Решение № 1710 от 14.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8882/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Образувано е по касационната жалба на началника на Отдел "Оперативни дейности" Пловдив в Дирекция "Оперативни дейности" към Главна дирекция (ГД) "Фискален контрол" при Централно управление на Национална агенция за приходите (ЦУ на НАП) чрез процесуален представител, против Решение 653/02.08.2023г., постановено по адм. дело 547/2023г., на Административен съд Хасково, с което е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) ФК-95-0122873/24.02.2023г. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение поради противоречие с материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3, предложение първо АПК. Твърди се, че от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че търговеца не е изпълнил вмененото му задължение по чл. 59а, ал. 1, изр. 2 от Наредба Н-18/2006г. вр. чл. 118, ал. 10 вр. ал. 4, т. 3 от ЗДДС, тъй като не е подал данни на сървъра на НАП за получена доставка на горива, на датата на получаването им. Сочи се, че от разчетените и приложени по делото служебни бонове за отчитане на документалната доставка на 05.01.2023г. и 09.01.2023г. се установява, че те са с отметка TIMEOUT т.е. неуспешно са били изпратени и е следвало търговеца да ги изпрати отново. Такива са били изпратени, но на по-късни дати, което е в нарушение на законовите норми и е довело до правилното издаване на оспорената заповед. По подробно изложени в касационната жалба доводи се моли за отмяна на решението на АС Хасково и за постановяване на ново с което да се отхвърли жалбата на дружеството срещу издадената ЗПАМ. Претендират се разноски за две съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба Боми Ойл ЕООД гр. Хасково оспорва същата чрез процесуален представител по съображения, изложени в писмен отговор, и заявява искане да бъде оставено в сила първоинстанционното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано писмено заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия тричленен състав на осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея. Разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Хасково е Заповед ФК-95-0122873/24.02.2023г., издадена от началника на Отдел "Оперативни дейности" Пловдив в Дирекция "Оперативни дейности" към ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС е наложена ПАМ "запечатване на търговски обект" бензиностанция, находяща се в гр. Харманли, бул. "България" 129, стопанисван от "Боми Ойл" ЕООД, и е постановена забрана за достъп до него за 3 дни, на основание чл. 187, ал. 1 ЗДДС. В издадената и оспорена пред съда заповед се съдържат следните установявания: При извършена проверка на 20.02.2023г., е документирано получаване на 3 062л. дизелово гориво на 05.01.2023г. по АДД 00.7434253 се съхранява служебен бон за доставка по НИС от 05.01.2023г. и такъв за доставка по документ със статус Timeout и тази доставка не е била отчетена на сървъра на НАП. Същото е установено и по отношение на доставка от 09.01.2023г. на 1 037л. дизелово гориво. Прието е, че дружеството не е изпратило данни със съдържание по чл. 59а, ал. 1, изр. 2 от Наредба Н-18/2006г. на МФ на датата на настъпване на данъчното събитие. Административният съд е приел, че оспорването е допустимо. Приел е също така, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в предписаната от закона писмена форма, но в нарушение на материалния закон. Според решаващия съд от представените служебни бонове за нивомерна доставка и такива за документална доставка от 05.01. и 09.01.2023г. са подадени данни за същите чрез регистрираното в обекта ЕИСФП и то в деня на настъпилото данъчно събитие. Съдът е посочил, че установената при проверката липса на отчитане в сървъра на НАП на подадените данни за документална доставка, не води до неизпълнение на задължението на ДЗЛ да ги подаде. Липсват данни за външна намеса от страна на търговеца за прекъсване на връзката с НАП. Според решаващия съд отразеното в служебните бонове за документална доставка timeout не води до извод за неизпълнение на задължението на дружеството по чл. 118, ал. 4, т. 3 от ЗДДС. Освен горното АС Хасково се е позовал на решение 7014/27.06.2023г., постановено по адм. дело 356/2023г. на ВАС, според което когато принудителната административна мярка е наложена след преустановяване на нарушението има характер на санкция и попада извън обхвата на целта на принудителната мярка разписана в чл. 22 от ЗАНН. Предвид на факта, че търговеца след извършената проверка незабавно е подал отново информация до НАП, то нарушението е отстранено преди издаване на ЗПАМ и налагането на последната е извън предвидената и законова цел и като такава е незаконосъобразна. Настоящата касационна инстанция преценява така постановеното решение като правилно. Не е налице спор между страните по делото, че в бензиностанцията, находяща се в гр. Харманли, бул. "България" 129, е въведена на 01.04.2019г. и се използва ЕСФП "Datecs FP 800". Същата е вписана в Регистър на одобрените типове електронни системи с фискална памет за продажба на течни горива, поддържан от Български институт по метрология (БИМ) със Свидетелство 169FS/01.04.2019г. Не е спорен и факта, че в обекта е монтирана и се експлоатира НИС. Установено е още, че на 05.01.2023г. и на 09.01.2023г. търговеца е получил доставка на дизелово гориво, като видно от служебен бон за доставка по НИС и такъв за доставка по документ със статус Timeout, доставките не са били отчетени на сървъра на НАП. Съгласно чл. 186, ал. 1, б. "г" ЗДДС ПАМ се налага на лице, което не подава данни от ЕСФП по чл. 118 в Националната агенция за приходите. Според чл. 118, ал. 6 ЗДДС всяко лице, извършващо доставки/продажби на течни горива от търговски обект, с изключение на лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от данъчен склад по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове, е длъжно да предава по дистанционна връзка на Националната агенция за приходите и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива. Според чл. 3, ал. 3 от Наредба Н-18/2006г., приета от министъра на финансите на основание чл. 118, ал. 4 ЗДДС, за изпълнение на задължението по чл. 118, ал. 6 ЗДДС лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от търговски обект, използват нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП, подлежаща на метрологичен контрол. Функционалните изисквания към ЕСФП са регламентирани в Приложение 1 към чл. 8 от Наредба Н-18/2006г. В раздел IIIб, т. 3 от това приложение видовете данни за определяне на наличните и продадените количества горива, които следва да се предават от ЕСФП по установената дистанционна връзка са: а) данни от нивомерната система за доставка на горива и за наличните количества горива (подавани автоматично от нивомерните системи или ръчно въведени, когато данните не могат да бъдат прочетени от нивомерната система); в) данни за доставени количества горива по документ за доставка при приключване на доставката. Разпоредбата на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС задължава данъчното задължено лице - доставчик/получател по доставка на течни горива, да подава в Националната агенция за приходите данни за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях. Съгласно чл. 59а, ал. 1 от Наредба Н-18/2006г. лицата по чл. 118, ал. 9 и 10 ЗДДС подават в НАП данни чрез електронен документ за доставка (ЕДД) или електронен документ за получаване (ЕДП) за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива. Всеки ЕДД, ЕДП, както и подадените данни за доставени количества горива по документ, въведени чрез ЕСФП, съдържат задължително уникален контролен номер (УКН) на еАДД или митнически референтен номер (МРН) на ЕАД. Както се посочи по-горе според данъчния орган нарушенията за които е наложена ПАМ е за неподаването на данни за доставките на дизел по документ при подадени данни от нивомерната система т.е. за неизпълнение на задължението на търговеца по чл. 118, ал. 10 от ЗДДС в качеството му на получател на доставки на течни горива. В ал. 11 на чл. 118 ЗДДС обаче са изброени изключенията от правилото на ал. 10 и според т. 5 данни по ал. 10 не се подават от получателя за доставки, които е отчел като получени чрез електронната си система с фискална памет. По същия начин и ал. 3, т. 1 на чл. 59а от наредбата регламентира, че лице - получател по доставка на течни горива подава ЕДП за потвърждаване на полученото гориво с изключение на случаите, когато горивото се доставя в обект с ЕСФП. Според константната практика на ВАС изразена в Решение 3456/12.04.2022г. на ВАС постановено по адм. дело 7222/2021г., Решение 8782/11.10.2022г. на ВАС постановено по адм. дело 11925/2021г., Решение 10395/13.10.2021г. на ВАС постановено по адм. дело 4680/2021г.; Решение 4819/19.05.2022г. на ВАС постановено по адм. дело 29/2022г. и др. посочените норми на ЗДДС и Наредба Н-18/2006г., водят до извод, че след като полученото гориво е било отчетено чрез НИС и данните са изпратени до НАП посредством изградената дистанционна връзка, за горивото, доставено в обект с ЕСФП, получателят не дължи подаване на ЕДП. В конкретния случай при безспорно наличие в търговския обект на въведена и използвана ЕСФП и работеща НИС, то дружеството не е било длъжно да подава данни до сървъра на НАП по чл. 118, ал. 10 от ЗДДС, предвид изложеното по-горе. На второ място дори да се приеме, че такова задължение възниква, въпреки наличието на изградено и работещо в обекта ЕСФП, то се споделят изводите на АС Хасково, че от доказателствата по делото се установява подаване на изискуемите по чл. 118 от ЗДДС данни, на деня на данъчното събитие, като липсата на отчитане в сървъра на НАП няма как да се вмени във вина на търговеца, тъй като не се установява умишлена намеса от негова страна в изградената дистанционна връзка. С оглед изложеното правилно административният съд е приел, че във връзка с доставките на бензин и дизел не е налице основанието на чл. 186, ал. 1, бук. г ЗДДС за налагане на ПАМ. Като е достигнал до същите изводи и е отменил оспорената заповед, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Не се присъждат разноски на ответната страна, тъй като такива не са били претендирани. Мотивиран така, Върховният административен съд в състав на осмо отделение