Решение № 67 от 1.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 643/2008 г.

Решение № 67 от 1.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 643/2008 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Емил Марков Производството е по чл. 293 ГПК. По касационна жалба на "И" А. - София, с определение № д-57 от 27.I.2009 г., постановено по настоящето дело, е било допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд, ГК, от 14.III.2008 г. по гр. д. № 244/07 г., с което, след цялостно отменяване на първоинстанционното осъдително решение на СРС., ГК-II, 56-ти с-в от 28.V.2007 г. по гр. д. № 353/06 г., са били отхвърлени - като неоснователни и недоказани - исковете на този касатор с правно основание по чл. 327, ал. 1 ТЗ във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, предявени срещу "М" А. - София по 8 фактури, издадени в периода 5.Х.2004 г. - 25.I.2005 г. за сума в общ размер на 32 266.42 лева. Оплакванията на касатора "И" А. - София са както за недопустимост, така и за неправилност - поради необоснованост и незаконосъобразност, на обжалваното въззивно решение на СГС: основания за касирането му по смисъла на чл. 281, т.т. 2 и 3 ГПК. В откритото с.з. пред настоящата инстанция касаторът поддържа оплакванията си чрез своя процесуален представител по пълномощие адв. П. П. от АК- Г., претендирайки, че към датата на подаване на въззивната жалба от страна на осъденото "М" А. - София, постановеното срещу това д-во първоинстанционно осъдително решение на СРС. е било вече влязло в сила: съобразно правилото на чл. 219, б. "б", предл. I-во ГПК (отм.). Ответното по касация "М" АД-София е изразило чрез процесуалния си представител по пълномощие адв. С. от САК становище, че подадената от него въззивна жалба не е била просрочена, но дори и да се приемело обратното, възражението за недопустимост на въззивното решение на това основание следвало да се счита преклудирано, като направено едва пред касационния съд. Обстойно аргументирани съображения в подкрепа на тезата си ответникът по касация е развил и в своя писмена защита по делото - съобразно възможността за това по чл. 149, ал. 3 ГПК. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе в настоящето производство по чл. 293 ГПК съобрази следното: По оплакването за недопустимост на обжалваното въззивно решение на СГС: Съгласно чл. 197 във вр. чл. 190 ГПК (отм.), който е бил в сила към датата на постановяване на първоинстанционното осъдително решение по спора между "И" А. - София и "М" АД- София, законоустановеният преклузивен срок за неговото обжалване пред въззивна инстанция е бил 14-дневен, като в процесния случай той е започнал да тече от датата на съобщението, че решението с мотивите е изготвено. Видно от съдържанието на всяка от двете приложени към първоинстанционното решение разписки за връчване на тези съобщения на страните по спора, е, че те са били оформени по идентичен начин: посредством посочването от съответния съдебен служител в деловодството на първостепенния съд, че този съдебен акт подлежи на обжалване: "пред СГС. в 2седмичен срок от днес". Двуседмичният срок е с продължителност, равна на упоменатият в отменения процесуален закон 14- дневен срок за въззивно обжалване. Що се отнася до допуснатата в този смисъл терминологична непрецизност в изпратените на страните по спора съобщения за изготвянето на първоинстанционно решение (ведно с мотивите към него), която разкрива прилика с начина на определянето в чл. 259, ал. 1 от сега действащия ГПК на продължителността на срока за въззивно обжалване, тя не е от естество да обуслови прилагане на правилото на чл. 38 ГПК (отм.), защото не става въпрос за определяне нито на по-дълъг, нито на по-къс срок за въззивно обжалване на решение от законоустановеният такъв. Съобразно гореизложеното и при категоричната констатация, че "М" А. - София е получило съобщението си по чл. 197 във вр. чл. 190 ГПК (отм.) на датата "8.06.2007 г.", твърдението, че тази дата всъщност била друга - 28 юни с.г., е лишено от основание: в равна степен, както и искането на ответното по касация "И" А. - София за допускане изслушване пред касационната инстанция на заключение от графическа експертиза досежно точната дата на получаване съобщението за първоинстанционното решение от представителя на ответното по исковете "М" АД-София. Изцяло неоснователно обаче е становището на последното за преклудиране възражението за просрочие на неговата въззивна жалба с факта на постановяване на самото въззивно решение. Грешката на администриращият въззивната жалба на този търговец първостепенен съд, че подадената на 10.VII.2007 г. била "в срок!", следва да се преценява с оглед разпоредбата на чл. 40 ГПК (отм.) и в хипотеза, в която "друго не е било постановено", т.е. касае се за процесуално действие, извършено при вече изтекъл решителен срок, което поради това не е следвало да бъде взето предвид от страна на Софийския районен съд. Ноторно е, че както редовната касационна, така и редовната въззивната жалба, се ползват не само с деволутивен, но и със суспенсивен ефект, като настъпването на първия е винаги обусловено от предварителното наличие на втория: възможността делото да бъде пренесено пред по-горния съд предпоставя, че е налице действителна процесуална пречка първоинстанционното решение да влезе в сила. Съобразно това е правно несъстоятелна тезата на търговеца-ответник по касация, базирана върху аргументацията на цитираното в писмената защита Р. № 844 на ВКС., ГК, IV-то г. о. от 27.VI.2007 г., постановено по гр. д. № 739/06 г., което има предвид напълно различаваща се хипотеза - на пълното изчерпване на инстанционния контрол, в това число и осъществяваният такъв от ВКС. по частни жалби. Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 1 от ТР № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС., в правомощията на председателя на съответния въззивен съд - при образуване на делото, но в равна степен и на съответния негов тричленен състав, пред който то се оказва висящо, е да констатират, преимуществено по свой, служебен почин, но също и при направен довод на страна по спора, нередовност на въззивната жалба (арг. чл. 200, ал. 1, б. "а" във вр. чл. 100, ал. 3 ГПК-отм.). Следователно лишено от основание е възражението на касатора, че щом в хода на производството пред СГС., въззиваемата страна "И" А. - София не била направила довод за просрочие на въззивната жалба на "М" А. - София, тази възможност била сега вече преклудирана пред касационния съд. Напротив, след като срочността на подаване на всяка една въззивна жалба - с присъщите на такова процесуално действие два нейни ефекта, има пряко значение за допустимостта на постановеното по нея въззивно решение, то пред касационната инстанция на общо основание (арг. чл. 218б, ал. 1, б. "б" ГПК - отм.) може да се слуша оплакване за недопустимост на въззивното решение, като постановено по просрочена жалба, в още по-голяма степен и при наличието на едно вече влязло в сила първоинстанционно решение. С. оглед изложеното се налага извод, че атакуваното въззивно решение на СГС. се явява процесуално недопустимо и на това основание - подлежащо на обезсилване. Поради това не следва да бъде обсъждано допълнителното оплакване на касатора "И" А. - София за неправилност на същия съдебен акт по съществото на облигационния спор, нито направените в тази насока възражения на ответното по касация "М" АД-София, вкл. тези в раздел 2 от неговата писмена защита по делото. В заключение, на основание чл. 219, б. "б", предл. I-во ГПК (отм.), ще следва да се прогласи, че влизането на първоинстанционното решение в сила е станало на датата 4 юли 2007 г., когато и за "И" А. - София е изтекъл 14- дневният срок по чл. 197 във вр. чл. 190 ГПК (отм.) за обжалване на този съдебен акт пред СГС. Мотивиран от горното и на основание чл. 293, ал. 4 във вр. чл. 270, ал. 3 ГПК, Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение