Решение № 15979 от 25.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 176/2019 г.

Решение № 15979 от 25.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 176/2019 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Р. Хедер – [гражданство], чрез процесуалния му представител адвокат Хаджипанайотова, срещу Решение № 6305 от 01.11.2018 г., постановено по адм. дело № 6176/2018 г. по описа на Административен съд София-град. Счита обжалваното съдебно решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК и иска отмяната му. Ответникът – председателят на Държавната агенция за бежанците при МС (ДАБ), чрез процесуалния си представител юрисконсулт Минкова взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законоустановеният срок, от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно. С обжалваното решение Административен съд София-град, е отхвърлил като неоснователна жалбата на Р. Хедер – [гражданство] срещу Решение № 1139 от 24.04.2018 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 от Закон за убежищата и бежанците (ЗУБ) му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Съдът е приел, че обжалваният административен акт e издаден от компетентен орган, в установената от закона писмена форма, при спазване на процесуалните правила и при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Неналичието на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ за предоставяне на закрила е основал на събраните в хода на делото доказателства. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е формирал обосновани изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Процесуалните права на жалбоподателя не са нарушени в хода на развилото се производство. Обжалваното решение е мотивирано, като въз основа на установената по делото фактическа обстановка съдът е формирал обосновани изводи и е приложил правилно материалния закон. Неоснователен е доводът за необоснованост на обжалваното решение. В решението са обсъдени предпоставките на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ в контекста на бежанската история, както и представената по делото справка на дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС относно актуалната политическа обстановка в страната по произход. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ под "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване им, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В настоящият случай с оглед на представените по делото доказателства не може да се направи извод, че кандидата за статут е бил обект на преследване. Спрямо него не е упражнявано физическо насилие и не е бил обект на репресии поради своята етническа и религиозна принадлежност. При проведеното интервю търсещият убежище е потвърдил, че не е преследван в родината си поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия, или поради политическо убеждение. По негови твърдения е напуснал държавата си по произход поради страх да не бъде убит или преследван, тъй като баща му е служител в държавна сигурност и има врагове, които вратове заплашвали и него. Въпреки твърденията, че съществува опасност за неговия и на близките му живот, като и че не знае къде се намира баща му, видно от представените по делото социални доклади той поддържа постоянна, почти ежедневна връзка със семейството си, не споделя за проблеми, напротив, ежемесечно получава финансова подкрепа от своя баща, чрез изпращане на парични средства При установените по делото факти се налага извод, че не са налице пречки за завръщането на търсещия закрила в страната му по произход при неговото семейство, при положение, че единствената конкретната причина, на която основава искането си се опровергава от събраните по делото доказателства. Не са налице предпоставките, релевантни за приложението на чл. 8 ЗУБ. Правилен е също изводът на първоинстанционния съд, че не са налице предпоставките на чл. 9 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на касационния жалбоподател. Установената фактическа обстановка не дава основания да се приеме, че жалбоподателя е бил принуден да отпътува от Ирак поради реална опасност от тежки посегателства, като напускането на страната се дължи реално на желанието му да живее в друга страна по чисто икономически причини. В тази насока съдът е направил анализ на хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, даваща основание за предоставяне на хуманитарен статут и тогава, когато чужденецът е принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Настоящата инстанция споделя изцяло извода на първоинстанционния съд, че жалбоподателя не отговаря на изискванията за предоставяне на хуманитарен статут. Не може да се приеме, че е лице, което може да търси субсидиарна закрила съгласно чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/Е0, тъй като не са налице сериозни и потвърдени основания да се смята, че ако се върне в страната си по произход, съществува реална опасност от тежки посегателства спрямо него, така както са определени в чл. 9, ал. 1 от ЗУБ и чл. 15 от Директивата, при съобразяване данните от представената по делото справка на дирекция "Международна дейност" към ДАБ, относно ситуацията в Ирак. Обстановката в Ирак сама по себе си не дава основание да се приеме, че по отношение на жалбоподателя е налице страх от преследване, не е установено по отношение на него да е налице реална опасност, която да е била повод за напускането на страната по произход. Ако и да е налице обща ситуация на несигурност в нея, то тя не е в степен на безогледно насилие, с опасност от тежки посегателства, което да е основание за предоставяне на хуманитарна закрила на базата на общата ситуация. На последно място следва да отбележи, че желанието на лицето да остане в Република България и желае убежище в нея се опровергава от опита му да я напусне, след започване на процедурата по предоставяне на убежище. По изложените съображения решението на Административния съд София-град, като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,