Решение № 15233 от 21.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6939/2011 г.

Решение № 15233 от 21.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6939/2011 г., VIII о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" срещу решение № 1813/15.04.2011 г., постановено по адм. д. 4968/10 г. по описа на Административен съд - София-град, с което е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) изх. н. 01-6500/13147/07.06.2010 г., с който на Наим Юсеин Осман е определена като недължимо платена от Разплащателна агенция сумата 8900,02 лв. по общо заявление за единно плащане на площ за 2007 г. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно като постановено при нарушаване на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което да бъдат оставен в сила АУПДВ. Претендира присъждане на разноски. Ответникът Наим Юсеин Осман, редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител, но е изразил становище за неоснователност на касационната жалба в писмен отговор. Не претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 1813/15.04.2011 г., постановено по адм. д. 4968/10 г. по описа на АССГ е отменен АУПДВ изх. н. 01-6500/13147/07.06.2010 г., с който на Наим Юсеин Осман е определена като недължимо платена от Разплащателна агенция сумата 8900,02 лв. по общо заявление за единно плащане на площ за 2007 г. За да постанови обжалваното решение, АССГ е приел, че АУПДВ е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, но е незаконосъобразен като издаден в нарушение на материалноправните и процесуалноправните разпоредби. Според административния съд при издаване на АУПДВ не е спазена предвидената в закона процедура, не е съобразена законовата форма и липсват ясни, точни и конкретни мотиви. Допълнително съдът е изложил мотиви, че земеделският стопанин е получил добросъвестно сумите за подпомагане и те не подлежат на връщане. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Административният съд е постановил решение при напълно изяснена фактическа обстановка, която е правилно установена и в административната фаза на производството. Спорът е относно правното значение на установените факти, респективно представляват ли те основание за издаване на АУПДВ и дали административният орган е бил длъжен да извърши определени процесуални действия преди издаване на АУПДВ, както и дали този акт отговаря на изискванията на чл. 59 от АПК. Касационната инстанция намира за правилни изводите на АССГ, че АУПДВ е издаден от компетентен орган, но в нарушение на процесуалните правила. Съгласно чл. 27, ал. 3 и ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на ЕС. Вземанията на Разплащателната агенция, които възникват въз основа на административен акт са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК. Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК публични са вземанията за недължимо платените и надплатени суми, както и за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативни програми, Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, европейските земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството, Инструмента Шенген и Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз. На основание чл. 166, ал. 1 от ДОПК, ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземате, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК, като ако в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация. В случая по силата на чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП компетентният орган е Разплащателната агенция, чиито функции, на основание чл. 11, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП се изпълняват от Държавен фонд Земеделие. Следователно изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", който на основание чл. 20а от ЗПЗП е изпълнителен директор на Разплащателната агенция, е компетентният орган да издаде АУПДВ за суми, за които са твърди, че са изплатени недължимо от Разплащателната агенция. При издаването на АУПДВ следва да бъде издаден по реда на АПК като изрично следва да бъде посочено, че АУПДВ представлява самостоятелен индивидуален административен акт с различни характеристики и правни последици от индивидуалния административен акт, издаден по общото заявление за единно плащане на площ. В случая волеизявлението на административният орган за одобряване плащането се е материализирало с извършване на самия превод на сумите, според изявлението на юрисконсулт Захариева в съдебно заседание от 15.03.2011 г. При издаване на АУПДВ изх. н. 01-6500/13147/07.06.2010 г. административният орган е следвало да спази изцяло процедурата, предвидена в АПК за издаване на индивидуални административни актове - включително и съобщаване на адресата на акта за започване на производството, предоставянето на възможност да вземе участие в това производство чрез представяне на доказателства и становища. По изложените съображения касационната инстанция намира за неоснователно е възражението в касационната жалба, че Наим Осман е участвал в производството по издаване на АУПДВ чрез участието си в предходно административно производство, приключило с отпускане на помощите. Производството по издаване на АУПДВ за недължимо получени суми в конкретния случай е обусловено от издадения административен акт за заплащане на тези суми, но не е продължение на предходното административно производство. В случая е издаден АУПДВ, което е правилния подход с оглед становището на административния орган за констатирани недължимо платени суми, за което е следвало да бъдат спазени правилата за издаване на индивидуален административен акт по АПК. Не е провеждана процедура по възобновяване е административното производство по реда на чл. 99 и сл. от АПК, за което се изискват конкретни, различни от тези за издаване на АУПДВ, предпоставки, в която хипотеза е допустимо да се разглеждат доводи, че се продължава първоначалното производство. Като е достигнал до същите правни изводи за допуснати процесуални нарушения при издаване на АУПДВ, изразяващи се в ограничаване правото на участие на Наим Осман в административното производство, АССГ не е допуснал твърдените в касационната жалба нарушения на закона. Законосъобразно АССГ е приел, че АУПДВ не съдържа ясни и точни мотиви. Видно от съдържанието на АУПДВ определянето на задължението с акта е мотивирано с резултатите от извършен през м. ноември 2008 г. одит на Европейската сметна палата и доклад на Генералната дирекция Земеделие и развитие на селските райони на Европейската комисия относно Уравняването по съответствие, съгласно чл. 31 от Регламент (ЕО) № 1290/2005, съгласно който плащанията за част от площи, попадащи във физически блокове код 06 са извършени неправомерно и средствата получени за такива площи следва да бъдат възстановени и на резултатите от анализ, съдържащи се в писмо № 02-0409/1673/30.05.09 г. на Министъра на земеделието и храните. В описаната фактическа обстановка в АУПДВ не е посочено наличие на поведение от страна на Наим Осман, което да е въвело в заблуждение органите на Разплащателната агенция. Не е установено също от страна на адресата на акта, земеделският производител, да е декларирал неверни данни относно вида и размера на площите. Следователно липсват конкретни мотиви за установени конкретни факти, относими лично към Наим Осман. Цитираните в АУПДВ резултати и анализи са относими към действията на разплащателна агенция и всички, засегнати от тези действия земеделски производители, поради което не могат да бъдат разглеждани като мотиви на административен акт, съдържащи се в друг акт по смисъла на Постановление на Пленума на Върховния съд № 4/1976 г. По изложените съображения касационната инстанция намира за правилен извода на АССГ, че АУПДВ не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Неправилно е позоваването от страна на съда, според което АУПДВ не отговаря на изискванията за форма. АУПДВ е съставен в писмена форма, но не съдържа всички необходими елементи на индивидуален административен акт, което не опорочава формата на акта, която следва да е писмена на основание чл. 59, ал. 2 от АПК. Това нарушение, допуснато в мотивите на съдебното решение, не се е отразило върху крайния резултат от спора и не представлява касационно основание за отмяна. По отношение тълкуването в касационната жалба на материалния закон, настоящият съдебен състав намира, че не е в съответствие със ЗПЗЗ, Регламент (ЕО) № 1782/2003 на Съвета и Регламент (ЕО) № 796/2004 на Комисията, които са правилно приложени от първоинстанционният съд. Обстоятелството, че от страна на органите на Разплащателната агенция не е извършена проверка на декларираните от него площи, както и че само в резултат от данни на Общинската поземлена служба е дадено одобрение за субсидия на площите в блокове с код 06 са факти извън контрола на земеделския производител. Лицето е декларирало притежаваните от него площи в общо заявление за единно плащане, като не е установено разминаване между информацията в заявлението и действителните данни. Първоначално заявените от него площи не са одобрени за допустими за подпомагане, но въз основа на писмо вх. н. 01-0409/1600 от 12.08.08 г. на Министъра на земеделието и храните е променено тълкуването на начина на определяне на допустимите за подпомагане площи и е извършено преизчисляване на субсидията като е определена за плащане спорната сума от 8900,02 лв. Следователно преизчисляването на субсидията е извършено от администрацията по указание на Министъра на земеделието и храните, а не поради подаване на декларация с различно от първоначалните документи съдържание. Не се констатира неправомерно поведение от страна на лицето, което да е довело до получаване от него на плащания от Разплащателната агенция, за да може да се приеме, че те не му се дължат. Изплащането на суми за площи, които не подлежат на подпомагане, с оглед резултатите от извършен одит на Европейската сметна палата и доклад на Генерална дирекция Земеделие и развитие на селските райони на Европейската комисия, е в резултат на действия на органите на Разплащателната агенция, за които земеделския производител не може да бъде отговорен. Обстоятелството, че административните органи са изпитвали затруднение по определяне допустимостта или недопустимостта за подпомагане на заявените площи следва да бъде разглеждано като допълнителен аргумент, че по отношение на земеделския стопанин не може да бъде предполагано недобросъвестно поведение при подаването на общо заявление за единно плащане на площ и деклариране на заявените от него БЗС, чието описание не е променяно от него, но е преценявано по различен начин. След като няма неправомерно поведение от страна на адресата на акта, което да е въвело в заблуждение административен орган, за да му бъде осъществено плащане на парични средства за подпомагане, не може да се приеме, че е налице недължимо плащане по отношение на него, респ. основание за възстановяване на средствата. Към момента на извършването на плащането административният орган сам е направил преценка, че са били налице материалноправните предпоставки за подпомагане. По делото безспорно е установено също, че от страна на органите на Разплащателната агенция не е била осъществявана проверка на декларираните от лицето площи, както и че само въз основа на данни от общинската служба Земеделие е дадено одобрение за субсидия на площите в блокове с код 06., т. е. самата агенция не е изпълнила задълженията си по чл. 26 от ЗПЗП. Тази разпоредба не предвижда селективност и изборност при проверките на лицата ползващи схемите и мерките за подпомагане на Общата селскостопанска политика и не поставя под условие допустимостта за подпомагане от извършването или неизвършването на проверка на място на лицата, ползващи схемите и мерките за подпомагане. След като посочената категория земи по код 06 са изключени изначално от подпомагане, то не е следвало въобще да бъде осъществявано плащане на паричните средства за подпомагане на земеделските производители. Съгласно чл. 73, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 796/2004 на Комисията от 21 април 2004 г., при недължимо плащане, земеделският производител следва да възстанови въпросната сума плюс лихва, изчислена в съответствие с § 3. Съгласно ал. 4 на същата норма, това задължение не се прилага, ако плащането е извършено по грешка на компетентните власти или друг орган и ако грешката не може да бъде установена по разумен път от земеделският производител. Видът на грешката и неяснотата от страна на администрацията по тълкуване на условията за допустимост за подпомагане обуславят заключение, че не е могла да бъде установена по разумен път от земеделският производител. Като е достигнал до същите правни изводи АССГ е постановил правилно и законосъобразно съдебно решение, което на основание чл. 221, ал. 2 от АПК да бъде оставено в сила. Ответникът в касационното производство Наим Юсеин Осман не е направил разноски, не претендира заплащане, поради което с оглед изхода на спора, разноски не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения, Върховният административен съд, осмо отделение