Решение № 14770 от 4.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12806/2009 г.

Решение № 14770 от 4.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12806/2009 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Ванчо Данов Кръстев от гр. Враца, против Решение № 9219/18.07.2009 г. по адм. д. № 4499/2009 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, с твърдения за неправилност на същото като постановено в нарушения на материалния закон, при допуснати от съда съществени нарушения на процесуалните правила и при необоснованост на съдебния акт, отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - министъра на вътрешните работи чрез процесуалният си представител юрисконсулт Сапунджиев изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът при Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба по изложените в нея съображения. Счита, че по същество се касае до спор по приложението на чл. 69, ал. 2 от Кодекса за социалното осигуряване поради придобито право на пенсия при условията на същия текст. Намира, че при издаването на заповедта са били спазени всички изисквания на закона за нейното издаване и при наличието на предпоставките по чл. 69, ал. 2 от КСО за това. Жалбоподателят като държавен служител е с придобито право на пенсия при условията на горната разпоредба - 26 г., 4 месеца и 19 дни осигурителен стаж, от които повече от 2/3 действително изслужени като държавен служител в системата на МВР. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е било по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във връзка с чл. 250 ЗМВР. Образувано е било по жалба на Венчо Данов Кръстев от гр. Враца, против заповед № К- 519/3.02.2009 г. на министъра на външните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР, във връзка с чл. 268, ал. 1 и 3 от ППЗМВР е прекратено служебното му правоотношение поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО - по инициатива на органа по назначаването. Възразил е за незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради нарушение на материалния закон - прекратено служебно правоотношение без отправено искане от служителя и без наличие на предпоставките по чл. 69 КСО. Позовал се е пред тричленния състав на тълкуването на закона извършено с ТП № 6 от 29.10.2007 година на ОС на съдиите от Върховния административен съд. От писмените доказателства по приложената административна преписка е установено, че административното производство е започнало по предложение на директора на ОД на МВР гр. Враца от 15.01.2009 година за прекратяване на служебното правоотношение с жалбоподателя, поради придобито право на пенсия при условията на чл. 69 КСО - 26 години, 4 месеца и 19 дни общ осигурителен стаж, от които 23 години, седем месеца и един ден действително прослужени като държавен служител в МВР. Предложението е възприето от министъра и въз основа на него е издадена обжалваната заповед. При тези данни по делото съдът е обсъдил възраженията на жалбоподателя и ги е приел за неоснователни. Съобразил е, че чл. 69, ал. 2 КСО изрично урежда субективното право на държавните служители по ЗМВР да придобият право на пенсия независимо от възрастта. Условията за това са две при наличието на кумулативност: двадесет и пет години осигурителен стаж, от които две трети да са действително изслужени като държавни служители в министерството на вътрешните работи. Те по отношение на жалбоподателя са налице. Наред с това, новосъздадената правна възможност в чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР да се прекрати служебното им правоотношение е изцяло предоставена за реализирана на инициативата на административния орган. По тези съображения е приел обжалваната заповед за законосъобразна и е отхвърлил подадената жалба срещу нея, като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. В касационната жалба се навява довод за колизия между разпоредбите на чл. 245, ал. 1, т. 2 и по т. 13 от същия член на ЗМВР. Доводът е неоснователен. Касае се за две напълно отделни и самостоятелни хипотези. Тази по т. 2 е обща и е свързана с разпоредбата на чл. 68, ал. 1 КСО. Втората хипотеза - тази по чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е свързана с разпоредбата на чл. 69, ал. 2 КСО. Последната има специален характер и урежда условия за придобиване право на пенсия за изрично посочените в нея категории служители. Поради това всяка една от двете възможности за прекратяване на служебното правоотношение възниква при настъпване на различни факти между които няма нито връзка, нито противоречие и може да бъде реализирана, както по инициатива на служителя, така и на органа по назначението. Неоснователно е позоваването в касационната жалба, доколкото жалбоподателя в същата препраща към възраженията си пред първоинстанционния съд, на ТП № 6/2007 година на ОС на съдиите от Върховния административен съд. Това тълкувателно постановление е по предходна редакция на закона и не е свързано с тълкуване нормата на чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР. Нормата е приета за първи път и обнародвана в ДВ, бр. 69 от 5.08.2008 година. Предложението с което се инициира административното производство е направено след обнародването й - от 15.01.2009 година. Оспорената заповед е издадена на 3.02.2009 година. От тези данни е видно, че цялото административно производство е проведено при действието на новоприетата норма и е съобразено с правилата въведени с нея. По тези съображения, Върховния административен съд, петчленен състав намира касационната жалба за неоснователна в нейната цялост. Обжалваното решение като правилно е постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - петчленен състав, първа колегия