 19.08.2024 г. (л. 72 от първоинстанционното дело), е подал молба за предоставяне на международна закрила, вх. 2945 от 28.08.2024 г. по описа на Регистрационно-приемателен център (РПЦ) [населено място], рег. 44272 от 28.08.2024 г. по описа на ДАБ л. 86, пак там. За кандидата е изготвен регистрационен лист (л. 84, пак там), като личните му данни са установени въз основа на декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 ЗУБ (л. 66, пак там). Съгласно данните от регистрационния лист, лицето е родено в гр. Манбидж, Сирия, има етническа принадлежност [етническа принадлежност], с религия [вероизповедание], без образование, владее арабски език, семейно положение неженен. Доколкото жалбоподателят, към датата на образуване на административното производство, е непридружен непълнолетен по смисъла на пар. 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗУБ, на основание чл. 25, ал. 2 от Закона за правната помощ (ЗПП), във вр. с чл. 23, ал. 2 ЗУБ, във вр. с чл. 25, ал. 1 и ал. 3, т. 2 и т. 3 ЗУБ, с Решение 2052/03.09.2024 г. на Председателя на Националното бюро за правна помощ (НБПП) (л. 58-59, пак там), му е назначен представител адвокат, вписан в регистъра за правна помощ на Националното бюро за правна помощ, който да го представлява, с оглед защита на най-добрия интерес на детето, в административни и съдебни производства по предоставяне на международна закрила по ЗУБ до тяхното приключване с влязло в сила решение, вкл. в процедура по Дъблинското споразумение. Със Заповед ЗД/Д-Х-Х-858 от 02.09.2024 г. на директора на Дирекция Социално подпомагане Харманли (л. 60, пак там), на основание чл. 15, ал. 4 от Закона за закрила на детето (ЗЗдет.) и чл. 26, ал. 2 от Устройствения правилник на Агенцията за социално подпомагане, е определен социален работник от отдел Закрила на детето при Дирекция Социално подпомагане Харманли, който да присъства при провеждане на интервю с детето в производството пред ДАБ по предоставяне на международна закрила. След изискване на становище от Държавна агенция Национална сигурност (ДАНС) (писмо на л. 63 от първоинстанционното дело) по чл. 58, ал. 10 ЗУБ, е получен отговор от компетентната дирекция в Агенцията (писмо, рег. изх. М-17417/17.10.2024 г. л. 52, пак там), с което ДАБ е уведомена, че ДАНС не възразява на А. да бъде предоставена международна закрила в Република България, ако същият отговаря на условията по ЗУБ. На 10.10.2024 г. с търсещия закрила е проведено интервю, резултатите от което са обективирани в Протокол, рег. 44272 от същата дата от л. 53 до л. 57, пак там. На проведеното интервю присъствали чужденецът, неговият представител адвокат, преводач, както и социален работник, за което свидетелстват положените от всички, заедно с провелия интервюто, подписи в Протокола. На 14.10.2024 г. определеният от отдел Закрила на детето при Дирекция Социално подпомагане Харманли социален работник изготвил социален доклад за непридружения непълнолетен, рег. 44272 от 16.10.2024 г. по описа на ДАБ от л. 48 до л. 51, пак там. На 25.10.2024 г. Председателят на ДАБ е издал оспореното Решение 11132, връчено на чуждия гражданин на 07.11.2024 г. При така установеното от фактическа страна, решаващият състав на Административния съд Хасково е разгледал по същество жалбата на А. против Решение 11132 от 25.10.2024 г. на Председателя на ДАБ. Преценил я е за неоснователна. Обосновал се е, че спорното решение е постановено от компетентен по смисъла на чл. 48, ал. 1, т. 1, предл. второ ЗУБ орган, в предвидената от закона писмена форма и при издаването му са спазени административнопроизводствените правила. Приел е, че същото съответства на материалния закон. Като анализирал обстоятелствата от бежанската история на сирийския гражданин и съобразил данните от изготвените в хода на административното производство от дирекция Международна дейност при ДАБ справки за актуалната обществено-политическа и икономическа обстановка в държавата по произход на лицето, както и за ситуацията на сигурност в сирийските райони Дамаск, Халеб, Хасака, Камишли, Латакия и Тартус, съдът е счел, че спрямо чуждия гражданин не са налице материалноправните предпоставки по чл. 8 и по чл. 9 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут. Съобразявайки събраните по делото доказателствата, не е установил наличието спрямо А. на конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Посочил е, че чужденецът, в хода на проведеното с него пред административния орган интервю, не твърди да е бил изложен в държавата му по произход на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Счел е за правилна извършената от ответния административен орган преценка за липсата по казуса на хипотезата по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Мотивирал се е, че от изготвените от Дирекция Международна дейност при ДАБ Справки, вх. ЦУ-1841/23.08.2024 г. и ЦУ-1852/27.08.2024 г. (л. 29-46, пак там) не се установява съществуващият в Сирия към датата на постановяване на спорния акт вътрешен въоръжен конфликт, да е придружен от безогледно насилие. Приел е, че сирийският гражданин може да се завърне в държавата му по произход, където да води нормален живот със семейството му, което продължава да живее там. Обсъдил е подробно необходимостта от защита на най-висшия интерес на детето. Аргументирал се е, че А. няма социална и семейна среда в Република България, която да го подкрепя и не владее български език. Подчертал е, че родителите на търсещия закрила са се грижили за него до предприето отпътуване от Сирия и са останали в родината му, като поддържат връзка с детето и му дават напътствия и подкрепа. Формирал е решаващия извод за законосъобразност на Решение 11132/25.10.2024 г. на Председателя на ДАБ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при вярно установена фактическа обстановка, след обсъждане на доводите и възраженията на страните и след задълбочен анализ на обстоятелствата от бежанската история на чужденеца и на официалната информация за държавата му по произход. Формираните от първоинстанционния съд изводи са подкрепени от данните по делото и са в съответствие с материалния закон. При постановяване на решението, предмет на инстанционен контрол в настоящото производство, не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила от категорията на съществените. Правилна е извършената от първоинстанционния съд преценка за законосъобразност на Решение 11132/25.10.2024 г. на Председателя на ДАБ в частта му, в която на Х. А. е отказано предоставянето на статут на бежанец. Видно от представената по делото административна преписка не може да се направи извод, че сирийският гражданин е бил обект на преследване в държавата му по произход, осъществено от официалните власти, партии или организации, контролиращи значителна част от родината му, или от недържавни субекти. При проведеното с него интервю (Протокол, рег. 44272/10.10.2024 г., отразяващ резултатите от същото от л. 53 до л. 57 от първоинстанционното дело) лицето не твърди спрямо него да е упражнявано физическо, психическо или сексуално насилие, да е наказван непропорционално или дискриминационно, да му е отказвана съдебна защита или да е бил обект на наказателно преследване заради расата му, изповядваната от него религия, националността му, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Сочи, че не е имал проблеми в Сирия. Не твърди да е задържан и/или осъждан. Като причина за напускането на родината си посочва гражданската война, влошената икономическа обстановка ( Нямахме ток и вода ), трудния живот ( Баща ми работеше, но беше много трудно да се издържаме ) и страха му, че няма бъдеще, ако остане в Сирия. Заявява, че е тръгнал за Европа, за да търси по-добро бъдеще (л. 4 от Протокол, рег. 44272/10.10.2024 г./ л. 56 от първоинстанционното дело). При тези изявления на чужденеца, обосновано административният орган е приел, че конкретният казус касае не лице, търсещо международна закрила по ЗУБ, а лице, търсещо по-добър живот. Наличието на страх от вътрешния въоръжен конфликт в държавата му по произход към датата на напускането й, както и желанието на А. да осигури на себе си и семейството му по-добри условия за живот не представляват преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ, респ. не обуславят предоставяне на статут на бежанец. Правилно административният съд, съобразявайки личната бежанска история на непридружения непълнолетен и изготвените от дирекция Международна дейност при ДАБ в хода на административното производство справки за обществено-политическата и икономическа обстановка в Сирия, както и за ситуацията на сигурност в районите Дамаск, Халеб, Хасака, Камишли, Латакия и Тартус, е споделил извода на компетентния административен орган за липсата по казуса на основания за предоставяне на сирийския гражданин на хуманитарен статут. Не се твърди, нито се установява от доказателствата по делото лицето да е било принудено да напусне държавата си по произход поради реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция (чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ), или като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание (чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ). Актуалното положение в Сирия към датата на постановяване на оспореното Решение 11132/25.10.2024 г. на Председателя на ДАБ не налага извод и за наличие на основания за предоставяне на хуманитарен статут на А. по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Съгласно тази разпоредба хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, в качеството му на цивилно лице, заради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Понятието въоръжен вътрешен конфликт е обсъдено подробно в практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС) Решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07 (Meki Elgafaji, Noor Elgafaji срещу Staatssecretaris van Justitie) и Решение на СЕС от 30.01.2014 г. по дело C-285/12 (Aboubacar Diakité срещу Commissaire général aux réfugiés et aux apatrides). Съгласно т. 35 от последното, чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила (Директива 2004/83/ЕО) трябва да се тълкува в смисъл, че съществуването на въоръжен вътрешен конфликт трябва да бъде признато, с оглед прилагането на тази разпоредба, когато редовните въоръжени сили на дадена държава се сблъскват с една или повече въоръжени групи или когато се сблъскват две или повече въоръжени групи, без да е необходимо този конфликт да може да бъде квалифициран като въоръжен конфликт, който няма международен характер по смисъла на международното хуманитарно право, и без интензитетът на въоръжените сблъсъци, равнището на организираност на наличните въоръжени сили или продължителността на конфликта да бъдат предмет на преценка, отделна от тази за степента на насилие, съществуващо на въпросната територия. Горното разрешение следва да се тълкува във взаимовръзка с втория абзац от диспозитива на решението на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07, съгласно който съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Посоченото означава, че съществуването на въоръжен конфликт е необходимо, но не е достатъчно условие за приложение на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Освен наличието на вътрешен въоръжен конфликт, е необходимо достигането на такива високи нива на безогледно насилие, в резултат на този въоръжен конфликт, че самото връщане на чужденеца на територията на конфликта, в качеството му цивилно лице, да съставлява реална опасност за живота или личността му. В правомощията на административния орган и/или на съда е да извърши, както преценка за степента на безогледно насилие, в резултат на въоръжения конфликт, отчитайки последните актуални данни за обществено-политическата обстановка в държавата по произход на кандидата за международна закрила, така и преценка за наличието на реални и потвърдени основания да се смята, че са налице тежки заплахи срещу живота или личността на цивилното лице, ако същото бъде върнато там. Директива 2004/83/ЕО е отменена с чл. 40 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила (Директива 2011/95/ЕС), но текстът на чл. 15 от отменената директива е повторен в текста на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването, дадено от СЕС в гореобсъдените решения е запазило своето значение. В случая липсва реална опасност сирийският гражданин да понесе тежки заплахи срещу живота или личността му, в качеството му на цивилно лице, ако се завърне в родината си, тъй като от изготвените в хода на административното производство две справки за актуалната обществено-политическа и икономическа обстановка в Сирия, както и за ситуацията на сигурност в страната, вкл. в района на Халеб, намиращ се в близост до родния град и мястото на живеене на лицето преди да напусне държавата си по произход (л. 29-46 от първоинстанционното дело), се установява безспорно наличието в Сирия, към датата на постановяване на спорния акт, на вътрешен въоръжен конфликт, който обаче не е придружен от безогледно насилие. Информационните източници, съобразно последната актуална информация за обстановката в Сирия (Справка, изготвена от дирекция Международна дейност при ДАБ от л. 25 до л. 26 от касационното дело), сочат, че след събитията от ноември 2024 г., когато ислямската групировка [наименование] (HTS) започва, в сътрудничество със съюзни бунтовнически фракции, голяма офанзива в Северозападна Сирия и падането на режима на Б. А. в началото на декември същата година, в сирийската държава започва политически преход, съпътстван от подобрена, като цяло, ситуация на сигурност. На 29.03.2025 г. сирийският президент А. Ш. е обявил преходно правителство, декларирало съвместна воля за изграждане на нова държава . Считано от 08.12.2024 г. до 08.05.2025 г., по данни на Работната група за вътрешно разселените лица, 1 186 147 вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си в Сирия. При тази фактическа установеност обосновано е да се формира извод за липсата на сериозни основания да се смята, че, ако А. бъде върнат в държавата му по произход, той би бил изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му. Неоснователно е касационното оплакване, че първоинстанционният съд не е отчел допуснатното от административния орган съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в постановяване на спорния акт при неизяснена фактическа обстановка, доколкото е останало неизяснено на основата на какви критерии и какви източници е събрана информация, въз основа на която административният орган е формирал заключение, че за оспорващия не съществува опасност при завръщането му в Сирия (л. 1 (гръб) от касационната жалба). Изготвените от дирекция Международна дейност при ДАБ в хода на административното производство две справки за социо-политическата и икономическата картина, както и за обстановката по сигурността в Сирия представляват официални документи и съставляват годно доказателствено средство във всички фази на административните производства по ЗУБ. По изложените съображения, като е отхвърлил жалбата на сирийския гражданин против Решение 11132/25.10.2024 г. на Председателя на ДАБ, Административният съд Хасково е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия