Решение № 13086 от 22.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5994/2012 г.

Решение № 13086 от 22.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5994/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 237 във вр. с чл. 239, т. 1, т. 2 АПК. Образувано е по искане на Стоян Младенов Йорданов от гр. София за отмяна на влязло в сила решение № 2606 от 13.03.2006 г. по адм. дело № 10459 от 2005 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение. Ответникът - Областен управител на Област София, в писмено становище излага доводи за недопустимост на молбата за отмяна, алтернативно за неоснователност на същата. Върховният административен съд, петчленен състав на I колегия, преценявайки допустимостта на искането и неговата основателност на релевираното основание прие за установено следното: Искането е подадено от надлежна страна и в срок, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, то е неоснователно. С решение № 2606 от 13.03.2006 г. по адм. дело № 10459 от 2005 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение, е оставено в сила решение от 05.08.2005 г. по адм. дело № 1620 от 2002 г. по описа на Софийския градски съд, с което е изменена заповед № РД-21-464 от 08.08.2001 г. на областния управител на област София, като наред с определеното в нея обезщетение в съсобственост в апартаменти № 1 и 3, находящи се в гр. София, бул. "П. Славейков" № 5, се признава право на обезщетение и с жилищни компенсаторни записи. Софийският градски съд е приел в решението си, че с обжалвания административен акт - заповед № РД-21-464 от 08.08.2001 г. на областния управител, жалбоподателите не са изцяло обезщетени за отчуждения от наследодателите им имот, поради което наред с определеното обезщетение в съсобственост допълнително е определил и обезщетение с жилищни компенсаторни записи за разликата до цялата стойност. Настоящият петчленен състав на ВАС, I колегия намира, че подаденото искане за отмяна е неоснователно. В същото не са ясно формулирани основания по чл. 239, т. 1 - т. 6 от АПК. От съдържанието на искането може да бъде прието, че се има предвид основанието на чл. 231, т. 1 АПК. Според цитираната правна норма новите обстоятелства или новите писмени доказателства трябва да не е могло да бъдат известни на страната при решаване на делото. В случая с искането не са представени нови писмени доказателства, а някои от твърдяните от молителя нови обстоятелства са изложени още в касационното производство. Следва да се посочи, че в искането за отмяна са релевирани преди всичко доводи за неправилност на постановеното решение на СГС, респективно на решението на ВАС и по същество на спора. Същите не могат да бъдат обсъждани в настоящото производство, поради това че решението, чиято отмяна се претендира е постановено от тричленен състав на Върховния административен съд, в производство по реда на чл. 208 и сл. АПК, респективно то не подлежи на обжалване. В искането за отмяна са наведени доводи за извършени "престъпни действия от лицето Юлия Денинска и вещото лице Янева". Тези твърдения не могат да обосноват наличие на основанието по чл. 239, т. 2 АПК съгласно което актът подлежи на отмяна, когато по надлежния ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на член от състава на съда във връзка с решаването на делото. В случая няма доказателства за установена по надлежния ред неистинност на показания на свидетел или на експертно заключение, нито пък на престъпно действие. Петчленният състав на ВАС, I колегия приема по делото, че искането за отмяна е неоснователно, и като такова трябва да бъде отхвърлено. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав, I колегия,