Решение № 7416 от 30.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 293/2011 г.

Решение № 7416 от 30.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 293/2011 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Тирас 2003" ЕООД моли да бъде отменено решение № 1486/8.11.2010 г. по адм. д. № 376/2009 г. на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 160801474/01.12.2008 г. на ТД на НАП-Пловдив като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон, а също, че ДРА е нищожен. Подробни съображения излага в жалбата и в неподписана писмена защита. Моли РА да бъде отменен и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба ДОУИ-Пловдив, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № 160801474/01.12.2008 г. на ТД на НАП-Пловдив, с който не е признато право на приспадане на данъчен кредит на "Тирас 2003" ЕООД в общ размер 10 189,56 лв и са начислени лихви за м. 10 и 12.2007 г. по фактури на "Прима трейд" ЕООД и за м. 6.2007 г. по фактура на "Груп дабъл Ю" ООД на основание чл. 70, ал. 5, чл. 6 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС, тъй като не са осъществени доставки на гориво и гуми по спорните фактури. В мотивите си съдът е обсъдил подробно констатациите по ДРА, събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съответна на доказателствата по делото. Обосновано съдът е приел, че РА е издаден от редовно овластен актосъставител. Правилен е изводът на съда, че при възлагане на ревизията не са нарушени процесуалните правила, тъй като през ревизирания период дружеството е осъществявало вътреобщностни придобивания и ревизията е следвало да се извърши в сроковете по чл. 114, ал. 3 ДОПК, които са спазени. Доводът за нищожност на РА, поради нарушаване на тези срокове е неоснователен. Съдът е обсъдил подробно констатациите в РА за непредставени доказателства за предаване на предмета на доставките гориво и гуми, за липса на транспортни средства на доставчиците, които били извършили транспорта на стоките и е достигнал до обоснован извод за законосъобразност на РА в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит по неосъществени доставки по спорните фактури на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Законосъобразно е изводът на съда, че при липсата на транспортни документи, приемо-предавателни протоколи, разписки и други документи, установяващи предаване на стоката, не е доказано осъществяване на доставките. Правилно съдът се е позовал на чл. 288 ТЗ и чл. 183 ЗЗД. По чл. 186а ЗЗД рискът от случайното погиване или повреждане на родово определени стоки преминава върху купувача от момента, в който стоката бъде определена по съгласие между страните или му бъде предадена, от който текст следва, че собствеността върху родово определени вещи при продажбата преминава в патримониума на купувача от момента на предаване на вещта. По чл. 24, ал. 2 ЗЗД при договори за прехвърляне на собственост върху вещи, определени по своя род, собствеността се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени. Доводът на касатора, че осъществяването на доставките е доказано с представените фактури е неоснователен предвид цитирания чл. 24, ал. 2 ЗЗД, който изисква родово определените вещи да са предадени, за да премине собствеността върху получателя по доставката. Осъществяване на доставките не е установено и с приложените РА, съставени на доставчиците, в които не се съдържат констатации за доставките, фактурирани от доставчиците на касатора. Законосъобразен е изводът на съда, че дори и да се съдържат такива констатации в тях, биха били само доказателство наред с останалите доказателства в процеса, предвид предмета на РА. С влязъл в сила РА се установяват данъчните задължения на ревизираното лице, а фактическите констатации в РА не биха имали по-голяма доказателствена сила от мотивите на влязло в сила съдебно решение. Обоснован е изводът на съда, че цитираните решения на ЕСПЧ разглеждат хипотези, различни от процесната. И по двете дела доставките са осъществени, за разлика от спорните доставки в настоящия случай. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,