Решение № 7180 от 16.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8499/2014 г.

Решение № 7180 от 16.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8499/2014 г., VIII о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ гр. София при ЦУ на НАП срещу решение № 2909/7.05.2014 г., постановено по адм. д. № 7166/2012 г., по описа на Административен съд София-град /АССГ/, с което е изцяло отменен Ревизионен акт /РА/ № 231104140/29.11.2011 г., потвърден с решение № 1253/28.05.2012 г. на Директор на Дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП, относно отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер 87540,63 лв за съответните данъчни периоди през 2007, 2008, 2009, 2010 г., ведно с начислените лихви от 21612,53 лв. Касаторът - Директорът на Дирекция "ОДОП" гр. София при ЦУ на НАП излага доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, обосноваващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора съдът не съобразил обстоятелството, че доставчиците по процесните фактури не са извършвали реална търговска дейност в рамките на ревизираните периоди. Изтъква се, че решението на АССГ е постановено в противоречие с константната съдебна практика на Върховния административен съд /ВАС/ и на Съда на Европейския съюз /СЕС/. Поради това директорът на Дирекция "ОДОП" моли решението да бъде отменено, а жалбата на "Екострой" ООД да бъде отхвърлена. Претендира разноски. Ответникът "Екострой" ООД чрез процесуалния си представител оспорва подадената от противната страна касационна жалба. Твърди, че решението е постановено в съответствие със събраните доказателства и с практиката на Съда на Европейския съюз. Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд - Осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. Относно доставките от "Тоби корп груп О9" ЕООД: С РА е отказано право на приспадане на данъчен кредит по две фактури: с № 0...196/16.12.2010 г. с предмет СМР съгласно договор от 8.11.2010 г. и протокол образец 19 от 15.12.2010 г., с ДО 17140 лева и начислен ДДС в размер на 3428 лева и № 0...199/20.12.2010 г. с предмет СМР съгласно договор от 15.11.2010 г. и протокол-образец 19 от 20.12.2010 г., с данъчна основа 16860 лева ДДС 3372 лева. Видно от договора от 8.11.2010 г., "Екострой" ООД, в качеството на възложител /инвеститор/ възлага на доставчика-изпълнител извършването на строително - ремонти работи на обект "Ремонт на покриви и складова база, квартал "Илиенци" съгласно Приложение 1. Вторият договор, от 15.11.2010 г. между същите страни касае ремонт на покриви на складова база в с. Негован, съгласно приложение № 1. В двете приложения към договорите е посочен вид на услугата - различни видове СМР, като демонтаж стара хидроизолация, хидроизолация двупластова, обработка на фуги, направа на скеле и др., количество в кв. м., единична цена и обща стойност. Към договорите са приложени приемо-предавателни протоколи от 15.12.2010 г. и 20.12.2010 г. съответно, установяващи извършените работи, които съвпадат по вид, количество и стойност с тези, описани в приложенията към договорите. Доставчикът е вписал издадените от него фактури в Дневника за продажби и в СД по ДДС за съответния данъчен период. Доставчикът "Тоби корп груп О9" ЕООД е действал като подизпълнител на ревизираното лице, което от своя страна е поело задължения за осъществяване на процесните СМР съответно към "Булавто" ООД и "Интериор И" ЕООД, за доказване на което са представени договори, фактури и приемо-предавателни протоколи. Доставчикът разполага с кадрова обезпеченост. Съгласно обясненията на вещото лице по назначената СТЕ, естеството на СМР - демонтаж, разрушаване, извозване на строителни отпадъци, стандартно изпълнение не изисква квалифицирани работници. Представени са доказателства за закупуване и осчетоводяване на строителни материали, във връзка с доставката на материалите са разпитани свидетели, представени са пътни листове за доставка на материалите директно на обектите на разноски на ревизираното лице. Изслушано е заключение на СТЕ, което след посещение на обектите е констатирало реално изпълнение на СМР. Първоинстанционният съд е обсъдил издаденият на доставчика РА, като е счел, че той не може да представлява доказателство за липса на реалност на процесните доставки. Относно доставките от "Карбон Файбър" ЕООД С РА е отказано право на приспадане на данъчен кредит по четири фактури: № 6...38/5.06.2009 г. с предмет СМР на обект ДСК - Перник, с ДДС в размер на 1833,33 лева, № 6.. 80/26.06.2009 г. с предмет СМР на обект ДСК- Перник, № 4.. 183/10.08.2009 г. с ДДС в размер на 4030 лева и с предмет - СМР обект Болница кв. Суходол, фактура № 4...215/28.08.2009 г. с ДДС в размер на 4037 лева и предмет СМР на обект ФШИ - Своге. Доставчикът е действал като подизпълнител, съгласно договори от 16.03.2009 г., 20.04.2009 г., 24.08.2009 г. и приложения към тях, в които са описани конкретните видове СМР, както и количество, единична цена и обща стойност. Задължението за изпълнение на СМР от страна на ревизираното лице към съответните възложители е поето от него по силата на договори от 5.03.2009 г. и 27.02.2009 г. Приемането на извършените СМР е осъществено с протоколи образец 19, подписани и подпечатани от представители на страните, в които подробно са извършени описаните работи, тяхното количество и стойност. Фактурите са надлежно осчетоводени при ревизираното лице, с извършените СМР е реализирана последваща доставка към основния възложител, като при това е осъществена и печалба. Доставчикът е разполагал с необходимата кадрова обезпеченост, позволяваща му да осъществи доставките, съгласно заключенията на СТЕ. От тях се установява и обстоятелството, че ревизираното лице е осигурявало материалите със собствен транспорт до обектите, налице са пътни листове, както и фактури за закупени материали. Събрани са и свидетелски показания относно механизма на получаването на материалите и доставянето им до съответните обекти. Първоинстанционният съд е обсъдил и издадения на доставчика РА за данъчен период месец 08.2008 г. - месец 03.2010 г. с резултат ДДС за внасяне в големи размери, както и писмо от 15.03.2011 г., с което НАП е уведомена, по повод досъдебно производство срещу организирана престъпна група, че доставчикът няма реална стопанска и търговска дейност. Относно доставките от "И. Х. М. Груп" ЕООД: С РА е отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчен период месец 12.2007 г. по фактури с № 00103/10.12.2007 г., № 0...117/18.12.2007 г., № 0.. 130/27.12.2007 г., всички с предмет СМР по договор. Фактурите са издадени във връзка със сключени договори между доставчика и ревизираното лице, съответно от 1.10.2007 г. относно Преустройство на инкасов център "Разсадника", от 11.12.2007 г. относно обект "Банка ДСК, офис "Тодор Каблешков", съгласно приложения, в които са описани подробно видовете СМР, количество и стойност. Съставени са два протокола образец 19 от 10.12.2007 и протокол от 18.12.2007 г., установяващи приемането на извършените СМР, подписани от представители на ревизираното лице и изпълнителя. Доставчикът е включил процесните фактури в СД за съответния период, разплащането по фактурите е извършено по банков път, материалите са осигурени от страна на жалбоподателя, за което по делото се съдържат фактури. Представени са и доказателства за наличие на договорни отношения между жалбоподателя и "Банка ДСК" ЕАД и впоследствие издадени фактури от жалбоподателя към банката, доказателства за приемането на обектите от страна на банката. Съгласно заключенията на СТЕ процесните СМР са налични, като доставчикът е разполагал с кадрова обезпеченост за извършването им, предвид и обстоятелството, че за тях не са били необходими квалифицирани работници. Първоинстанционният съд е обсъдил РА от 29.07.2009 г., издаден на доставчика за установени задължения по ЗДДС и по ЗКПО за периода от 9.04.2007 г.-31.08.2008 г., влязъл в сила, с резултат за периода ДДС за внасяне в размер на 3028279,56 лева, но е счел, че той не може да обуслови извод за липса на реално осъществена доставка по процесните фактури, още повече, че с ревизионния акт не е признато право на данъчен кредит по фактури за покупки, а не за продажби. Относно доставките от "БГ Импорт - експорт" ЕООД: С РА е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от доставчика "БГ Импорт - експорт" ЕООД за данъчен период месец 12.2010 г. по фактури с № 00...20/8.12.2010 г., № 0..25/14.12.2010 г., № 0.. 28/17.12.2010 г., № 0...30/20.12.2010 г. с предмет изолация без посипка, изолация с посипка и битумен грунд. Доставчикът не е открит в хода на ревизионното и на съдебното производство. Липсват доказателства за редовно водена счетоводна отчетност, за начислени заплати и внесени осигуровки от този доставчик. Въпреки това той е включил процесните фактури в СД за съответния данъчен период, представени са фактури от предходни доставчици, доказващи произхода на стоките, счетоводни документи, складови разписки към фактурите и фискални бонове, удостоверяващи заплащането на фактурите от страна на жалбоподателя.От заключението на ССчЕ е установено, че строителните материали са закупени и получени от жалбоподателя. За превоза на материалите са приложени пътни листове. Констатирано е влагане на строителните материали от страна на ревизираното лице в СМР. Относно доставките от "Микроконсулт" ЕООД: С РА не е признато право на приспадане на данъчен кредит по фактури с № 00.1117/6.12.2010 г. с предмет- газобетон блокчета, № 00.. 1127/13.12.2010 г. с предмет гипс, гипсокартон, цимент, № 00.. 1134/20.12.2010 г. с предмет хидрофобен шпертплат, № 00.. 1078/21.12.2010 г. с предмет латекс, боя, гипсово лепило, цимент, минерална мазилка, итонг. Доставчикът не е открит в хода на ревизионното и на съдебното производство, но е включил процесните фактури в СД за месец 12.2010 г., представени са фактури, издадени от предходен доставчик и извлечения от счетоводни регистри. Въз основа на заключението на ССчЕ и изслушани свидетелски показания се установява, че транспортът е осъществен от ревизираното лице с негов автомобил, а закупените строителни материали са вложени в извършените СМР. Първоинстанционният съд е обсъдил обстоятелството, че този доставчик не е начислил заплати и не е внасял осигуровки. Относно доставките от "Ми-9" ЕООД: С РА е отказано право на приспадане на данъчен кредит по две фактури с № 0.. 8/18.01.2010 г. с предмет - направа на шпунтова стена и № 0.35/27.01.2010 г. с предмет - направа на пасарелка във ФШИ - Своге. Фактурите са във връзка със сключен Договор от 11.01.2010 г. между ревизираното лице и доставчика, в качеството му на изпълнител. В приложение 1 от договора подробно са описани видовете СМР, количеството и стойността им. Съставени са протоколи образец 19 от 18.01.2010 г. и от 27.01.2010 г. за извършените СМР. Доставчикът е включил процесните фактури в СД за месец 01.2010 г. и разполага с кадрова обезпеченост да извърши СМР. Доставчикът е действал като подизпълнител, като процесните СМР са включени в предмета на доставката по фактура № 11.. 220/18.01.2010 г. на ревизираното лице към възложителя "Крафт Фуудс България" АД. Извършените СМР при огледа на обектите от страна на вещото лице са налични. Относно доставките от "Б. О. П." ЕООД С РА е отказано право на приспадане на данъчен кредит по една фактура от 19.12.2008 г. с предмет извършени СМР с ДДС в размер на 4997 лева. Фактурата е във връзка със сключен договор от 8.10.2008 г. между доставчика в качеството на изпълнител и жалбоподателя в качеството на възложител за обект "Преустройство на банков клон на Банка ДСК", като възложените СМР са подробно описани в Приложение № 1. Съставен е протокол-образец 19 от 12.12.2008 г., установяващ извършването на подробно посочените СМР в Договора от страна на изпълнителя. Фактурата е отразена в СД за месец 12.2008 г. от доставчика, който е разполагал с материална и кадрова обезпеченост да изпълни възложените СМР, които не изискват специална квалификация на работниците. СМР са реално извършени на място. Доставчикът е действал като подизпълнител, във връзка с договор на ревизираното лице с възложителя "Банка ДСК" ЕАД, за което са представени договор, фактури и приемо-предавателни протоколи. Първоинстанционният съд е обсъдил представеното писмо и декларации, изпратени от Прокуратурата на Република България, като е счел, че въз основа на тях не може да се направи извод за наличие на данъчна измама. Относно доставките от "Глав Булгар Инженеринг" ЕООД: С РА не е признато право на приспадане на данъчен кредит за данъчен период месец 01.2010 г. по фактура с № 00.. 27/28.01.2010 г. с предмет демонтаж и монтаж на пасарелка, направа кофраж, направа изкоп, извозване на земни маси. Фактурата е издадена връзка със сключен договор между доставчика и ревизираното лице за извършване на СМР на Обект - Шпунтова стена за укрепване на скат над стоманобетонова площадка за разполагане на цистерни за шоколадова маса - Фабрика за шоколадови изделия - Своге. Доставчикът е действал като подизпълнител, във връзка с договори /поръчки/ между ревизираното лице и главния възложител "Крафт фуудс България" АД, за които услуги са представени фактури и протоколи-образец 19. Доставчикът е включил процесната фактура в СД за месец януари 2010 г. и е разполагал с техническа, материална и кадрова обезпеченост, позволяващи му да осъществи въпросната доставка. СМР са извършени реално на обекта. Във връзка с РА от 4.08.2010 г., с който са установени задължения по ДДС на доставчика, първоинстанционният съд е отбелязал, че отказаното право на данъчен кредит на този доставчик е по получени фактури от него от други доставчици. Относно доставките от "Клио трейд" ЕООД: С РА е отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчен период месец 03.2009 г. по фактура № 01.. 26/31.03.2009 г. с предмет арматурно желязо № 10,12.14 16 23500 кг на стойност 14335 лева и ДДС в размер на 2867 лева. Плащането е по банков път. За получаване на стоката е представена складова разписка от 6.04.2009 г. За договорните отношения между ревизираното лице и доставчика са представени запитвания и оферти за продажба на арматурно желязо. Доставчикът е включил процесната фактура в СД за данъчен период месец 03.2009 г., представил е фактури за произхода на материалите от предходен доставчик, разполагал е с техническа и материална обезпеченост. Закупените строителни материали са натоварени от жалбоподателя с негов транспорт и са вложени в обектите, по които той е бил главен изпълнител. Доставчикът не е открит в хода на ревизионното производство. Представеният РА на доставчика за данъчен период месец 03.2009 г. - 31.07.2010 г. касае фактури, по които този доставчик е бил получател, а не доставчик. Относно доставките от "Трансгруп 2007" ЕООД С РА е отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчен период месец 05.2008 г. по две данъчни фактури - № 00...809/7.05.2008 г. и № 00...846/28.05.2008 г. с предмет СМР за обект Санаториум с. Искрец, платени по банков път. Фактурите са във връзка със сключен договор между ревизираното лице и доставчика от 11.04.2008 г. за строителство на обект - Ремонт фасада - Болница с. Искрец, като СМР предмет на договора са подробно описани в Приложение 1 от договора - лист 488 от приложението. За приемане на СМР е подписан протокол-образец 19. Доставчикът е действал като подизпълнител на ревизираното лице, като за отношенията на последния с основния възложител СБПФЗДПРЛ "Цар Фердинанд I" с. Искрец са представени договор от 7.04.2008 г., с приложение 1 - оферта към него и приемо-предавателни протоколи. Доставчикът е включил процесната фактура в СД за месец 05.2008 г., осчетоводил е фактурата в счетоводството си, разполагал е с необходимата кадрова обезпеченост, позволяваща му да осъществи доставките. СМР са реално извършени на място. Първоинстанционният съд е обсъдил представеното писмо и декларации, изпратени от Прокуратурата на Република България, като е счел, че въз основа на тях не може да се направи извод за наличие на данъчна измама. Относно доставките от "Транс строй плюс" ЕООД: С РА е отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчен период месец 10.2008 г., месец 12.2008 г. и месец 02.2009 г. по фактури с № 1.. 50/6.10.2008 г., № 1.. 066/17.10.2008 г. и № 00472/30.12.2008 г., трите с предмет СМР - обект Данон Сердика, както и една фактура № 0.. 570/19.02.2009 г. с предмет изработка на кутия от поцинкована ламарина за въздухопровод. Фактурите са издадени във връзка с два сключени договора между доставчика и ревизираното лице. Първият от дата 22.09.2008 г. касае СМР на обект "Блок Б на "Данон Сердика" АД - подмяна на съществуваща настилка и канали", като СМР са подробно описани в приложение 1 към договора. Доставчикът е действал като подизпълнител, във връзка с договор от 1.09.2008 г., сключен между ревизираното лице и "Данон Сердика" АД за извършване на същите СМР. Към фактурите, издадени от този доставчик са приложени и приемо-предавателни протоколи, удостоверяващи приемането на извършените СМР от страна на жалбоподателя на посочения обект. Доставчикът е осчетоводил надлежно фактурите и е разполагал с кадрова обезпеченост. Доставянето на материалите е извършено от жалбоподателя с негов транспорт, като за доставката на материалите по делото са приложени фактури за закупени строителни материали. Видовете СМР са извършени и се намират в обектите. Първоинстанционният съд е обсъдил представеното писмо и декларации, изпратени от Прокуратурата на Република България, като е счел, че въз основа на тях не може да се направи извод за наличие на данъчна измама. При така обсъдените фактически установявания, касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно, постановено при липса на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. При спазване на служебното начало съдът надлежно е попълнил делото с доказателствен материал, като е обсъдил обстойно всички събрани доказателства по отделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на това е направил обосновани и верни фактически изводи и правилно е приложил материалния закон. Разпоредбата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС обуславя възникването на субективното публично право на приспадане на данъчен кредит на данъчно задълженото лице от кумулативното осъществяване на елементите от регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав. Същият, наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. В случая спорните фактури отговарят на изискванията на чл. 7 от Закона за счетоводството и чл. 71, т. 1 ЗДДС, а реалността на доставките, като условие за законосъобразното възникване и упражняване на правото на данъчен кредит - чл. 6, ал. 1, респ. чл. 9, ал. 1 във връзка с чл. 25, чл. 68, ал. 1 е чл. 69, ал. 1 ЗДДС, е доказана в процеса. Ответникът по касация е представил доказателства, в съответствие с възложената му доказателствена тежест, от които се установява реалното осъществяване на фактурираните доставки. Обстоятелството, че всички приложени по делото доказателства, включително договори, приемо-предавателни протоколи и приложения към тях, са частни документи, които не се ползват с материална доказателствена сила, не може да бъде само по себе си основание за отказ за признаване на право на данъчен кредит. Действително, такива са повечето документи, които ревизиращите органи и съдът изследват във връзка с реалността на доставките при преценката относно възникването на правото на данъчен кредит. Именно предвид характеристиката на тези документи, от съществено значение е обсъждането на доказателствения материал в неговата съвкупност. В случая съдът е изпълнил това задължение, като в хода на процеса е попълнил и пропуските на органите по приходите по изясняване на фактическата обстановка, като е назначил експертизи, чрез които са установени обстоятелства от значение за реалността на извършените доставки. Заключенията по тези експертизи не са оспорени в предвидения от закона срок, извършени са след проверки в счетоводството на ревизираното лице и на представените по делото доказателства, както и след огледи на място и правилно са кредитирани от съда. Излагането на доводи, съставляващи по естеството си оспорване на експертизите, едва с касационните жалби, е недопустимо и не може да бъде основание експертните заключения да не бъдат взети предвид при установяване на фактическата обстановка по спора. В процесните фактури и протоколи са индивидуализирани вида, количеството и стойностите на извършените СМР, както и обектите, на който са извършени същите. За доставките е доказано разплащане, което е индиция за реални търговски взаимоотношения между страните по договорите. Представените протоколи обр. 19 сочат, че обективно съществуващите облигационни връзки между страните по договорите са се въплътили в действително изпълнение. Ревизираното лице е приело строителните работи от изпълнителите, които фактически са ги извършили. Протокол обр. 19, уреждащ предаването на строежа и строителната документация от строителя на инвеститора, е регламентиран в отменената Наредба № 7/22.05.2001 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, като е бил задължителен до 2003 г. С приемането на Наредба № 3/31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството той вече не е законово уреден, но неговото прилагане продължава, ако инвеститорът и строителят държат на него. Той е желателен при уреждане на взаимоотношенията между възложителя и изпълнителя на видове СМР и се прилага въз основа на постигнатите между тях договорености. По същество протокол - акт 19 е документ, с който се документират извършени СМР на съответен етап на строителство. Той е първичен счетоводен документ, но тъй като реквизитите му не са уредени нормативно, те се ограничават до тези, с които може еднозначно да се опише стопанската операция. На практика същият представлява количествено-стойностна сметка за извършените към определен момент, приети и подлежащи на заплащане видове СМР. От така разкритата същност на документа, и тъй като той изрично е съставен за установяване на завършените видове работи и за заплащане на същите, следва да се направи извод за доказано с неоспорени документи изпълнение на фактурираните СМР. По отношение на част от доставките спорен момент е кадровата и техническа обезпеченост на изпълнителите да осигурят достатъчно работна сила, която има и необходимата квалификация да извърши описаните СМР, както и съответна техника за целта. Следва да се отбележи, че в хода на съдебното производство са събрани достатъчно доказателства, че доставчиците са разполагали с необходимата кадрова обезпеченост, като вещото лице по СТЕ е изследвало включително и обстоятелството колко човекочаса са били необходими за извършване на съответните СМР. От друга страна, в Решение от 6 септември 2012 г. по дело C-324/11, Съдът на ЕС се е произнесъл, че Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска да се откаже правото на данъчен кредит поради това, че доставчикът за строителни услуги не е декларирал наетите от него работници, както и поради неизвършена от получателя по фактурата проверка дали между наетите на строежа работници и доставчика е съществувало правоотношение, без приходният орган да доказва, въз основа на обективни данни, че задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която се обосновава правото на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. Съдът на ЕС е заключил, че правото на приспадане може да бъде отказано само когато приходният орган въз основа на обективни данни установи, че получателят на фактурата е знаел или е трябвало да знае, че сделката, която обосновава правото на приспадане, е част от данъчна измама, като е подчертал, че правото на приспадане не може да бъде отказано, след като предвидените в Директивата материалноправни и процесуални условия за упражняване на това право са изпълнени. В поставения за разглеждане случай не са ангажирани надлежни доказателства за данъчна измама, осъществена между контрагентите по договорите. Неоснователни са оплакванията на касатора, че съдът неправилно е ценил представените в хода на ревизията доказателства относно доставките, след като, както изтъква и първоинстанционният съдия, съответните документи, представени още в хода на ревизията, не са били надлежно оспорени от органите по приходите относно тяхната автентичност. Обстоятелството, че се касае за частни документи, означава, че те се ползват с доказателствената сила, предвидена в чл. 180 ГПК, а именно, че изявленията в тях са действително направени от посочените в документа лица. Както Съдът на ЕС многократно изтъква в практиката си /решенията по делата "Боник", "Фирин", "ЛВК-56" ЕООД, "Евита-К" и цитираната в тях практика и др./, режимът на правото на приспадане на данъчен кредит, предвиден в Директива 2006/112 не допуска данъчнозадължено лице, което не е знаело или не е могло да знае, че съответната сделка е част от извършена от доставчика данъчна измама или че сделка по веригата от стоки преди и след осъществената от данъчнозадълженото лице сделка е опорочена поради измама с ДДС, да бъде санкционирано, като не му бъде признато право на приспадане на данъчен кредит. В РА органите по приходите не сочат като основание за отказ за признаване на правото на данъчен кредит наличието на данъчна измама. Те се позовават на липса на реално извършвана търговска дейност от страна на доставчиците, както и на липса на материална или кадрова обезпеченост и невъзможност за проверка на счетоводната отчетност на доставчиците, които не са открити при ревизията. Като цяло констатациите на органите по приходите са били съсредоточени върху нередности, осъществявани от доставчиците, а не върху изследването за наличие на реална доставка. В хода на ревизията обектите, на които са извършени СМР, изобщо не са били проверени. Съгласно решението по делото "Макс Пен" ЕООД - реш. по дело С-18/13 от 13.02.2014 г. обаче, именно данъчна измама трябва да бъде доказана във връзка с твърденията за липса на материална или кадрова обезпеченост, както и евентуални пропуски в счетоводната отчетност на доставчиците. При липса на установена данъчна измама, такива пропуски сами по себе си не могат да бъдат основание за отказ да се признае правото на приспадане на данъчен кредит. Настоящата инстанция напълно споделя изводите на първоинстанционния съд във връзка с приложеното по делото писмо на Прокуратурата на Република България, от което става ясно, че срещу шест от процесните доставчици се провежда разследване по досъдебно производство за евентуални данъчни престъпления. Наличието на досъдебно производство само по себе си не е доказателство за наличие на данъчна измама. Представените от управителите на дружествата декларации, че не са извършвали реална търговска дейност, следва да бъдат възприемани като част от защитната им теза в наказателния процес, но не могат да бъдат противопоставени на събраните по делото доказателства, които установяват реални доставки на строителни материали и СМР. Липсата на подадени годишни финансови отчети е основание за ангажиране на административно-наказателната отговорност на съответните дружества, но не представлява категорично доказателство за липса на стопанска дейност. Освен това, Съдът на ЕС постановява в практиката си по приложение на правото на ЕС в областта на ДДС, че данъчната администрация не може по принцип да изисква от данъчнозадълженото лице да провери дали издателят на стоките и услугите е разполагал със стоките, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и внасяне на ДДС, за да се увери, че доставчиците по веригата преди него не са извършили нарушения /решенията по делата Mahageben еt David, ЛВК-56, Евита-К ЕООД/. Ревизираното лице не може да бъде държано отговорно и за това, че неговите доставчици отказват да съдействат на органите по приходите при ревизии. По изложените съображения, решението на Административен съд - София-град не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба на директора на Д "ОДОП" - София и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. На ответника по касация, на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК, следва да се присъдят съдебни разноски, съобразно представения договор за правна помощ и списък на разноските - 3500 лв. адвокатски хонорар, за който е отбелязано в договора, че е платен в брой. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,