Решение № 168 от 17.07.2012 г. на ВКС по н. д. № 411/2012 г.
ВКСI наказателно отделение17.07.2012 г.докладчик т Иван Недев
Диспозитив
Оставя в сила въззивна присъда № 7/14.III.2011 г. по внохд № 627/2010 г. на АС-София. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 168 от 17.07.2012 г. на ВКС по н. д. № 411/2012 г., I н. о., НК, докладчик председателят Иван Недев Производството е касационно по жалба от подсъдимия Н. С. И. против присъда № 7/14.III.2011 г. по внохд 627/2010 г. на АС-София с доводи за нарушение на закона и явна несправедливост на наложеното наказание. Съображенията са за недоказано по несъмнен начин обвинение, за това, че всяко съмнение следва да се тълкува в полза на подсъдимия, че доказателствата са обсъждани и преценявани превратно, че без основание съдът не е приложил нормата на чл. 13 от НК. Иска да се отмени присъдата и да бъде оправдан, гражданския иск да се отхвърли изцяло. Повереникът на частния обвинител и граждански ищец Ст. Т. поддържа присъдата да остане в сила поради неоснователност на жалбата. На същото становище е и прокурорът от ВКП. Защитата поддържа жалбата и искането с нея, а подсъдимият прави и алтернативно - делото да се върне за ново разглеждане. След преценка доводите и становищата на страните и проверка на въззивното решение в пределите по чл. 347 от НПК ВКС, I-во н. о. намира: Производството пред първата инстанция по настоящото дело е образувано след като с решение № 47/25.01.2005 г. по н. д № 375/2004 г. на II-ро н. о. на ВКС е възобновено нохд 610/1998 г. на Градски съд - София, като са отменени постановените по същото решение и присъди в наказателната и гражданска части по отношение на подсъдимите А. Х. Д. и Н. С. И. и делото е върнато за ново разглеждане от стадия на досъдебното производство. С присъда № 221/18.VI.2010 г. по нохд 3187/2007 г. на ГС-София подсъдимия А. Х. Д. е признат за виновен и осъден по чл. 115 и чл. 54 от НК на 10 години лишаване от свобода при строг първоначален режим в затвор за това, че на 18.Х.1996 г. в С. умишлено умъртвил М. Ц. А. чрез нанасяне на две прободно-порезни рани с нож в областта на корема; осъден е да заплати на гр. ищца Т. 50000 лв., обезщетение за неимуществени вреди ведно със законните последици; признат е за невинен и оправдан по обвинението по чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. II-ро и III-то и т. 9, във вр. с чл. 115 и чл. 20, ал. 2 от НК убийството да е извършил предумишлено, по особено мъчителен начин и с особена жестокост и в съучастие с Н. С. И. Подсъдимият Н. С. И. е признат за невинен и оправдан по обвинението по чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. II-ро и III-то и т. 9, във вр. с чл. 115 и чл. 20, ал. 2 от НК за това, че на 18.Х.1996 г. в С. в съучастие с А. Х. Д. като извършители, предумишлено, по особено мъчителен начин и с особена жестокост умъртвили М. Ц. А. чрез нанасяне на множество удари по тялото, включително и две прободно-порезни рани с нож в областта на корема. По въззивен протест, въззивна жалба от частния обвинител и граждански ищец Т. и въззивна жалба от защитата на осъдения подсъдим А. Х. Д. е образувано внохд 627/2010 г. на АС-София, по което е постановена нова въззивна присъда, предмет на настоящето производство, № 7 от 14.III.2011 г., с която първоинстанционната, посочена по-горе, е отменена изцяло и вместо това подсъдимия Н. С. И. е признат за виновен и осъден по чл. 115 и чл. 55 от НК на 8 години лишаване от свобода при строг първоначален режим в затвор за това, че на 18.Х.1996 г. в С. умишлено умъртвил М. Ц. А.; осъден е да заплати на гр. ищца Т. 50000 лв., обезщетение за неимуществени вреди ведно със законните последици, а подсъдимият А. Х. Д. е признат за невинен и оправдан по обвинението по чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. II-ро и III-то и т. 9, във вр. с чл. 115 и чл. 20, ал. 2 от НК за убийството на М. Ц. А. Като непротестирана/необжалвана в законния срок оправдателната присъда е влязла в сила - чл. 412, ал. 2, т. 3 от НПК. Доводите на жалбоподателя са неоснователни - независимо от посочените основания в жалбата и допълнението към нея, те съдържат оплаквания за всички касационни основания. При приетите за установени по несъмнен начин факти законът е приложен правилно. След като подс. И. е нанесъл двата смъртоносни удара с нож в областта на корема на постр. А., то той осъществява признаците на престъплението убийство по чл. 115 от НК и от обективна и от субективна страна. Без основание защитата поддържа, че той е действал при условията на "крайна необходимост" по чл. 13 от НК - след като няма спор, че подсъдимият и оправданият Д. нахлуват в жилището, където се намирал пострадалия, за да му търсят сметка за агресия преди това спрямо И., че те започват побоя спрямо него, при който А. опитал да се защити неуспешно и получил несъвместимите с човешкия живот прободно-порезни рани с нож в жизнено важна част от тялото, няма място за квалификацията деяние при "крайна необходимост". Нито е налице невъзможност по друг начин да се избегне някаква опасност за Д., нито пък причинените вреди да са по-малко значими от предотвратените. Неправилно защитата на подсъдимия акцентира на отделния епизод - притискане на Д. към стената с дръжката на лопатка, която е внесена на местопрестъплението от двамата подсъдими като средство за агресия спрямо пострадалия. При разглеждане на делото и постановяване на присъдата няма допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - нито абсолютните по чл. 346, ал. 3, т. 2 - т. 4 от НПК, вито по чл. 346, ал. 3, т. 1 от НПК - да са ограничени процесуалните права на подсъдимия. Съображенията в подкрепа на доводите за касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК се отнасят до дейността на съда по събиране, проверка и оценка на доказателствата и до съответствието на мотивите с нормата по чл. 305 от НПК. Решението (присъдата - в случая) е взето по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, които имат значение за правилното му решаване. И при осъществяване на посочената дейност няма нарушения на процесуалните правила - въззивният съд може да събира доказателства и да приема нови фактически положения, но не е длъжен повторно да събира вече събрани, след като е установил, че това не е необходимо за достигане на обективната истина по делото. В хода на съдебното следствие, проведено от апелативния съд, са събирани доказателства и то само по негова инициатива, в това число и по реда на чл. 279 от НПК, които са обсъждани и преценявани наред с останалите. В мотивите е допусната грешка, която обаче не поражда никакви съмнения за това, че съдът се позовава на показанията на несъществуващ свидетел "К. ". Очевидно това е синът на св. И. с имената И. Д. - виж л. 118 от внохд 627/10 г. на АС-София. Изложеното на л. 126-л. 128 от посоченото дело опровергава и твърденията на защитника в жалбата, че не са обсъдени фактите за местоположението на подсъдимия и пострадалия към момента на причиняване на фаталните наранявания с ножа. Неоснователно е и оплакването за липса на мотиви в частта за първоначалния режим за изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода, след като с нормата на чл. 59, ал. 1, чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС той е законоустановен. ВКС констатира, че с новата присъда на въззивния съд не е приложен чл. 59 от НК, но този пропуск е отстраним по реда на чл. 417 от НПК. Не е налице и третото касационно основание - явна несправедливост на наложеното наказание. То е определено по реда на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК като са съобразени и със съответното значение всички смекчаващи обстоятелства. Правилно изтеклия прекомерно дълъг период от време от извършване на престъплението до наказването на дееца за това се приема като смекчаващо обстоятелство с относително голяма тежест. Като се има предвид обаче изключително високата степен на обществена опасност на деянието, а тя, наред и с установените отрицателни характеристични данни (съдебно минало) определя и тази на личността на дееца, които не позволяват повече снизхождение към него. Наложеното наказание в този размер е съответно на извършеното престъпление и в състояние да осъществи целите на наказанието по чл. 36 от НК. Жалбата е неоснователна и в гражданската част - по силата на чл. 45 и сл. от ЗЗД подс. И. дължи обезщетяване на всички причинени на ищцата вреди, пряка и непосредствена последица на извършеното от него престъпление. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди е определен в съответствие с нормата на чл. 52 от ЗЗД - по справедливост. По тези съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК ВКС, I-во н. о.
Цитирани разпоредби
2- чл. 54 НК
- чл. 115