Решение № 249 от 16.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 902/2016 г.

Решение № 249 от 16.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 902/2016 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Марио Първанов Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на О. д. З. ", [населено място], подадена от пълномощника и юрисконсулт К. Ж., срещу решение № 183 от 12.11.2015 г. по гр. дело № 363/2015 г. на Ямболския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 437 от 21.07.2015 г. по гр. д. № 128/2015 г. на Ямболския районен съд. С първоинстанционното решение касаторът е осъден да заплати на С. И. К. на основание чл. 49 ЗЗД сумата 8 823.94 лв. - обезщетение за имуществени вреди от противоправно поведение на служител на дирекцията. Въззивният съд е приел, че в разпоредбата на чл. 1 от Наредба № 11 от 06.04.09 г. са уредени условията и редът за прилагане на мярка 214 - "Агроекологични плащания" по Програмата за развитие на селските райони за периода от 2007 г. - 2013 г., финансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, т. н. "агроекологични дейности", а съгласно чл. 8 от Наредбата - кодовете на агроекологичните дейности и техните комбинации са посочени в Приложение № 1б към Наредбата. В таблицата, под № 4 е вписано срещу дейността "биологично растениевъдство - трайни насаждения, лозя и маслодайна роза"- код АП 03, а под № 9 - срещу "Биологично растениевъдство в преход- трайни насаждения, лозя и маслодайна роза"- код АП 08. Съгласно чл. 6 ал. 1 от Наредба № 5/27.02.09 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, служителите на общинските служби по земеделие оказват помощ на кандидатите за подпомагане при попълване на заявленията за регистрация и за идентифициране и регистриране на ползваните от тях площи. В случая служителка на ответника по иска на длъжност "младши експерт" в ОД "З. "-"Т. " - Я. е имала задължение да обслужва заявителите- бенефициенти, в т. ч. и към момента на подаване на заявление от 13.05.13 г. от ищцата за кампания 2013 г. С това заявление са заявени площи за подпомагане по "Биологично растениевъдство" от мярка 214- "Агроекологични плащания" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 г. -2013 г. Служителката няма задължение по длъжностна характеристика да дава консултации на земеделските производители при приемане за обработка на заявленията им за подпомагане по съответните програми. Задължението и обаче да оказва помощ на кандидатите при подаване и обработка на заявленията им произтича от разпоредбата на чл. 6 от Наредба № 5/27.02.09 г. за условията и реда на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Според тази разпоредба служителите на общинските служби по земеделие оказват помощ на кандидатите за подпомагане при попълване на заявленията за регистрация и за идентифициране и регистриране на ползваните от тях площи. Ищцата, в качеството си на заявител -бенефициент, е следвало да знае и попълни кода на съответната дейност срещу всяка площ съобразно чл. 8, ал 2 от Наредба № 11 от 06.04.09 г. Това обаче не освобождава от отговорност служителя на ответника по иска. Ако въпросът за попълване на кодовете не е бил в компетентността му, то той е следвало да препрати заявителя към друго длъжностно лице в съответния административен орган или да извърши компютърна справка и да посочи верен, а не грешен код на ищцата. Посочването на грешен код и отказването поради това на субсидия означава, че на ищцата са причинени имуществени вреди. Те са в размер на отказаната субсидия за стопанската 2013 г. Касаторът е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Според него въззивният съд неправилно е приел, че са причинени вреди от виновно противоправно поведение на негов служител. Служителите от ОСЗ не са длъжни да проверяват дали декларираното от заявителя - бенефициент отговаря на истината. Настъпилата вреда не е в причинна връзка с действие или бездействие на служител на О. дирекция "З. ", [населено място]. Ответницата по касационната жалба С. И. К., [населено място], [община], област Я., не е заявила становище. С определение № 370 от 13.04.2016 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 183 от 12.11.2015 г. по гр. дело № 363/2015 г. на Ямболския окръжен съд на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по правните въпроси за това налице ли са предпоставките за отговорност по чл. 49 ЗЗД, ако няма виновно противоправно поведение на лицето, на което е възложена работата. По въпросите, обусловили допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното: Отговорността по чл. 49 ЗЗД е за чужди виновни действия. Възложителят на работата отговаря пред пострадалия за вредите, които са му причинени поради виновното поведение на изпълнителя. Изпълнителят отговаря за преките и непосредствени вреди от своето виновно поведение, а възложителят - за неполагане на дължимата грижа при избора на изпълнител. Пострадалият съпричинява увреждането си, когато и негово поведение е в причинна връзка с вредата, без това поведение да прекъсва причинната връзка между вредата и поведението на изпълнителя на работата. Ако тази връзка е прекъсната, то е налице самоувреждане, което изключва отговорността по чл. 49 ЗЗД на възложителя на работата. В този смисъл е задължителната практика на ВКС - решение № 538 от 19.12.2012 г. по гр. дело № 208/2012 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 465 от 28.12.2012 г. по гр. дело № 1157/2011 г. на ВКС, IV г. о. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения: Правилно въззивният съд е приел, че служител на ответника по иска на длъжност "младши експерт" в ОД "З. "-"Т. " - Я. е имал задължение да обслужва заявителите - бенефициенти, в т. ч. и към момента на подаване на заявление от 13.05.13 г. от ищцата за кампания 2013 г. Неправилен обаче е изводът, че въпреки липсата на задължение да дава консултации на земеделските производители при приемане за обработка на заявленията им за подпомагане по съответните програми, то тя е действала виновно и противоправно. Самата ищца е посочила грешен код, а именно такъв за "биологично растениевъдство- трайни насаждения, лозя и маслодайна роза"- код АП 03, вместо правилният такъв АП 08 - за "биологично растениевъдство в преход- трайни насаждения, лозя и маслодайна роза". При извършена проверка на място след подаване на заявлението е констатирано това несъответствие на посочения код и използваните земи като е прието, че се касае за невярно деклариране на биологично растениевъдство вместо биологично растениевъдство в преход, а не явна фактическа грешка. /писмо от 09.12.2013 г. на ДФЗ до ищцата/. Именно ищцата като заявител -бенефициент е следвало да знае и попълни кода на съответната дейност срещу всяка площ, която самата тя обработва, съобразно чл. 8, ал 2 от Наредба № 11 от 06.04.09 г. С погрешното заявяване на код АП03 вместо АП08 се прекъсва причинната връзка между вредата и поведението на служителката на ответника по иска. Посочването на грешен код и отказването поради това на субсидия означава, че на ищцата са причинени имуществени вреди, но те не са в резултат от виновно противоправно поведение на служител на ответника. Това налага касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Според изложеното по-горе искът трябва да се отхвърли като неоснователен. Съобразно изхода на спора на касатора трябва да се присъдят 806.49 лв. деловодни разноски. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.