Решение № 2674 от 9.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8200/2015 г.

Решение № 2674 от 9.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8200/2015 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството e по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Образувано е по жалба, подадена от Антон Петров Петров, срещу Решение № 438 на Министерския съвет на Република България от 12.06.2015 г., за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Път II-18 "Софийски околовръстен път" от км 0+780 до км 6+300" и обект "Път II-18 "Софийски околовръстен път" от км 0+780 до км 6+300" - изместване и реконструкция на съоръжения на други ведомства" на територията на Столична община, област София (Решение № 438), в частта досежно определения размер на паричното обезщетение от 3939,00 лв. за отчуждаваната част от имот № 49206.2685.8, целият с площ от 5,264 дка, от които подлежащи на отчуждаване 0,301 дка, находящ се в гр. София, Столична община, обл. София, район "Връбница", с. Мрамор, представляващ земеделска територия, с начин на трайно ползване "ливада". В жалбата се твърди, че решението, в обжалваната му част, противоречи на приложимия материален закон. Правят се оплаквания, че определеното обезщетение е занижено и не представлява равностойно парично обезщетение в съответствие с чл. 32 ЗДС. Иска се отмяната на решението, в обжалваната част или изменението му, като бъде определено обезщетение, съобразено с изискванията на закона и пазарната цена на имота. Претендират се разноски. В съдебните заседания жалбоподателят се явява лично и се представлява от адв. Адиркова, която от негово име иска уважаване на жалбата. Моли да бъде съобразен трети вариант на изготвената съдебно - оценителна експертиза. Представя списък на разноските и иска присъждането на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, във вр. с ал. 2 от Закона за адвокатурата. Ответникът Министерски съвет на Република България, чрез упълномощен юрисконсулт изразява становище за неоснователност на жалбата в придружителното писмо. Това становище се поддържа и в съдебно заседание. По същество се иска нейното отхвърляне. Заинтересованите страни Живка Михайлова Блажева, Станислав Михайлов Георгиев, Ефтенка Манчева Георгиева, Бойко Райчев Алексиев, Иванка Кирилова Спасова и Вероника Кирилова Шупп не изразяват становище по жалбата. Заинтересованите страни Витанка Младенова Чибова и Лидия Никифорова Георгиева изразяват несъгласие с определеното обезщетение. Заинтересованите страни - министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура", чрез упълномощени процесуални представители, също искат отхвърлянето на жалбата като неоснователна. Заинтересованата страна Агенция "Пътна инфраструктура" представя и писмена защита. Върховният административен съд, състав на трето отделение, след проверка на допустимостта на жалбата, приема, че е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 38, ал. 1 ЗДС, поради което е процесуално допустима. С Решение № 438, прието на заседание по Протокол № 23 от 10.06.2015 г. за държавна нужда са отчуждени имоти и части от имоти, частна собственост, подробно описани в приложението към т. 1 и т. 2 от решението по вид, размер, местонахождение, размер на паричното обезщетение и собственици. Съгласно приложението, в гр. София, Столична община, обл. София, район "Връбница", с. Мрамор се отчуждава имот, земеделска територия, от посочените в решението лица, с № по регистъра 49206.2685.8, целият с площ 5,264 дка, от които подлежащи на отчуждаване 0,301 дка и начин на трайно ползване "ливада" срещу парично обезщетение в размер на 3939,00 лв. Антон Петров Петров е посочен като един от наследниците на един от собствениците на имота - Катина Митова Георгиева. За установяване правото на собственост върху имота, част от който е отчуждаваният, по делото са представени удостоверения за наследници, заверен препис от Договор за доброволна делба и Скица на поземлен имот № 15-234574-11.07.2014 г., издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър. С Решение № 250 от 25.04.2013 г. на Министерския съвет пътят "Софийски околовръстен път" - Западна дъга - участък от бул. "България" до "Северната скоростна тангента" е обявен за обект с национално значение и за национален обект. На 09.06.2015 г. в Министерски съвет е бил внесен съвместен доклад от министъра на регионалното развитие и министъра на финансите, с който е направено предложение за приемането на решение за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда, за изграждане на обект "Път II-18 "Софийски околовръстен път" от км 0+780 до км 6+300" и обект "Път II-18 "Софийски околовръстен път" от км 0+780 до км 6+300" - изместване и реконструкция на съоръжения на други ведомства" на територията на Столична община, област София. За имотите - предмет на отчуждаване по Решение № 438 за обект "Път II-18 "Софийски околовръстен път" от км 0+780 до км 6+300" е изготвен оценителски доклад от независим оценител за определяне на равностойно парично обезщетение на поземлени имоти в земеделска и урбанизирана територия, засегнати от ПУП - парцеларен план, в частност и процесният. Изготвянето на оценката е възложена от Агенция "Пътна инфраструктура" на "Бачовска и синове" ЕООД с договор, изведен от АПИ по изх. № Д-44 от 02.04.2015 г. Оценителският доклад е предаден на АПИ с приемо - предавателен протокол от 02.06.2015 г. В настоящия случай релевантният период по § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС е 02.04.2014 г. - 02.04.2015 г. Видно от доклада осреднената пазарна цена за имотите (земеделска земя) в район "Връбница", с. Мрамор е определена на база цените по съществуващи пазарни аналози съгласно чл. 32, ал. 2 ЗДС, тъй като са налице достатъчен брой сделки. Въз основа на тази осреднена цена е определено равностойното парично обезщетение. В хода на съдебното производство е допусната, назначена, изслушана и приета СОЕ, изготвена от вещо лице, което отговаря на изискванията по § 1а, т. 3 от ДР на ЗДС. Представено е заключение в три варианта. Съобразно основното заключение на СОЕ, поземлен имот 49206.2685.8 преди одобряване на подробния устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект, не е попадал в границите на територията с действащ план за регулация на м. "Бул. Ломско шосе", одобрен със Заповед № РД-09-50-629 от 29.11.1994 г. Заключението е изготвено въз основа на вписани сделки за земеделски земи на територията на район "Връбница". Равностойното парично обезщетение е определено от вещото лице в размер на 4188,00 лв., който размер е по - голям от определения по силата на Решение № 438, в обжалваната част. При изготвянето на този вариант на заключението вещото лице е изключило един от ползваните при оценката, възприета от административния орган пазарни аналози, тъй като същият се отнася до имот, за който е отреден УПИ VI-1665. Съгласно втория вариант на СОЕ, изготвен при изключване на Нотариален акт № 100 (посочен като № 53 в заключението) от 11.12.2014 г. (л. 251, гръб и 252 от делото) по искане на ответника, равностойното парично обезщетение е в размер на 2838,76 лв. По вариант трети на СОЕ, изготвен по искане на жалбоподателя, при изключване на Нотариален акт № 108 от 10.03.2015 г. и на Нотариален акт № 88 от 18.09.2014 г. равностойното парично обезщетение е в размер на 5225,99 лв. При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на Върховния административен съд (ВАС), трето отделение, приема от правна страна следното: Решение № 438 е издадено от компетентен административен орган съгласно чл. 34а, ал. 1 ЗДС, в кръга на неговите правомощия и има съдържанието, регламентирано в чл. 34б, ал. 1 ЗДС. При издаването му са спазени административнопроизводствените правила в съответствие с процедурата по чл. 34а, във връзка с чл. 33 и чл. 34б ЗДС и чл. 34 ЗДС. Заинтересованото ведомство е направило мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството. Предложение до Министерския съвет за отчуждаване на имотите, между които и процесния, са направили министърът на регионалното развитие и министърът на финансите, с приложен към него съвместен доклад. С оглед определяне размера на равностойното парично обезщетение следва да вземат предвид пазарните цени на имоти, които да са с подобни характеристики и да се намират в близост до отчуждавания. Съгласно чл. 32, ал. 2 ЗДС то се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, съответно преди одобряването на подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. Предвид това настоящият състав кредитира основното заключение на СОЕ, съгласно което размерът на равностойното парично обезщетение за отчуждаваната част от имота е 4188,00 лв. Заключението се кредитира от съда, тъй като е изготвено на база вписани сключени сделки, отговарящи на критериите по § 1а, т. 2 и т. 4 от ДР на ЗДС. Пазарният аналог, посочен в писмената защита на Агенция "Пътна инфраструктура" (по Нотариален акт № 108 от 14.11.2014 г.) мотивирано е изключен от вещото лице при изготвяне на заключението, доколкото за него е отреден УПИ и е с начин на трайно ползване "ниско застрояване (до 10 м.)". Втори и трети вариант на СОЕ не се кредитират от настоящия състав. Вторият вариант е изготвен по искане на ответника при изключване на пазарен аналог, който според настоящия състав отговаря на изискванията, които предявява ЗДС и отразява динамиката на пазара. Неоправдано е искането на ответника за изключване на Нотариален акт № 100 от 11.12.2014 г. на Цвета Митова, помощник - нотариус по заместване на нотариус Богдана Бъчварова, по причина наличието на сервитутни и строителни ограничения, което изключва, според него, сходността между този имот и отчуждавания с позоваване на приложена практика на ВАС. По цитирания нотариален акт ограничението е във връзка с отклонение от магистрален газопровод от 300 до 500 мм и е относно забрана за засаждането в охранителната зона на 150 метра от двете му страни на овощни и други дървета с развита коренова система, и на горски и дървесни видове в предоставените площи за просеки за строителство на по- малко от 10 метра от двете му страни. За разлика от това, по приложените решения на ВАС, на които се позовава ответникът е разгледан случай, при който съществуват сервитутни и строителни ограничения поради преминаващ през имота електропровод, ограничаващ строителството. Не е установено също така по делото, че ограниченията по нотариалния акт от 11.12.2014 г. имат определящо значение за ползването на имота съобразно предназначението му, респ. за цената. За установяване на останалите възражения във връзка с характеристиките на този имот ответникът не е провел доказване. Третият вариант е изготвен по искане на жалбоподателя и при изключване на пазарни аналози, ползвани при изготвяне на съобразената от административния орган оценка. Според съда искането за изключване на Нотариален акт № 108 от 10.03.2015 г. по причина, че сделката е между свързани лица и поради това на цена близка до данъчната оценка, е неоснователно. Приложимият в случая специален закон (ЗДС) не съдържа определение на понятието "свързани лица". Приложението по аналогия на други закони не води на различни изводи, тъй като за да се изключи такава сделка, това следва да е изрично предвидено в чл. 32, респ. § 1а от ДР на ЗДС. Липсата на такова изключване води на извод, че обсъжданата сделка отговаря на изискванията, доколкото е сключена в относимия период, между лица, от които едното е търговец и е съобразена с ограниченията по § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС. Неоснователно се иска и изключването от пазарните аналози на Нотариален акт № 88 от 18.09.2014 г. по причина, че търговското дружество продава на дъщерята на управителя по цена по - ниска от данъчната оценка и при липсата на данни сделката да е "...обявена за недействителна". Тук са относими изложените по - горе аргументи. Освен това не е налице законово основание за изключването на пазарен аналог, обективиращ сделка, сключена на цена под данъчната оценка. Предвид гореизложеното и при съобразяване на основното заключение на СОЕ, което съдът кредитира, жалбата се явява основателна. Решение № 438, в обжалваната част, следва да бъде изменено, като размерът на равностойното парично обезщетение следва да бъде увеличен. Вместо определеното от административния орган в размер на 3939,00 лв., то следва да се завиши и се определи в размер на 4188,00 лв. Искането на адв. Адиркова за определяне и присъждане на възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата не следва да се уважава. Видно от представения по делото Договор за правна защита и съдействие № 570509 не се установява в коя от хипотезите по чл. 38, ал. 1, т. 3 от този закон адв. Адиркова е предоставила безплатна адвокатска помощ и съдействие на Петров, респективно не са представени доказателства за това. По изложените съображения и на основание чл. 38 ЗДС, във вр. с чл. 172, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,