Решение № 4040 от 3.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4180/2016 г.

Решение № 4040 от 3.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4180/2016 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 11 от Закона за социалното подпомагане (ЗСП). Образувано е по касационна жалба на Ц. В. К. срещу решение № 264/25.02.2016 г., постановено по адм. дело № 877/2015 г. по описа на Административен съд – Б.. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на оспореното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отмени административния акт. Ответникът – директор на дирекция "Социално подпомагане" – Б. не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и счита, че следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С процесния съдебен акт, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд отхвърля жалбата на Ц. В. К. срещу заповед № 1912/25.09.2015 г. на директор на дирекция "Социално подпомагане" – Б., потвърдена с Решение № РД15-26/23.10.2015 г. на директора на регионална дирекция "Социално подпомагане" – Б., с които е отказано отпускането на месечна помощ по чл. 9 от Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане (ППЗСП) с мотиви, че доходът на лицето надвишава диференцирания минимум от 81, 25 лв. Съотнасяйки релевантната правна рамка към фактите по делото, решаващият съд намира, че доходът на жалбоподателя от пенсия надвишава в случая диференцирания минимален доход, чиято основа за определяне е гарантирания минимален доход /чл. 9, ал. 2 ППЗСП/, чийто размер за 2015 г. е 65 лева. Прието е, че при определянето на диференцирания минимален доход оспорващият попада в хипотезата на чл. 9, ал. 3, т. 7 ППЗСП, като лице с трайно намалена трудоспособност над 70%, в който случай диференцирания минимум е в размер на 125% от гарантирания минимален доход от 65 лв. При установения доход от пенсия в размер на 250, 87 лв. за предходния месец август 2015 г., диференцираният минимален доход е 81, 25 лв., изчислен по формулата 65 лв. (ГМД) х 125%(по чл. 9, ал. 3, т. 7 ППЗСП) = 81, 25 лв. При извършената съпоставка, първоинстанционният съд констатира, че доходът на жалбоподателя за предходния месец от 250, 87 лв. надвишава този диференциран минимален доход от 81, 25 лв., поради което приема, че не са налице предпоставките по чл. 9, ал. 1 ППЗСП за отпускане на месечна социална помощ. В заключение, решаващият съд обосновава извод досежно законосъобразност на постановения административен акт, в който е обективиран отказ за отпускането на месечна помощ по чл. 9 ППЗСП. Върховният административен съд – шесто отделение споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Решаващият съд изпълнява задължението си по чл. 168 АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК и установява правнорелевантните за спора фактически обстоятелства. Направените правни изводи напълно се подкрепят от събраните доказателства и следва да бъдат споделени. По смисъла на чл. 11, ал. 1 ЗСП месечните социалните помощи са средства в пари и/или натура, които допълват или заместват собствените доходи до основни жизнени потребности на подпомаганите лица и семейства. Социални помощи се получават от лица, след като са изчерпани всички възможности за самоиздръжка и помощ от задължените по закон да ги издържат лица (чл. 11, ал. 2 ЗСП). Съгласно чл. 9, ал. 1 ППЗСП право на месечна социална помощ имат лица и семейства (по смисъла на § 1, т. 2 ППЗСП), чийто доход (по смисъла на § 1, т. 9 ППЗСП) за предходния месец е по-нисък от определен диференциран минимален доход (ДМД). Основа за определяне на ДМД е гарантираният минимален доход (ГМД), § 1, т. 10 ЗСП, чийто размер се определя от Министерския съвет съобразно основните жизнени потребности на едно лице и финансовите възможности на бюджета (чл. 9, ал. 2 ППЗСП). Предвид установената от законодателя методика в чл. 9, ал. 3 ППЗСП, правилни са изводите на първоинстанционния съд относно размера дохода на касатора от пенсия, надвишаващ диференцирания минимален доход, чиято основа за определяне е гарантирания минимален доход /чл. 9, ал. 2 ППЗСП/. Горният безспорно установен факт правилно е квалифициран като правоизключващ претендираното от касатора материално право на месечна социална помощ. Разходите на касатора по отпуснатия кредит и за лекарства не променят този извод, доколкото изчислението на диференцирания минимум е по установена от законодателя методика. Неотносими към предмета на спора са доводите на касатора за инсцениране от страна на бившата му съпруга на действия, обуславящи незаконосъобразността на постановените заповед за незабавна защита от 06.10.2015 г. по гр. д. № 2069/2015 г., с която същият е временно отстранен от жилището в [населено място] и заповед за защита по чл. 15, ал. 2 Закона за защита от домашно насилие. Наведените възражения в касационната жалба относно липсата на възможност за връщане на заети суми пари от касатора, формирала сред приятелските му среди недобро име по отношение неговата личност, също не се явяват касационно основание за отмяна на оспореното решение, поради което не следва да се обсъждат. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,