Решение № 7068 от 24.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2846/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на кмета на Столична община - район "Възраждане", чрез процесуален представител ст. юриск. И. Керемедчиев, против Решение № 222/05.01.2026 г. по адм. дело № 10218/2025 г. по описа на Административен съд София – град /АССГ/. В жалбата се твърди неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяната му и произнасяне по същество с отхвърляне на жалбата и оставяне на оспорения ИАА в сила. Претендират се разноски. Ответната страна – С. Х. Т. не изразява становище по касационната жалба. Представител на Върховната касационна прокуратура не се явява и не изразява становище по основателността на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Шесто отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и сочените касационни основания за отмяна, съгласно чл. 218 от АПК, намира от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна по чл. 210 АПК и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалвания съдебен акт АССГ е отменил Заповед № РВЕ25-РД55-12/17.09.2025 г. на кмета на район "Възраждане“ - Столична община, с която е отказано изплащането на компенсации за периода 01.07.2024 г. – 31.08.2024 г. по искане от 27.08.2025 г. на С. Х. Т. в качеството й на родител на детето П. Н. Т., и е изпратил преписката на АО за ново произнасяне при съобразяване указанията на съда в мотивите на решението. Първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, но при драстично несъответствие между фактическите /изложените от органа конкретни съображения/ и правните основания, от една страна, и неяснота и противоречия между визираните няколко правни основания, от друга, водещи до липса на мотиви за издаването й. Посочил е, че това е самостоятелно основание за отмяната на акта, тъй като липсата на мотиви затруднява осъществяването на правото на защита на адресата на акта, от една страна, и препятства извършването на проверката за неговата законосъобразност от съда, от друга. Административният съд е преценил също, че от органа са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на оспорения административен акт. Констатирал е, че по преписката не се съдържат доказателства, от които да е видно, че административният орган е изпълнил задълженията си по чл.30 ал.1 от АПК, а именно, че е изискал потвърждение със собственоръчен или електронен подпис от заявителя, че това съобщение е получено от заявителя и че същият не е потвърдил подаденото заявление. Посочил е също, че при наличието на категорични данни, че заявителят е бил редовно уведомен и не е отстранил непълнотата по подписаното заявление, органът е следвало да прекрати преписката на основание чл. 30, ал. 1, изр. второ от АПК, а не да постановява отказ за изплащане на компенсациите, чрез издаване на процесната заповед. Неизясняването на всички релевантни за случая факти и обстоятелства, обратно на изискваното от чл. 35 от АПК поведение на органа, съдът е определил като съществено процесуално нарушение, водещо до отмяната му. Решението е валидно, допустимо и правилно. При прецизно изяснена фактическа обстановка, АССГ е извел обосновани и правилни правни изводи, които настоящата инстанция възприема изцяло. Споделя се заключението на съда, че оспорената заповед е издадена в нарушение на разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за форма на акта, изискваща конкретни съображения на органа за неговото издаване – както фактически, така и правни. Правилна е преценката на съда, че в случая изложените от органа фактически основания за издаването на акта по никакъв начин не кореспондират с посочените правни основания. Обоснован е изводът на съда за пълно несъответствие между визираните правни разпоредби за отказа и изложените от органа фактически съображения за липса на надлежно подписано искане. Безспорно фактите сочат на проблем, свързани с редовността на заявлението, а посочените правни разпоредби – на несъответствие на искането с някое от материалноправните основания по чл.9 ал.3, чл.5 и чл.6 от Наредба за условията и реда за предоставяне и изплащане на средства от държавния бюджет за компенсиране на разходите, извършени от родителите за отглеждане, възпитание и обучение на децата, които не са приети в общински детски ясли или яслени групи в общински или държавни детски градини поради липса на свободни места, обн. ДВ, бр. 90/27.10.2023г., преценката за съответствие с които се извършва едва след констатирана редовност на подаденото заявление. В тази връзка, законосъобразен е изводът на АССГ, че липсата на подпис изобщо не попада сред основанията за отказ, посочени в разпоредбите на чл.7 ал.3 и ал.4 и чл.9 от Наредбата, изложени като мотиви в заповедта. Липсата на фактически основания в оспорения акт, които да кореспондират с възприетите от органа материалноправни основния за отказ за изплащане на поисканата компенсация за процесния период от време, правилно е преценена от първоинстанционния съд като самостоятелно основание по чл.146 т.2 от АПК за отмяна на оспорения административен акт. В проведената процедура по издаване на заповедта касаторът е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както правилно е установил АССГ. Споделя се изводът на съда, че административният орган не е изпълнил задълженията си по чл.30 ал.1 от АПК, при нередовно /неподписано/ заявление да изиска потвърждение със собственоръчен или електронен подпис от заявителя и да представи доказателства, че това съобщение е получено от заявителя и че последният не е потвърдил/подписал подаденото заявление. В нарушение на процесуалните правила, приемайки наличие на фактическия състав на горната разпоредба, вместо да прекрати преписката на основание чл. 30, ал. 1, изр. второ от АПК поради нередовност на заявлението, районният кмет се е произнесъл по същество по основателността на искането като е постановил отказ за изплащане на компенсациите, чрез издаване на процесната заповед. Органът се е произнесъл при неизпълнение и на задължението си по чл. 35 от АПК, изискващо изясняването на всички релевантни за случая факти и обстоятелства преди издаването на акта. Констатираното от съда обратно на изискваното от чл. 35 от АПК активно поведение на органа, съдът правилно е определил като съществено процесуално нарушение, обосноваващо безусловната отмяна на акта. Не са налице посочените в касационната жалба основания за отмяна по смисъла на чл. 209 т.3 от АПК на първоинстанционния съдебен акт. Последният е постановен при спазване на съдопроизводствените правила, при правилно прилагане на материалния закон и е обоснован. АССГ е разпределил доказателствената тежест между страните за установяване на значимите за спорното право обстоятелства, събрал е относимите и годни доказателства, и след правилна преценка и анализ е достигнал до фактически констатации и правни изводи, които настоящата касационна инстанция споделя изцяло. Съдебният контрол за законосъобразност на оспорения административен акт е извършен от първоинстанционния съд съобразно изискванията на чл. 168 от АПК и по критериите, посочени в чл. 146 от АПК. Решението на съда е постановено след прецизно и аргументирано обсъждане на доводите на страните и е обосновано с изчерпателни и ясни мотиви. По изложените съображения, касационната жалба като неоснователна следва да бъде отхвърлена, а обжалваното решение – оставено в сила. Предвид изхода на делото, присъждане на разноски за настоящото производство не се дължи на касатора, а от ответната страна не са претендирани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Шесто отделение