Решение № 10889 от 23.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5559/2009 г.

Решение № 10889 от 23.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5559/2009 г., II о., докладчик председателят Георги Ангелов Началникът на РДНСК - Варна е обжалвал решението от 19.02.2009 г. по адм. д. № 2310/08 г. на Варненския административен съд, с което е отменена негова заповед от 4.08.2008 г. за отмяна на разрешение за временен строеж - преустройство на таванско помещение на индивидуална жилищна сграда в съсобствен УПИ.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Ответниците по касационната жалба не са взели становища с изключение на Стефка Панчева, която я оспорва, прокурорът дава заключение, че е основателна.

Касационната жалба, подадена в срок, е неоснователна.

1. Заповедта за премахването на строеж като незаконен поради липсата на строителни книжа и последвалото я разрешение за същия строеж са самостоятелни административни актове с отделни фактически основания, които не се изключват взаимно. Затова е неоснователно касационното оплакване, че след като е била изпълнена обжалваната пред съд и влязла в сила заповед за премахването на таванско помещение като незаконно поради липсата на строителни книжа, последвалото разрешение за строежа му било нищожно поради забраната по чл. 177, ал. 2 АПК. След премахването си незаконният строеж може да бъде извършен законно - арг. чл. 148, ал. 7 ЗУТ.

1. Неоснователно е и второто касационно оплакване - че разрешението е било за нов строеж, а не за преустройство, защото, макар и предвидено по архитектурния проект на сградата, таванското помещение било премахнато към момента на издаване на строителното разрешение. Нов е строежът, който не е предвиден с одобрен инвестиционен проект, докато промяната на параметрите на предвиден такъв представлява преустройство, независимо дали обектът съществува материално. Обратното би означавало да се иска обектът да бъде изграден според проекта, за да бъде впоследствие премахнат в изпълнение на преустройството, каквато не е целта на закона.

1. Чл. 183, ал. 1 ЗУТ, който е конкретизация на чл. 31, ал. 1 ЗС, изисква съгласието на съсобствениците на поземления имот при промяна на субстанцията на съсобствената вещ или ограничаване на правата им в съсобствеността. Съгласието им в случая би било необходимо по чл. 51, ал. 2 ЗУТ само ако разрешеното преустройство е излизало извън обема на сградата - индивидуална собственост съобразно съществувалия архитектурен проект така, че е намалявало обема на правата им върху пространството над поземления имот. Такова фактическо установяване липсва както в заповедта, така и в първоинстанционното решение.

При неоснователността на касационните оплаквания решението следва да остане в сила, воден от което и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. чл. 218 АПК Върховният административен съд