Решение № 9001 от 7.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5253/2009 г.

Решение № 9001 от 7.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5253/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Георги Ангелов Молителят е поискал отмяна на влязлото в сила с обявяването си определение от 13.11.2008 г. по адм. д. № 12810/08 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, оставящо в сила определенията от 27.06.2008 г. и 6.08.2008 г. по адм. д. № 6048/07 г. на Софийския градски административен съд за прекратяване на производството съответно по оспорването му на свидетелство за придобиване на научно звание от трето лице и по оспорването му на предложение на научна комисия и на решение на Президиума на Висшата атестационна комисия за избор на кандидат за научно звание "доцент". Основанията, на които се иска отмяната, е неразглеждането в открито заседание на частната жалба срещу определението за прекратяване като просрочено на оспорването на свидетелството за научно звание и неуказването от съда да бъде отстранена немотивираността на частната жалба срещу другото прекратително определение. Производството е по чл. 237 и сл. АПК. Ответниците по искането го оспорват. Искането, подадено в сроковете по чл. 240 АПК, е частично основателно. 1. По силата на чл. 160, ал. 2 вр. чл. 159, т. 5 АПК частната жалба срещу прекратителното определение, постановено поради просрочеността на оспорването, е следвало да се разгледа в открито съдебно заседание, независимо дали производството по оспорването е подлежало на прекратяване и на друго основание, както е приел второинстанционният съд. С разглеждането на частната жалба в закрито заседание молителят е бил лишен от гарантираната от закона възможност да бъде изслушан от съда при постановяване на второинстанционното определение, поради което е налице основанието по чл. 239, т. 5 АПК. Следва влязлото в сила второинстанционно определение в частта, в която е оставено в сила това прекратително определение да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане на тази частна жалба. 2. В отличие от касационната жалба, точното и мотивирано посочване в частната жалба на конкретните пороци на обжалваното определение не представлява неин задължителен реквизит, тъй като второинстанционният съд не е обвързан от тях при проверката на първоинстанционното определение - чл. 234 АПК. Поради това твърдяната немотивираност на втората частна жалба не е представлявала нередовност по смисъла на чл. 212 вр. чл. 231 АПК, за чието отстраняване съдът да е бил длъжен да дава указания, и недаването им не е основание за отмяна на второинстанционното определение. Искането за отмяна в тази му част следва да бъде отхвърлено. Воден от горното и на осн. чл. 244 АПК Върховният административен съд, петчленен състав