Решение № 15371 от 13.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12687/2018 г.

Решение № 15371 от 13.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12687/2018 г., VI о., докладчик съдията Стела Динчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ гр. Пловдив против решение № 1811 от 9.08.2018 г. постановено по адм. дело № 1487/2017 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отменено решение № 2153-15-81/12.05.2017 г. на директора на ТП на НОИ-Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на Н. Столинов срещу разпореждане № [ЕГН] по протокол № 2140-15-93 от 27.02.2017 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ- Пловдив, с което на основание чл. 69б, ал. 2 от КСО му е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и преписката е изпратена на ТП на НОИ-Пловдив за ново произнасяне при спазване на задължителните указания на съда по тълкуване и прилагане на закона в мотивите на решението. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По съображения изложени в жалбата касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против административния акт. Ответникът по касационната жалба Н. Столинов от гр. Пловдив оспорва жалбата. Излага съображения за правилност на решението. Претендира направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд Пловдив е отменил решение № 2153-15-81/12.05.2017 г. на директора на ТП на НОИ-Пловдив, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на Н. Столинов срещу разпореждане № [ЕГН] по протокол № 2140-15-93 от 27.02.2017 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ- Пловдив, с което е отказана лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69б, ал. 2 от КСО и изпратил преписката на ТП на НОИ-Пловдив за ново произнасяне при съобразяване с указанията в съдебното решение. За да постанови това решение съдът е приел, че при преценката относно наличието на основание за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 69б, ал. 2 от КСО административният орган неправилно е приел, че трудът положен от Н. Столинов през периодите от 7.07.1982 г. до 26.09.1982 г. на длъжност "електроженист" в СП "Международен панаир"; през периода 14.03.1985 г. до 31.12.1985 г. на длъжност "монтьор отопление" в СП "Кооператор" Хасково, на длъжност "оксиженист" за периода 1.01.1986 г. до 31.03.1986 г. и на длъжност "монтьор отоплителна инсталация" за периода 1.06.1987 г. до 1.02.1990 г. не следва да бъде зачетен от втора категория при условията на т. 20, т. 26 и т. 66 от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране/ПКТП-отм. /. Според административния орган трудът не е от втора категория, тъй като по отношение на осигурителя "Международен панаир" заваряването, рязането на метали и извършваните заваръчни работи не са част от технологичния процес на предприятието. По отношение на стажа положен от лицето на длъжност оксиженист за периода от 1.01.1986 г. до 31.03.1986 г. административният орган е отказал да зачете този стаж от втора категория, тъй като "... няма данни да попада в обхвата на т. 20 от ПКТП (отм.);... " Същите мотиви се отнасят и до стажа на лицето в това предприятие на длъжностите "монтьор отопление" и "монтьор отоплителни инсталации". Първоинстанционният съд е приел, че събраните по делото доказателства обуславят извода, че спорният трудов стаж на длъжностите "електроженист", "монтьор отопление" и "монтьор отоплителни инсталации" е втора категория, тъй като попада в т. 20, т. 26 и т. 66и от ПКТП (отм.);. Административният орган не е събрал всички относими към случая доказателства и не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за спора. Не е изследван характера на извършваната от лицето трудова дейност отговаряща на заеманата от него длъжност с оглед преценката на категорията на този труд. Не е съобразена и нормата на т. 67 от ПКТП (отм.); , съгласно която трудът на работниците и служителите посочени в раздел 1 и 2 на правилника се причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл на производството е положен щом работата е свързана със същата вредност и тежест на труда. Във връзка с това съдът след анализ на всички събрани по делото доказателства /вкл. свидетелски показания и експертиза/ е приел, че по отношение на спорните периоди положения от лицето труд като "оксиженист" и "ел. заварчик" е с еднаква вредност и тежест с труда на оксижениста и заварчика по т. 20 от ПКТП (отм.); като трудът е положен в обособено звено "техническа работилница". Същият извод се налага и по отношение на останалите спорни периоди за длъжността "монтьор отопление" и "монтьор отоплителни инсталации", които съгласно експертизата са с еднаква вредност и тежест с труда на монтьора и инженерно-техническите работници до началник на строителен обект по т. 26 и т. 66и от ПКТП (отм.);. Така постановеното решение е правилно. От фактическа страна по делото е установено, че Н. Столинов ответник в настоящото производство е подал до ТП на НОИ Пловдив заявление от 10.11.2016 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 69б, ал. 2 от КСО. По заявлението е постановено разпореждане № [ЕГН] по протокол № 2140-15-93 от 27.02.2017 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-Пловдив, с което е отказано отпускане на исканата пенсия. Зачетен е осигурителен стаж от първа категория труд 3 мес и 1 ден, от втора категория труд 10 г. 11 мес. и 5 дни и от трета категория 25 г. 4 мес. 6 дни. Обща продължителност на стажа след превръщане по чл. 104 от КСО 39 г. 5 мес и 6 дни, които заедно с възрастта към датата на заявлението [възраст] формират общ сбор от 98, т. е. под изискуемия сбор от 100 за придобиване право на пенсия по чл. 69б, ал. 2 от КСО. За периода 7.07.1982 г. до 26.09.1982 г., когато лицето е работило на длъжност "електроженист" в СП "Международен панаир", за периода 14.03.1985 г. до 31.12.1985 г. когато е работило на длъжност "монтьор отопление" в СП "Кооператор" Хасково, на длъжност "оксиженист" за периода 1.01.1986 г. до 31.03.1986 г. и на длъжност "монтьор отоплителна инсталация" за периода 1.06.1987 г. до 1.02.1990 г. на лицето не е признат втора категория труд, тъй като предмета на дейност на СП "Международен панаир" бил "търговия" и не били представени доказателства дали в предприятието има обособен технологичен процес, който изисква извършване на операции по заваряване или рязане на метали или извършване на заваръчни работи, а що се отнася до труда положен в СП "Кооператор" Хасково предмета на дейност на последния бил "производство на стоки за широко потребление и услуги" и не били налице доказателства, от които да се изведе извод, че положения труд е от втора категория. Разпореждането е потвърдено при обжалването по административен ред с решение № 2153-15-81/12.05.2017 г. на директора на ТП на НОИ- Пловдив, което е предмет на оспорването пред административния съд. Спорът в настоящия случай е свързан с категорията на труда респективно - осигурителния стаж на Н. Столинов в СП "Международен панаир" и СП "Кооператор" Хасково. Обстоятелството, че лицето е изпълнявало горепосочените длъжности през процесните периоди е безспорно по делото. Във връзка с установяване на условията и тежестта на труда, който е полаган от Н. Столинов през процесните периоди, както и относно другите релевантни факти и обстоятелства във връзка с категоризирането на труда през този период - мястото, където е полаган труда, респективно наличието на обособено звено за осъществяване на дейността и др. първоинстанционният съд правилно е допуснал назначаването и изслушването на вещо лице. От изготвената експертиза на вещото лице се установява, че през спорните периоди лицето е упражнявало трудовата си дейност в обособен спомагателен цех "техническа работилница" в СП "Международен панаир". В разпоредбата на т. 67 ПКТП (отм.); е предвидено, че трудът на работниците и служителите посочени в раздел I и II на правилника се причислява към съответната категория независимо в кой отрасъл на производството е положен щом работата им е свързана със същата вредност и тежест на труда. Предвид събраните по делото доказателства, прецени в тяхната съвкупност правилно първоинстанционният съд е достигнал до извода, че трудът на Н. Столинов като "електроженист", "монтьор отопление" и "монтьор отоплителни инсталации" положен в СП "Международен панаир" и СП "Кооператор" Хасково следва да се зачете от втора категория, тъй като същият е с еднаква вредност и тежест с труда на оксижениста и заварчика по т. 20, т. 26 и т. 66и от ПКТП (отм.); , както и че работата му в СП "Кооператор" Хасково като "монтьор отопление" и "монтьор отоплителни инсталации" представлява част от строително монтажните и ремонтни работи на строителните обекти. Следва да се отбележи, че съгласно указанията дадени от Националния осигурителен институт с писмо № 26-1126-1 от 11.08.2004 г. относно категоризиране труда на електрозаварчиците положен до 1.01.2000 г. трудът на електро- и газозаварчици и помощник-заварчици в обособени цехове и звена е от втора категория труд по т. 20 ПКТП (отм.); ; от записа на тази точка се ползват всички електро- и газозаварчици в обособени цехове и звена, работещи при ръчно извършване на операциите по заваряване и рязане на метали с електроженови, оксиженови или други газово-пламъчни апарати; под "обособени цехове и звена" следва да се разбират работните места в технологичния процес на всички заварчици, независимо от тяхната численост /един или повече/; записът се прилага за всички отрасли и дейности, където съгласно приетата технология се извършва заваряване или рязане на метали - черни и цветни. Становището на административния орган не е съобразено с тези указания, които са задължителни за него. С оглед на изложеното се налага извода, че в случая намира приложение разпоредбата на т. 67, вр. т. 20, т. 26 и т. 66и от ПКТП (отм.); , поради което положеният труд от Н. Столинов описан по-горе следва да се зачете от втора категория. Записът на т. 20 ПКТП се прилага за всички отрасли и дейности, където се извършва заваряване, независимо от отрасъла като релевантни са вредността и тежестта на труда, както правилно е приел първоинстанционният съд. По изложените съображения настоящият касационен състав на съда намира, че не са налице твърдяните касационни основания Обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касация е направил искане за присъждане на разноски по делото. С оглед изхода на спора съдът намира искането за основателно. Следва да се осъди ТП НОИ Пловдив да заплати на Н. Столинов разноски по делото в размер на 600 лева представляващи адвокатски хонорар. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,