Решение № 1425 от 31.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11310/2016 г.

Решение № 1425 от 31.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11310/2016 г., III о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на К. Т. И. срещу Решение № 308/12.08.2016 г. по административно дело № 144 от 2016 г., по описа на Административен съд - В., с което е отхвърлен предявения от лицето срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - С. иск в размер на 20 000 лв., представляващи обезщетения за претърпени неимуществени вреди ведно със законна лихва върху сумата, считано от 01.05.2014 г. до 01.04.2016 г. Твърди се, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на материалния закон и при съществени процесуални нарушения и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се доводи относно материалноправната и процесуалната легитимация на ответника, посочен в исковата молба, доводи относно основателността на исковата претенция, свързани с търпени от лицето болки и страдания, за които се търси обезвреда. Твърди с, че ответникът бил длъжен да осигури адекватна помощ на лицето при пребиваването му в затвора. Иска се атакуваният съдебен акт да бъде отменен и ответникът да бъде осъден да заплати изцяло претендираната сума. Ответната по жалбата страна депозира становище, в което счита жалбата за неоснователна. Представителят на върховна административна прокуратура счита че жалбата е неоснователна. Излага доводи по същество. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на К. Т. И., по настоящем в Затвора гр. В., срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при МП, с която е заявена претенция за присъждане на обезщетение за претърпени от лицето неимуществени вреди в размер на 20 000 лв. ведно със законна лихва, считано от 01.05.2014 г. до 01.04.2016 г. В исковата молба ищецът е твърдял, че с действия и бездействия ответникът не е осигурил адекватни условия за провеждане на зъболечение в З. В.. Твърдял е, че в резултат на тези незаконосъобразни действия и бездействия е търпял вреди изразяващи се в безсилие, главоболие, безпомощност, гняв, безпокойство, незащитеност и липса на вяра в държавните администрации и институции свързани с поведението на ответника. С оспореният пред настоящата инстанция акт искът е изцяло отхвърлен. Първоинстанционният съд е приел, че същият е неоснователен, тъй като на И. е оказана съответстваща на оплакванията му стоматологична помощ, че ответникът е осигурил лекар-стоматолог на територията на затвора, който в рамките на ограниченията въведени от приложимите нормативни актове е оказвал адекватна безплатна и своевременна стоматологична помощ. Съобразил е показанията на разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели, както и становищата депозирани от ответника при изясняване на релевантните за производството факти и обстоятелства. Жалбата е подадена от лице имащо правен интерес, срещу акт подлежащ на оспорване и в описаните в чл. 211 от АПК срокове, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна по следните съображения: Настоящата инстанция споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд свързани с липса на основание за ангажиране на имуществената отговорност на ответника във връзка с неизпълнение на задължение за осъществяване на своевременно лечение на И. при престоя му в поделението за лишаване от свобода при Министерство на правосъдието. За да се ангажира имуществената отговорност на администрацията е необходимо да се установи наличието на отменен по съответния ред административен акт или наличието на незаконосъобразни действия или бездействия на административен орган, в резултат на които да са настъпили вреди. Следва да се установи по безспорен начин наличието на пряка и непосредствена връзка между незаконосъобразният акт, действия или бездействия и твърдените от ищеца вреди. В конкретния случай липсват доказателства за незаконосъобразно действие или бездействие на администрацията на Затвора гр. В., свързани с неизпълнение на задължения за осигуряване на зъболечение на лицата пребиваващи в поделението съобразно изискванията на ЗИНЗС. П. съд е съобразил и разпоредбата на чл. 128, ал. 1 от закона, както и на разпоредбите касаещи реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода, описан в Наредба № 2/22.03.2010 г. От материалите по делото се установява, че в Затвора гр. В. е бил налице осигурен и оборудван зъболекарски кабинет, в който е работил при определен график външен зъболекар. В хода на съдебното дирене е установено, че е създаден необходимият по закон ред за заявяване на нужда от зъболекарска помощ от страна на лишените от свобода, вписването им в съответен график и осигуряването на възможност за посещение на зъболекарския кабинет, както и за осигуряване на възможността за ползване на техника извън този кабинет, свързана с изготвянето на снимки при необходимост. Правилно съставът, постановил първоинстанционният съдебен акт е взел предвид показанията на свидетеля Д. Т., който категорично е заявил, че И. се е оплакал от болки в зъбите в началото на 2016 г, т. е. към момента, в който зъболекарският кабинет е функционирал. Безспорно са установени и извършените на ищеца манипулации, насочени към лечение на зъби и изготвяне на необходимите протези. Безспорно е, че на зъболекаря, работещ в кабинета са изплащани суми от роднини на ищеца, които са покрили разходи за корона и за изработен мост, манипулации, за които държавата не компенсира съответния лекар или лечебно заведение. Установено е, че при необходимост на ищеца са правени рентгенови снимки в кабинет, находящ се извън територията на Затвора. Липсват доказателства за търпян от ищеца дискомфорт, болки страдания или други негативни усещания в повече от обичайност, както и, че същите се дължат на неадекватна, несвоевременна или друг вид нетипична намеса на администрацията, отговаряща за съответното поделение на МП. Нормално за всеки човек е да изпита болка и страдание при заболяване на зъб или на устната кухина, но това е непреодолимо усещане с оглед спецификата на тези органи и необходимостта от намеса на лекар с точно определена специалност. В случая липсват твърдения за необходимост от спешна намеса в тази насока по отношение на И. Заболяванията на зъбите не са от категорията на животозастрашаващите и не изискват незабавна медицинска помощ. В този смисъл е допустимо изпитването за определено време на болки и страдания, но те не са с такова естество, че да предизвикат усещания свръх допустимите, а от там и да доведат до възможност за търсене на обезщетение по реда на ЗОДОВ. При тези данни, съдът е достигнал до единствено възможния извод за неоснователност на претенцията на И. за заплащане на обезщетение от страна на ответника поделото ГДИН - С.. Липсват каквито и да е данни за незаконосъобразни действия или за бездействие на ответника, свързани с неосигуряването на зъболечение на ищеца, както и данни за настъпили за лицето в резултат на такива действия вреди. Видно от представената медицинска документация, а и от твърденията на свидетелите се установява, че на И. е оказвана адекватна и в рамките на необходимата зъболекарска помощ, като заплащането извършено от негови роднини е за манипулации, които не се покриват за което и да е здравноосигурено лице и са предприети по негово желание. Качеството на извършваните манипулации по лечение на зъбите на лицето не може да бъде контролирано от затворническата администрация по какъвто и да е начин. Отговорността на лекаря не може да бъде търсена по реда на чл. 204 и сл. от АПК, тъй като неговата дейност не е административна по смисъла на АПК. Становището на упълномощения от ищеца адвокат А. И., свързано с липсата на специални знания у първоинстанционния съд е абсолютно несъстоятелно. На съда не са били нужни специални знания за да установи на база представената документация и изнесената от разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели информация, че на ищеца е оказвана медицинска и в частност зъболекарска помощ, своевременно и адекватно в рамките на въведените с ЗИНЗС и цитираната Наредба № 2 задължения за администрацията. В хода на производството ищецът не е изтъкнал каквито и да е доводи за връзка между проблемите със зъбите, които е имал и твърдените негативни последици, изразяващи се в безсилие, безпомощност, безпокойство, незащитеност и липса на мяра в държавните администрации и институции. С оглед горното следва да се формулира единствено възможния извод, че първоинстанционният съд се е произнесъл с обоснован и правилен от материалноправна гледна точка акт, нестрадащ от пороците, твърдени от жалбоподателя и неговият процесуален представител, поради което следва да бъде изцяло потвърден. Предвид описаното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховен административен съд, трето отделение