Решение № 12098 от 30.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13685/2019 г.

Решение № 12098 от 30.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13685/2019 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция (ДФЗ - РА) срещу решение № 142 от 5.09.2019 г. постановено по адм. дело № 442/2017 г. на Административен съд – Ловеч, с което е обявено за нищожно по жалба на "Миша 76" ЕООД решение № 11/312/02185/0/01/04/01 за налагане на финансова корекция с изх. № 01-2600/1890 от 26.09.2017 г. на изпълнителния директор на ДФЗ- РА, и с което е определена финансова корекция в размер на 240 497. 09 лева. Касаторът излага съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради нарушение на приложимия материален закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. При подробно изложени съображения се иска отмяна на решението и отхвърляне на жалбата против административния акт. Претендира присъждане на разноски по делото. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна. Ответникът – "Миша 76" ЕООД с адрес на управление с. Петревене, община Луковит, обл. Ловеч, представлявано от М. Иванова чрез пълномощника си адв. М. Христова е депозиран писмен отговор, с който се оспорва изцяло като неоснователна касационната жалба. Счита, че твърдените касационни основания не са налице, тъй като съдения акт е правилен и обоснован като излага подробни съображения. В съдебно заседание процесуалния представител а и управителя на дружеството правят искане жалбата да бъде оставена без уважение и да се остави в сила първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за частична основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която решението е неблагоприятно, поради което разглеждането на касационната жалба е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. С решение № 142 от 5.09.2019 г. по адм. дело № 442/2017 г. на Административен съд – Ловеч се обявява нищожност на решение № 11/312/02185/0/01/04/01 с изх. № 01-2600/1890 от 26.09.2017 г. издадено от Изпълнителния директор на ДФЗ и Осъжда Държавен фонд "Земеделие" да заплати на "Миша 76" ЕООД сумата от общо 6870 ( шест хиляди осемстотин и седемдесет) лева, от които 1700 ( хиляда и седемстотин ) лева държавна такса за образуване на административно дело, 1170 (хиляда сто и седемдесет) лева депозит за вещи лица по допуснати съдебно-икономическа, допълнителна съдебно-икономическа и съдебно-техническа експертиза и 4000 (четири хиляди) адвокатско възнаграждение съгласно представен Договор за правна защита и съдействие от 6.03.2018 година. За да постанови този резултат административния съд е установил, че с решение № 15652 от 14.12.2018 г. по адм. дело № 11440/2017 г. Върховния административен съд е обявил за нищожно Методика за определяне на санкциите след плащане по проекти по Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г., утвърдена от Изпълнителния директор на ДФЗ (Методиката). С решение № 8020/29.05.2019 г. по адм. дело № 1757/2019 г. на 5-членен състав на Върховния административен съд, с което е потвърдено горепосоченото решение. Съдът е приел, че в настоящия случай финансовата корекция е определена в съответствие с Методиката, въз основа на което обжалваният административен акт се основава на нищожен административен акт е нищожен. Но независимо от обстоятелството, че оспореният административен акт е нищожен, административния съд е изложил и мотиви относно незаконосъобразността на същия. Установено е, че решението за налагане на финансова корекция е издадено от компетентен административен орган, в изискуемата писмена форма и съдържанието му е съобразено с разпоредбата на чл. 59 от АПК, същото е мотивирано посочени са фактически и правни основания за издаването му. Административния съд не е установил допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Установено е, че административния акт е постановен в противоречие с материалния закон и с целта на закона. Решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. При правилно установена фактическа обстановка съдът е извел погрешни правни изводи. На първо място следва да се посочи, че с оспорвания пред административния съд административен акт (решението за налагане на финансова корекция) неправилно са смесени две различни процедури – от една страна по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) и от друга страна по Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и Наредба № 29/2008 г. По аргумент от § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ, този закон е неприложим, тъй като безвъзмездната финансова помощ по програмата по ал. 1, а това е Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), се предоставя при условията и по реда на този закон (ЗУСЕСИФ), доколкото обаче друго не е предвидено в Закона за подпомагане на земеделските производители или в акт по неговото прилагане. В случая такова е предвидено в относимата Наредба № 29/2008 г., която е а издадена на основание § 35, ал. 3 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП /според § 2 от ПЗР на Наредба № 29/, а не на основание ЗУСЕСИФ. В Наредба № 29/2009 г. има предвиден специален ред за контрол и изпълнение на дейностите по проекта, с който са уредени и условията, при които ДФЗ може да иска връщане на вече изплатени суми –чл. 46 от Наредба № 29. Следователно в процедура по проверка на сключения договор и в изпълнение на мярка 312, за която е приложима Наредба № 29, следва да се приложи реда именно по тази наредба. Доколкото обаче според чл. 46, ал. 1 от Наредба № 29 административният орган може да разпореди връщане на вече изплатени суми (каквото по същество е разпоредено с обжалвания пред административния съд административен акт), както и защото в процесния административен акт има позоваване на посочения чл. 46, ал. 1 от Наредба № 29, то допуснатото процесуално нарушение следва да се счете, че не е съществено, както правилно е приел и административният съд. На следващо място безспорно е по делото, че на 11.06.2012 г. между Държавен фонд "Земеделие" и "Миша 76" ЕООД е сключен договор за отпускане на финансова помощ по мярка 312 "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програма за развитие на селските райони за периода от 2007-2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) за изграждане на къща за настаняване на гости ( за запознаване с народни занаяти), като според чл. 1. 1 от него Фондът предоставя на ползвателя под УРН 550473, безвъзмездна финансова помощ, представляваща 59 % от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяването на проект № 11/312/02185 от 7.12.2011 година. Съгласно легалната дефиниция, дадена с § 1, т. 19 от ДР на Наредба № 29/2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. (Наредба № 29/2008) - "проект" е заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми документи, както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени от кандидата и допустими за финансиране по ПРСР, като кандидатите за финансово подпомагане подават в областната дирекция на фонда заявление за подпомагане по образец приложение № 5 и прилагат документите, указани в същото приложение (чл. 26, ал. 1 от Наредбата). Един от задължителните реквизити към заявлението е изготвен от кандидатите бизнес план, който трябва да доказва икономическата жизнеспособност и устойчива заетост, водещи до реализиране на целите по чл. 2 от Наредбата /чл. 16, ал. 2/. В Допълнителната разпоредба към Наредбата § 1, т. 6 и т. 26 са описани значенията на понятията "икономическа жизнеспособност" и "устойчива заетост", а именно: генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието и запазване на съществуващите работни места и/или създаване на нови в него за периода на бизнес плана. В приложения бизнес план дружеството е заявило, че с развитието на дейността на къщата за гости за селски и екотуризъм създава предпоставка за осигуряване на нови допълнителни работни места, свързани в сферата на предлаганите туристически продукти като се предвиждат 5 човека постоянно зает персонал. В приложения бизнес план, в Таблица 5 "Разходи и социални осигуровки" са заложени параметрите месечно възнаграждение, общо заплати за година и социални осигуровки от първата година. На следващо място в бизнес плана е заложено приходи от нощувки в помещението за настаняване със закуска за първата година общо 133 000. 00 лева и за втората година 140 000. 00 лева. От анализа на цитираните норми и от доказателствата по делото се установява по безспорен начин, че е налице бездействие от страна на дружеството, изразяващо се в неизпълнение на заложени финансови параметри в бизнес плана за две пълни финансови години – 2014 и 2015 г., което води до недостатъчна икономическа жизнеспособност на инвестицията и целите, заложени в чл. 2 от Наредбата. Видно от кредитираната съдебно-икономическа експертиза през 2014 г. са изпълнени 0. 00 % от заложените приходи, за 2015 г. – 1. 43 % или средния процент изпълнение за двете финансови години е 0, 72 % 2016 година. По делото е била допусната и приета допълнителна съдебно-икономическа експертиза съобразно, която се установява, че при оценка на Бизнес плана не е извършено редуциране на броя на нощувките респективно на размера на приходите в бизнес плата към проект "Изграждане на къща за настаняване на гости". Експерта е посочил, че в бизнес плана е заложена заетост от 200 дни годишно за всички години, поради което не се е налагало на Държавен фонд "Земеделие" да извърши редуциране на приходите при оценка на бизнес плана. Съобразно разпоредбата на чл. 27, ал. 3 е видно, че решението за одобряване на заявлението за подпомагане се взема въз основа на съответствието на заявлението с: 1. целите, дейностите и изискванията, определени с Наредбата и 2. критериите за оценка, посочени в приложение № 6, т. е. оценката не е само на база критериите в приложението. Изготвянето на бизнес плана и предвидените в него стойности са дело на кандидата за получаване на подпомагане, като доказаната чрез него жизнеспособност на инвестицията е била основание да бъде одобрен проектът му за финансиране. Несъмнено в случая е налице нарушение на т. 4. 12 от договор № 11/312/02185 от 11.06.2012 г., съгласно които ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по този договор и в съответствие с одобрения бизнес плана и таблицата за одобрените инвестиционни разходи. Бизнес планът е относим към преценка за постигане на целите на мярка 312, тъй като с него се доказва икономическата жизнеспособност и устойчива заетост на проекта за съответния период. Целите по мярка 312 за отпускане на финансова помощ са посочени в чл. 2 от Наредба № 29/2008 г., като за конкретното дружество целта е насърчаване на растежа и създаване на нови работни места в микропредприятия за неземеделски дейности в селските райони. Само с построяването, къщата за настаняване не може да се оправдае отпускането на финансово подпомагане от ПРСР. От представената и кредитирана експертиза се установява, че средният процент на приходите от подпомаганата дейност е 0, 72 %. Оттук следва и извода, че след като дружеството не е постигнало предвидените от него финансови показатели нанася вреда на бюджета на Общността, тъй като не работи в посока развитие на туризма в селските райони и насърчаване на заетостта, както и заложените цели по мярка 312, а именно: насърчаване на растежа и създаване на нови работни места в микропредприятието, което води до непостигане на целите на програмата, подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Не са постигнати ангажиментите, свързани с броя трудово наети лица. Установеното от административния орган, че ползвателя не е създал предвидените в бизнес плана нови работни места съобразно бизнес плана се подкрепя от приетата по делото съдебно – икономическа експертиза. Съобразно която е видно, че действаш трудов договор към датата на проверката е 1 брой. На следващо място административния съд установил, че помещение "Зала за занаяти" е преобразувана в кафене, като рецепцията се използва като бар за кафенето, поради което правилно е прието, че е налице промяна на функционалността на помещението. Административния орган е установил и несъответствия в техническите характеристики и количествата на субсидираните активи подробно описани в административния акт в таблица. Като тези установени несъответствия представляват нарушение на т. 4. 17 от договора, според която е предвидено, че в срок от 5 години от сключването на договора ползвателя е длъжен да използва активите придобитите въз основа на одобрения проект активи по предназначение и да не продава дарява, преотстъпва ползването на активи, предмет на подпомагане под каквато и да е форма с изключение на случаите, когато това се изисква по закон. Тази точка от договора е залегнала и в чл. 43, ал. 1 от Наредба № 29/2008 година. На последно място следва да се обсъди и установеното от страна на административния орган наличие на индикатори за функционална несамостоятелност и изкуствено създадени условия, изразяващи се в това, че до проекта на "Миша 76" ЕООД има реализиран проект от страна на "Контрасти БГ" ЕООД. Административния орган при извършената проверка на място е установил, че проекта на "Контрасти БГ" ЕООД е за изграждане на "Къща за настаняване на гости", находящ се в УПИ VI-244, кв. 53, с. Петревене, в непосредствена близост в УПИ VIII-245, кв. 53, с. Петревене е изграден и проекта на "Миша 76" ЕООД с предмет на дейността – изграждане на "Къща за настаняване на гости". Двете къщи са оградени от обща масивна ограда, която е непрекъсната. Между двете къщи няма изградена трайна ограда, а временна декоративна такава с височина от 1. 00 метър, разположена върху зелените площи и е прекъсната на места, където има връзка между двата имота посредством алеи. Налице е изграден плувен басейн, към който има подходи и е възможен да бъде използван от посетителите на двете къщи, установено е наличието между двете къщи на беседка, батут, пейки и изкуствено езерце, към които има създадени подходи и възможност да бъдат използвани от посетителите на двете къщи. Двете къщи са идентични като архитектура, вътрешно разпределение и като използвани строителни материали. Дружеството изпълнител на двете къщи е "Биад - С"ООД, а консултант по проектите е "Империал - С" ООД. Установени са индикатори от страна на административния орган и по отношение на рекламирането в интернет, както и размяна на част от електроуредите от едната къща в другата, установени на последно място са отметени и по двата проекта пред Държавен фонд "Земеделие" едни и същи електроуреди с еднакви серийни номера. В отговорите на 5 и 6 въпрос от възложената и приета съдебно-техническа експертиза подкрепят изводите на административния орган. От приетата по делото съдебно – икономическа експертиза, в приложената таблица е видно, че са налице електроуреди разменени с "Контрасти БГ" ЕООД, както и такива намиращи се там. От приложените по делото договори е видно, че двете дружества са били в договорни отношения с "Биад - С" ООД и "Империал - С" ООД. Въз основа на така установените факти и обстоятелства административния орган е приел, че са налице индикатори за изкуствено разделяне на един проект в две къщи за гости – предлагане на туристическа услуга като комплекс от две къщи за гости, получили субсидия по отделни проекти по Мярка 312 от ПРСР, с което се нарушават правилата за предоставяне на помощ по de minimis съгласно Регламент № 1998/2006 година. В § 1 Допълнителна разпоредба на Наредба № 29/11.08.2008 г., т. 30 е дадена легална дефиниция на понятието "Изкуствено създадени условия", и това е "всяко установено условие по смисъла на чл. 4, т. 8 от Регламент (ЕО) № 65/2011". Дефиницията на понятието "Функционална несамостоятелност", която е дадена в т. 31 на § 1 Допълнителна разпоредба на същата Наредба, а именно "изкуствено разделяне на производствените и технологичните процеси в различни проекти или установяване ползване на обща инфраструктура, финансирана от ПРСР, с цел осъществяване на предимство в противоречие с целите на мярката по ПРСР". На това място е задължително да се отбележи следното: Във връзка с отправено от Административен съд София - град/България на основание чл. 267 от ДФЕС (Договор за функционирането на Европейския съюз) преюдициално запитване относно тълкуването на чл. 4, параграф 8 от Регламент (ЕС) № 65/2011 на Комисията от 27 януари 2011 година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони, е постановено решение на СЕС от 12.09.2013 г. по дело С-434/2012 година. В това решение е прието, че чл. 4, § 8 от Регламент /ЕС/ № 65/2011 следва да се тълкува в смисъл, че условията за прилагането му трябва да имат обективен и субективен елемент. Във връзка с обективния елемент трябва да се разгледат обективите обстоятелства в конкретния случай, въз основа на които може да се направи извод, че целта, преследвана със схемата за подпомагане от ЕЗФРСР няма да може да бъде постигната, а относно субективния елемент следва да се докаже, че с изкуственото създаване на необходимите условия за получаване на плащане въз основата на схемата за подпомагане от ЕЗФРСР, кандидатът за това плащане е смятал единствено да получи облага в противоречие с целите на тази схема, като следва да са обосновани не само обстоятелства като правните, икономическите и/или лични връзки между лицата, участващи в сходните инвестиционни проекти, но и на улики, свидетелстващи за умишлена координация между тези лица. От диспозитива на цитираното решение на СЕС е видно, че не се допуска да бъде отказано плащане по схемата за подпомагане от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) единствено поради това, че инвестиционният проект, който кандидатства за подпомагане по тази схема, е функционално несамостоятелен или че съществува правна свързаност между кандидатите за такова подпомагане, при това без да се вземат предвид другите обективни елементи на конкретния случай. При така установената фактическа обстановка следва правния извод, че са налице и обективни, и субективни елементи в поведението на ползвателя на помощта по смисъла на решението на Съда на ЕС от 12.09.2013 г. по дело № С-434/2012 г. за тълкуването на чл. 4, точка (параграф) 8 от Регламент (ЕО) № 65/2011. Необходимо е да се отбележи на това място, че субективно поведение на юридическо лице (също както и вина на юридическо лице) не е практически възможно, тоест за юридическо лице (ЮЛ) не може да има субективизъм. Затова се преценяват действията на субекта - физическото лице, което го представлява, тоест субективния елемент от поведението се преценява въз основа на обективните факти. Въз основа на гореизложеното може да се обоснове извода, че приложение може да намери чл. 46, ал. 1 от Наредба № 29/2008 г., в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта, а съгласно ал. 2 РА определя размера на средствата, които трябва да бъдат възстановени от ползвателя на помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението. Степента на неизпълнение по даден проект зависи от неговите последици за дейността като цяло. Продължителността на неизпълнението зависи от времето, през което траят последиците, или лихвата върху тях в изброените в разпоредбата конкретни случаи. А съобразно нормата на чл. 46, ал. 3, т. 1 и т. 4 предвижда, че разплащателната агенция може да поиска връщане на вече платени суми заедно със законната лихва върху тях, когато ползвателят на помощта е представил декларация с невярно съдържание и/или документ с невярно съдържание, неистински или преправен документ и/или изкуствено е създал условия за изпълнение на изискванията за получаване на финансова помощ, за да извлече облага в противоречие с целите на тази наредба, както и когато ползвателят на помощта не използва придобитите на основа на одобрения проект активи по предназначение. Правилно административния орган е установил конкретните нарушения на дружеството, а имено неизпълнение на одобрения бизнес план, както и изкуствено създадени условия, които не съответстват на целите, дейностите и изискванията на мярка 312, определение в Наредба № 29/2008 година. Административният орган правилно се е позовал на разпоредбата на чл. 46, ал. 1, ал. 2, ал. 3, т. 1 и т. 4 от Наредбата, в които също са разписани неизпълнения на задълженията, при които РА може да поиска връщане. По отношение на налагането на корекцията същата е определена върху стойността на цялата изплатена сума, финансирана както от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони съобразно "Методика за oпрeделяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007-2013 г.". Неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че с прогласяване на нищожността на Методиката е налице нищожност и на самия административен акт, тъй като тя била основание за налагане на финансовата корекция. Действително, с решение № 15652 от 14.12.2018 г., постановено по адм. дело № 11440/2017 г. тричленен състав на Върховния административен съд е обявил за нищожна Методиката за определяне на санкциите след плащане по проекти по Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г., утвърдена от Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". Така постановеният съдебен акт е оставен в сила с Решение № 8020/29.05.2019 г., постановено по адм. дело № 1757/2019 г. от 5-членен състав на Върховния административен съд, което е окончателно и не подлежи на обжалване. Следва да се отчете обстоятелството, че решението за издаване на финансова корекция не е издадено единствено и само въз основа на Методиката. Решение № 11/312/02185/3/01/04/01 от 26.09.2017 г. за налагане на финансова корекция е издадено от изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", на основание договора и Наредба № 29/2008 г. тоест, решението е издадено въз основа на действащи нормативни актове и нарушени договорни отношения, а не само и единствено въз основа на сочената Методика, която засяга единствено санкционната част, но не и фактическите и правни основания за установяване на нарушението. Позоваването от изпълнителния директор на ДФЗ на нищожна Методика, не прави административния акт нищожен само на това основание. До момента на обявяването й за нищожна, Методиката е била източник на правото и правилно е била съобразена от административния орган. В тази връзка следва да се съобрази чл. 195, ал. 1 АПК, а именно, че "Подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение", т. е. до този момент е бил валиден административен акт и не може да бъде основание за обявяване на нищожност на друг влязъл в сила административен акт. Съдебната практика и правната доктрина са наложили извода, че основания за прогласяване на нищожност на административен акт са такива радикални пороци, като нарушаване изискванията за компетентност, пълна липса на форма, пълна липса на правно основание за издаване на акта, невъзможен предмет, несъществуващ адресат и др., а в настоящия случай не се установи нито един от посочените пороци да е налице. Въз основа на гореизложеното стана ясно, че методиката е обявена за нищожна с решение № 15652/14.12.2018 г. по адм. дело № 11440/2017 г. на ВАС, четвърто отделение, оставено в сила с окончателно решение № 8020/29.05.2019 г. по адм. дело № 1757/2019 г. на ВАС, петчленен състав. В изпълнение на разпоредбата на чл. 194 АПК, решението е обнародвано в Държавен вестник, бр. 47/14.06.2019 г. и е влязло в сила от деня на обнародването. Съгласно чл. 193, ал. 2, във вр. с ал. 1 АПК, съдебното решение, с което е обявена нищожност на оспорения подзаконов нормативен акт или същия е отменен, има действие по отношение на всички. Според разпоредбата на чл. 195, ал. 1 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. В конкретния случай Методиката е обявена за нищожна, поради което и административният орган е задължен да уреди служебно правните последици, възникнали от обявения за нищожен акт, в определения от закона срок (чл. 195, ал. 2 АПК). Предвид установеното, следва да се приеме, че определянето на размера на наложената финансови корекции, станало въз основа на нищожен акт, лишава от основание оспореното Решение за налагане на финансова корекция, но само в частта, в която е определен размера на последната, поради което и следва да бъде отменено в тази му част като незаконосъобразно. По изложените съображения, настоящият състав намира, че в случая е установено извършено нарушение от страна на дружеството. В тази част решението е мотивирано, тъй като обективира, както фактически, така и правни основания за издаването му. Поради това обжалваното решение на Административен съд - Ловеч, в тази му част следва да бъде отменено, а първоинстанционната жалба - отхвърлена като неоснователна. В частта му относно налагане на финансова корекция с оглед обявената нищожност на Методиката, следва да бъде отменено и следва делото да се върне като преписка на административния орган за ново произнасяне, съобразно дадените с настоящото решение задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Предвид изхода от спора, разноски не следва да се присъждат. Воден от изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК и чл. 173, ал. 2, във връзка с чл. 228 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение