Решение № 10474 от 17.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8287/2011 г.

Решение № 10474 от 17.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8287/2011 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Главна дирекция "Гранична полиция" против решение № 1943/26.04.2011 г., постановено от Административен съд София - град (АССГ) по адм. дело № 9020/2010 г. По изложени съображения за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на решението се иска отмяната му. Ответникът - Ангел Колев Иванов чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Излага подробни съображения, че от събраните в административното производство доказателства безспорно се установява извършено от Иванов дисциплинарно нарушение и заповедта, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" е издадена при правилно приложение на материалния закон. Върховният административен съд, пето отделение, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес от оспорването и е процесуално допустима. За да се произнесе по нейната основателност, настоящият съдебен състав съобрази следното: С обжалваното решение АССГ е отменил заповед № 3883/3.11.2010 г. на директора на ГД "Гранична полиция" - МВР, с която на Ангел Иванов е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение за длъжността "старши полицай" на ГКПП Капитан Андреево. За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган - директора на ГД "Гранична полиция" - МВР (чл. 228, т. 3, във връзка с чл. 186, ал. 1 от ЗМВР), в срока, определен в чл. 225, ал. 1, във връзка с ал. 3 от ЗМВР, но дисциплинарното производство е проведено формално, дисциплинарно-разследващият орган не е извършил никакви действия, за да изясни пълно, обективно и всеобхватно относимите за случая факти, а просто е приобщил писмените доказателства от досъдебно производство № 34-П/2009 г., в което на Иванов е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 302, т. 2, б. "а", във връзка с чл. 301, ал. 1 от НК. В заключение съдът е направил изводът, че административният акт е издаден при съществени нарушения на административно-производствените правила при установяване на дисциплинарното нарушение и при липса на основание за налагане на дисциплинарно наказание и го е отменил. Фактическата обстановка е правилно установена от първоинстанционния съд и не се оспорва от страните. Спорът по делото се свежда до въпроса дали в хода на дисциплинарното производство по безспорен начин е установено извършеното от Иванов нарушение, за което е наказан, съответно налице ли е посоченото в акта основание за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Безспорно е по делото, че Иванов е заемал длъжността "старши полицай" на ГКПП "Капитан Андреево", ГПУ - Свиленград, при РД "Гранична полиция" - Елхово, държавен служител категория "Е" - първа степен. На 21.06.2010 г. служителят е бил разпределен да изпълнява служебни задължения, свързани с контрол на трасе "входящи товарни автомобили" на същия ГКПП. Не се спори също, че служителят е бил привлечен в качеството на обвиняем за това, че на 21.06.2010 г. на територията на ГККП "Капитан Андреево", трасе входящи товарни автомобили в територията на РБългария около 03.00 часа в качеството си на "длъжностно лице" и чрез изнудване посредством злоупотреба със своето служебно положение на граничен полицай, след като е разпоредил да бъде преместен товарния автомобил, с който е пътувал анонимен свидетел под идентификационен номер едно, на два-три метра от мястото, където е спрял е поискал и приел дар, който не му се следва - общо 5 евро от анонимния свидетел и придружаващото го лице с неустановена самоличност, за да извърши действие по служба - задължителна документна проверка на лицата, пътуващи в товарния автомобил, товара и самия автомобил. Това деяние е квалифицирано от следователя като престъпление по чл. 302, т. 2, б. "а" във връзка с чл. 301, ал. 1, пр. 1 и 2 от НК. (Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 1.10.2010 г. (лист 37 от делото). С писмо вх. № 59083/5.10.2010 г. от дирекция "Вътрешна сигурност" е съобщено за досъдебното производство срещу Иванов. По този повод директорът на ГД със заповед № 3521/8.10.2010 г. "Гранична полиция" е образувал дисциплинарно производство срещу служителя. Служителят е дал писмени обяснения рег. № 18605/11.10.2010 г. Дисциплинарната комисия е изготвила обобщена справка рег. № 19053/18.10.2010 г., в която са отразени всички действия, извършени от нея по изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая и резултатите от проверката (лист 17). От изложеното в справката се установява, че дисциплинарното разследване се изразява в проучване на материалите от досъдебно производство № 34-П/2009 г., в което на Иванов е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 302, т. 2, б. "а", във връзка с чл. 301, ал. 1 от НК (писмо от Дирекция "Вътрешна сигурност", разговор със следовател от отдел "Следствен" при Софийска градска прокуратура, протокол за разпознаване, според който анонимен свидетел под номер едно е разпознал по снимка полицай Ангел Иванов). След запознаване с обобщената справка служителят е представил възражение (лист 28 от делото). Изготвено е становище (лист 12 от делото), в което комисията е предложила на дисциплинарно-наказващия орган за допуснато тежко дисциплинарно нарушение, на осн. чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 4 от ЗМВР, съставомерно по чл. 227, ал. 1, т. 7 и т. 10 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на осн. чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР служебното правоотношение на държавния служител в МВР полицай Ангел Иванов да бъде прекратено. Предложението е възприето и директорът на ГД "Гранична полиция" - МВР, е издал отменената в първоинстанционното производство заповед, с която на Ангел Иванов е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. При така установеното настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Фактическата обстановка, приета за установена от комисията и довела до издаването на административния акт, е изцяло базирана на материалите по следственото дело. При издаване на заповедта е допуснато нарушение на чл. 229, ал. 4 от ЗМВР, тъй като не са изяснени всички обстоятелства и не са събрани доказателства, които имат значение за релевантните факти. При презумпция за невиновност до доказване на противното, е прието за установено, че Ангел Иванов на 21.06.2010 г. като длъжностно лице е поискал и получил от анонимен свидетел сумата от 5 евро, с цел безпроблемното му преминаване на българска територия, като по този начин се е възползвал от служебното си положение за лично облагодетелстване и е извършил тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 7 и т. 10 от ЗМВР само на база събраните в досъдебното производство доказателства. Дисциплинарнонаказващият орган не е извършил никакви действия, за да провери истинността на твърдените в писмото на Дирекция "Вътрешна сигурност" и в протокола за разпознаване обстоятелства. Както правилно е посочил първоинстанционният съд, реализирането на дисциплинарната отговорност настъпва независимо от наказателната и наличието на образувано наказателно производство и резултатът от същото е без значение за ангажиране на дисциплинарната отговорност на държавния служител. Дисциплинарнонаказващият орган не е изпълнил задължението си да установи на самостоятелно основание, посредством всички допустими доказателствени средства, конкретно поведение на държавния служител, което да бъде квалифицирано като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на приложената в случая разпоредба. Както правилно е приел първоинстанционният съд допуснати са нарушения на формата на акта и на административнопроизводствените правила, които са довели и до неправилно прилагане на материалния закон. Жалбоподателят е наказан за нарушения на чл. 227, ал. 1, т. 7 и т. 10 от ЗМВР без да се установени предвидените в нормите материалноправни предпоставки за това. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно - постановено е при липса на сочените от касатора отменителни основания и следва да бъде оставено в сила. Разноски не са претендирани от ответника, поради което такива не следва да бъдат присъдени. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, пр. 1-во от АПК Върховният административен съд, пето отделение,