Решение № 4096 от 29.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8497/2009 г.

Решение № 4096 от 29.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8497/2009 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Геостройкомплект" ЕООД, гр. Хасково против решение № 14 от 10.03.2009 г. по адм. дело № 270/2006 г. на Сливенския окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед № РД-18-31/19.04.2006 г. на изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра, София, с която е одобрена кадастрална карта и кадастрални регистри за землището на гр. Сливен, в частта относно имоти, включени в терен от 39 650 дка съгласно акт за държавна собственост № 8036/24.01.1995 г. и в терен от 44 800 дка по акт за държавна собственост № 8037/24.01.1995 г. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е незаконосъобразно, тъй като за 15 от посочените в заповедта имоти не е налице спор за материално право, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - жалбоподателят не е редовно призован на съдебното заседание на 17.12.2008 г., но въпреки това жалбата е разгледана от съда и не са събрани поисканите от страната доказателства и необосновано, тъй като изводите на съда не съответстват на представените доказателства. Моли решението да бъде отменено, а делото - върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - изпълнителният директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, София не изразява становище. Ответниците Димитринка Антонова Караджова, Сиво Петров Сивов, Бонка Кирилова Кукева, Андон Ройдев Бонев, Иван Стефанов Митев, Атанас Кирчев Павлов и Желю Йорданов Желев оспорват касационната жалба с писмени становища и възражения, като ответниците Караджова и Кукева молят да им бъдат присъдени и разноските по делото (възражение от адв. Попова, пълномощник на Караджова и писмена защита от адв. Петров, пълномощник на Кукева, депозирана на 19.12.2009 г.). Останалите ответници по касационната жалба не изразяват становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата, доказателствата по делото и служебно прецени валидността и допустимостта на решението съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения: Решението на Сливенския окръжен съд е постановено в съответствие със закона. Правилно съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентния орган. Съгласно разпоредбата на чл. 49, ал. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) приетите кадастрална карта и кадастрални регистри се одобряват със заповед на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (тогава Агенция по кадастъра) - органът постановил заповедта, предмет на обжалване. Правилно е и заключението на съдебния състав, че оспореният акт е постановен при спазване на административнопроизводствените правила. В съответствие с разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от ЗКИР производството по създаване на кадастралната карта е открито със заповед № 300-3-296 от 10.12.2002 г. на изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра, в която са посочени наименованието и границите на района, за който ще се изработят кадастралната карта и регистри, както и правоспособното лице, вписано в регистъра по чл. 12, т. 7 от ЗКИР (сега чл. 12, т. 8 от закона), на което е възложено изработването на картата. Заповедта е обнародвана в "Държавен вестник" и разгласена (чл. 35, ал. 2 и ал. 3 от ЗКИР). В съответствие с разпоредбата на чл. 46, ал. 1от ЗКИР приетите кадастрална карта и кадастрални регистри са обявени на заинтересованите лица (ДВ, бр. 102/2005 г.), а постъпилите възражения са разгледани от комисия, съставена съгласно чл. 47 от ЗКИР (протокол от 7.04.2006 г.). След произнасяне на комисията изпълнителният директор на Агенцията по кадастъра, сега Агенция по геодезия, картография и кадастър, постановява заповед № РД-18-31 от 19.04.2006 г., предмет на оспорване в производството, с която одобрява приетите кадастрална карта и кадастрални регистри за землището на гр. Сливен. Заповедта е обнародвана в "Държавен вестник" и разгласена съгласно чл. 35, ал. 3 от ЗКИР (ДВ, бр. 41/2006 г.). Аргументирани и в съответствие със закона са и изводите на първоинстанционния съд, че заповедта за одобряване на кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Сливен в оспорената част относно имоти пл. № № 2860040; 2860041; 2860044; 2861236; 2861237; 2861252; 2861344; 2861355; 2861387; 2861388; 2861393; 2861403; 2861405; 2861406; 2861410; 2862779; 2861854; 2862781; 2862782; 2862785; 2862787; 2862788; 2862790; 2862791; 2862792; 2862793; 2862794; 2862797; 2862855; 2864395; 2864396; 2864413 и 2864416 (уточняваща молба вх. № 6830 от 3.09.2008 г.) е постановена в съответствие нормативните изисквания, поради което не са налице основания за нейната отмяна. Разпоредбите на глава V от ЗКИР за създаване на кадастралната карта и кадастралните регистри установяват императивни изисквания към административния орган и към собствениците на поземлени имоти, които са длъжни да осигурят свободен в имотите, да означат на свои разноски с регламентирани трайни знаци границите на имота в съответствие с акта, установяващ правото на собственост или друго вещно право, за представи при поискване акт, удостоверяващ правата му върху имота и да опазва поставените в имота геодезични знаци (чл. 38, ал. 1 от ЗКИР). Въз основа на тези данни за поземлените имоти, включващи площ, граници и собственици, административният орган установява и определя границите на имотите съобразно изискванията на чл. 43, ал. 1, т. 5 от ЗКИР, както и изискванията на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Съгласно цитирания текст от закона границите се установяват от означеното на място състояние в съответствие с актовете по чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗКИР; от работните материали, изработени по време на определяне на границите; от изображението върху одобрената кадастрална карта; от планове и карти, посочени в чл. 41, ал. 1, т. 1 от закона, а посоченият текст от наредбата визира приоритетно данните от: означеното по реда на чл. 36, ал. 1 и чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗКИР местоположение върху терена или от посочените от собствениците гранични точки; съществуващите на място материализирани граници; кадастрални планове, одобрени по реда на отменените ЗЕКНРБ или ЗТСУ и от карти, създадени по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ; от регулационни планове, одобрени по реда на отменения ЗТСУ - за имотите с приложена регулация, чиито граници не са материализирани и от карти, планове или друга документация, предоставена по реда на чл. 36 от ведомства, областни и общински администрации и др. В случая правилно съдът приема, че изискванията на посочените разпоредби са изпълнени. Границите на поземлените имоти, предмет на заповедта в оспорената част, са правилно нанесени въз основа на данните от предходния кадастрален план (чл. 14, ал. 1, т. 3 от Наредба № 3/2005 г.), като е отчетено фактическото положение и правата на собствениците, съобразно представените документи. В този смисъл е и заключението на вещото лице по изслушаната съдебно - техническа експертиза, прието от съда, като неоспорено от страните. Правилно е и заключението на първоинстанционния съд, че след като процесните имоти не са отразени в кадастралната карта като собственост на дружеството - жалбоподател (този факт сам по себе си вече очертава спор за собственост между жалбоподателя и лицата, на които са записани имотите), последният може да защити правата си като инициира производство за изменение на одобрената кадастрална карта по реда на чл. 53 от ЗКИР, а споровете във връзка със собствеността върху имотите следва да разреши по гражданскоправен ред. Поради това като достига до извод, че не са налице основания за отмяна на издадения от изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра административен акт в оспорената част и по тези съображения отхвърля жалбата, първоинстанционният съд постановява решение, което съответства на нормативната уредба. При постановяване на съдебния акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съдебен състав обсъжда всички доводи на страните и проверява изцяло законосъобразността на постановения административен акт. Въз основа на съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът изгражда изводите си за това, че административният акт е издаден от компетентния орган, в съответната форма, при спазване на административнопроизводствените правила и е законосъобразен, тъй като при постановяването му не са допуснати нарушения на нормативната уредба. Възражението за накърняване правото на защита на жалбоподателя, поради това че не е призован редовно за проведеното на 17.12.2008 г. съдебно заседание, е неоснователно. За датата на заседанието страната е уведомена на 27.11.2008 г., чрез адв. Орсов, на адреса, посочен от него, като такъв за връчване на книжа и съобщения и е връчена на секретаря в неговия офис (отбелязване в призовката). С това са изпълнени изискванията на чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, поради което следва да се приеме, че страната е уведомена редовно и своевременно за датата на заседанието, поради което разглеждането на делото в отсъствието на неин представител не представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Още повече, че в следващото съдебно заседание, проведено на 18.02.2009 г. всички процесуални действия, извършени до момента, включително изслушването на експертизата са повторени от съдебния състав. Следователно на страната е предоставена процесуална възможност да постави въпроси към вещото лице, да ангажира и да поиска събирането на доказателства. Отказът на съда да изиска документите във връзка с издаването на две заповеди на областния управител също не представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Посочените заповеди не са предмет на разглеждане в производството, поради което са ирелевантни за изясняване на правния спор. Доводът за необоснованост на съдебния акт, поради това, че на се взети предвид представените актове за държавна собственост и скици от 2002 г. също е неоснователен. Посочените документи очертават наличието на спор за собственост между жалбоподателя и лицата, на които са записани процесните имоти, който обаче не може да бъде разрешен в това производство, в което съдът проверява спазването на изискванията за създаване на кадастрална карта, посочени в глава V на ЗКИР. В този смисъл изводите на съда за наличието на спор за материално право се обосновават от представените доказателства. Доводите във връзка с диспозитива на постановения съдебен акт не могат да бъдат обсъждани от настоящата инстанция, тъй като евентуалните грешки следва да бъдат отстранени по реда на чл. 175 и 176 от АПК от съда, постановил решението. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че решението на Сливенския окръжен съд е законосъобразно, обосновано и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. При касационното разглеждане не са установени посочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски в касационното производство касаторът "Геостройкомплект" ЕООД, гр. Хасково следва да заплати на Димитринка Антонова Караджова сумата 150.00 лв. разноски по делото. При липсата на доказателства за реално направени разноски в касационното производство такива не следва да бъдат присъждани на ответницата Бонка Кукева въпреки направеното искане. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 Върховният административен съд, пето отделение,