Решение № 11118 от 26.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11305/2012 г.

Решение № 11118 от 26.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11305/2012 г., VIII о., докладчик председателят Цветанка Табанджова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "ОДОП" /със старо наименование Д "ОУИ"/ - гр. София при ЦУ на НАП против решение № 3715 от 02.07.2012 г. на Административен съд - София град, постановено по адм. д. № 886 по описа за 2012 г. на този съд в частта, в която е отменен ревизионен акт № 29001100181/19.08.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП "ГДО", потвърден с решение № 2369/27.12.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ"- София относно отказано възстановяване на надвнесен данък общ доход по чл. 36 от ЗОДФЛ за 2006 г. в размер на 2 010,49 лв. и по чл. 43 от ЗДДФЛ за 2008 г., в размер на 10,43 лв. Касаторът твърди, че решението в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли за уважаване на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Монтюпе" ЕООД, чрез адв. Чутуркова, оспорва жалбата. Моли да бъде потвърдено решението на АССГ в обжалваната част. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна. С решението в обжалваната част АССГ е отменил ревизионен акт № 29001100181/19.08.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП "ГДО", потвърден с решение № 2369/27.12.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ"-София относно отказано възстановяване на надвнесен данък общ доход по чл. 36 от ЗОДФЛ за 2006 г. в размер на 2 010, 49 лв. и по чл. 43 от ЗДДФЛ за 2008 г., в размер на 10,43 лв. през 2008 г. За да обоснове този резултат административният съд е установил, че дружеството /сега ответник по касация/ е платило възнаграждения по граждански договори, като е надвнесло дължимия данък с 2 010,49 лв. през 2006 г. и 10,43 лв. през 2008 г. Ревизиращите от своя страна са приели, че действително е налице надвнесен данък, но същият не следва да се възстанови на дружеството, тъй като то е само платец на дохода, а следва сумите да се възстановят на физическите лица след тяхно искане, по реда на чл. 130 от ДОПК, от компетентната данъчна дирекция. Съдът е счел за неправилни тези доводи на приходните органи, като е обосновал извод, че цитираните по-горе суми следва да се възстановят на дружеството по инициатива на органа по приходите и без да е налице искане за това от страната. Предвид тези съображения, АССГ е отменил РА в тази част. Така постановеното решение е правилно. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните, въз основа на което е направил обосновани фактически и правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Страните не спорят, а и в РА /стр. 28,30/ е установено, че дължимият данък общ доход по чл. 36 от ЗОДФЛ е в размер на 9,20 лв., начисленият данък е в същия размер, но е внесен данък в размер на 2 019,69 лв. Аналогично е положението и с данъка по чл. 43 ЗДДФЛ за 2008 г. - дължимият е в размер на 1 874,46 лв., начисленият данък е в същия размер, но е внесен данък в размер на 1884,89 лв. При това положение дружеството погрешно е надвнесло в бюджета данък за 2006 г. по чл. 36 ЗОДФЛ (отм.) в размер на 2010,49 лв., а за 2008 г. - данък по чл. 43 ЗДДФЛ - 10,43 лв. В случая неправилно се поддържа от касатора, че се касае за удържан в по-голям размер данък от физическите лица и съответно, че данъкът следва да им бъде възстановен по реда на чл. 130 ДОПК, а не на дружеството. Тези съображения на приходната администрация биха били правилни само ако дружеството бе удържало повече от полагаемия данък и го бе превело на републиканския бюджет, а процесния случай не е такъв. По тези съображения, изводът на административния съд за незаконосъобразност на РА в тази част се явява правилен. Предвид неоснователността на касационните оплаквания решението в обжалваната част като валидно, допустимо и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на касатора не се дължат разноски по делото. На ответника следва да бъдат присъдени разноски в доказания размер - 6178,95 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,