Решение № 8216 от 25.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8922/2019 г.

Решение № 8216 от 25.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8922/2019 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – София град срещу Решение № 4359/26.06.2019 г., постановено по адм. дело № 13151/2018 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отменено Решение № 2153-21-330/20.11.2018 г. на Директора на ТП на НОИ София – град и потвърденото с него Разпореждане № [ЕГН]/200 от 15.06.2015 г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване (ПО) относно отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ) на Е. Войнов. Преписката е изпратена на Директора на ТП на НОИ София - град за решаване на въпроса по същество при спазване на дадените със съдебното решение указания по тълкуването и прилагането на материалния закон. Наведените в касационната жалба възражения относно необоснованост на първоинстанционния съдебен акт и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при преценка на съвкупния доказателствен материал, довели до неправилно приложение на материалния закон, респ. нормите на чл. 68, ал. 1-2 КСО и § 4, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на КСО, са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли първоначалната жалба срещу издадения административен акт. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева (двеста лева). Ответникът - Е. Войнов, чрез процесуален представител адв. Ю. Йончовска, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на съдебни разноски, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК във вр. чл. 144 АПК. На основание чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. чл. 144 АПК, се прави възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение за юрисконсулт. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение на Административен съд - София град на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде отменено, а жалбата на Е. Войнов срещу решението на Директора на ТП на НОИ – София град и потвърденото с него Разпореждане на длъжностно лице по пенсионното осигуряване, да се отхвърли като неоснователна. Върховният административен съд – състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение № 2153-21-330/20.11.2018 г. на Директора на ТП на НОИ София – град, с което е потвърденото Разпореждане № [ЕГН]/200 от 15.06.2015 г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване относно отказ за отпускане на Е. Войнов на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ), на основание чл. 68, ал. 1-2 КСО и § 4, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на КСО, поради липса на изискуемия стаж при условията на втора и първа категория, както и необходимия сбор от възраст и осигурителен стаж. Пенсионният орган не е зачел осигурителен стаж на Войнов в ЖП Завод - София за периода от 01.10.1991 г. до 31.12.1993 г., удостоверен с образец УП-30 № XIУ-3-94/03.01.1994 г., издаден от ЖПЗ "Г. Димитров" - София, и с Трудова книжка № 134, издадена от 02.09.1968 г., както и в ДФ "Строймашинженеринг" за периода от 01.01.1994 г. до 31.12.1999 г., удостоверен с образец УП-2 № 461-2/15.03.2002 г. и образец УП-3 № 461-3/15.03.2002 г. В обжалвания административен акт са изложени подробни съображения относно нередовността на УП-3 № 461-3/15.03.2002 г. и УП-2 № 461-2/15.03.2002 г., издадени от ДФ "Строймашинженеринг", съдържащи реквизити, които не са разписани към датата на издаването им, в нарушение на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от НПОС: посочването на всяка страница името и ЕГН на лицето е изискване след 10.04.2012 г.; наличието в тях на графа "часове" е възможно едва с допълнението на чл. 9, ал. 1 от КСО, обн. ДВ, бр. 112/2004 г. и изменението и допълнението на чл. 38 от НПОС, обн. ДВ, бр. 25/2005 г. С оглед наведените съмнения за антидатирането на представените удостоверения и вероятност за извършено престъпление е сезирана и Софийска районна прокуратура, от която се води досъдебно производство срещу неизвестен извършител. Първоинстанционният съд отменя решението на Директора на ТП на НОИ – София град, като приема, че нередовността на представените документи, не освобождава административния орган от задължението му по чл. 35 АПК, да постанови административния акт след като изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая. Посочено е, че в хода на административното производство са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, като компетентният орган не е взел предвид наличието на официален удостоверителен документ, какъвто е трудовата книжка. Развити са съображения относно предназначението на трудовата книжка, която според чл. 347 от Кодекса на труда е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника и служителя. След отхвърляне искането на административния орган по реда на чл. 193 ГПК вр. с чл. 144 АПК за оспорване на истинността на трудова книжка № 139/02.09.1968 г., издадена от ТПК "Дунав"- София; обр. УП-30 №ХІV-3-94/03.01.1994., издадено от ЖП Завод София, УП-3 № 461-3/15.03.2002 г. и УП-2 № 461-2/15.03.2002 г., издадени от ДФ "Строймашинженеринг" като недопустимо, поради несвоевременно предявяване, първоинстанционният съд приема, че материалната доказателствена сила на трудова книжка № 139/02.09.1968 г. като официален свидетелстващ документ не е опровергавана. С оглед на горните съображения първоинстанционният съд счита, че неправилно длъжностното лице по ПО при ТП на НОИ – София град, не е зачело спорните периоди от време, през които лицето е полагало труд, както следва: от 01.10.1991 г. до 31.12.1993 г. в ЖП Завод София и от 01.01.1994 г. до 31.12.1999 г. в ДФ "Строймашинженеринг", удостоверени с трудова книжка № 139/02.09.1968 г. Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Спорен от правна страна е въпроса относно незачетен осигурителен стаж на Е. Войнов, както следва: в ЖП Завод - София за периода от 01.10.1991 г. до 31.12.1993 г., удостоверен с образец УП - 30 № XlV-3-94/03.01.1994 г., издаден от ЖПЗ "Г. Димитров" — София, и с Трудова книжка № 134, издадена от 02.09.1968 г.; в ДФ "Строймашинженеринг" за периода от 01.01.1994 г. до 31.12.1999 г., удостоверен с образец УП-2 № 461-2/15.03.2002 г. и образец УП – 3 № 461-3/15.03.2002 г. Въпреки, че първоинстанционният съд изцяло споделя изводите на пенсионния орган относно нередовността на УП-3 № 461-3/15.03.2002 г. и УП-2 № 461-2/15.03.2002 г., издадени от ДФ "Строймашинженеринг", с оглед наведените данни за антидатирането им и вероятност за извършено престъпление, същият приема, че след като досъдебното производство от СРП се води срещу неизвестен извършител, не следва да се тълкува във вреда на жалбоподателя, независимо че те са използвани от него в производството по отпускане на ЛПОСВ. Първоинстанционният съд не излага съображения относно представеното от пълномощника на ответника по касация, във връзка с доказването истинността на двата образеца, копие на карта за идентификация № 0608943 на ДФ "Строймашинженеринг", чието съдържание се опровергава от писмо с изх. № 13-00-241/07.09.2016 г. от Агенцията по вписванията, според което на ДФ"Строймашинженеринг" не е издавана карта за идентификация, а представената от адв. Йончовска идентификационна карта 0608943 е издадена на фирма "Уей уей" ООД, на лицето Л. Юнуей от [държава]. Наведените възражения от касатора по отношение назначената и приета от съда съдебно-икономическа експертиза, настоящият състав намира за основателни. Експертизата е извършена по разплащателни ведомости, които се съхраняват от физическо лице, достоверността и автентичността на които не е безспорно доказана. Заключението по назначената експертиза е прието от съда в нарушение на съдопроизводственото правило по чл. 202 ГПК във вр. чл. 144 АПК, като не е обсъдено заедно с другите писмени и гласни доказателства по делото. Първоинстанционният съд не съобразява писмо с изх. № 1029-212015#2/21.02.2019 г. от дирекция КПК при ТП на НОИ София - град, в което е посочено, че действително част от документацията на ЖПЗ е изгоряла и ведомостите не съществуват на хартиен носител, но са сканирани на електронен носител. Именно в тези съществуващи не на хартиен, а на електронен носител ведомости липсват данни за Е. Войнов. Последното опровергава и кредитираните от съда показания на Щ. Щерев, че познава Войнов от 1991 г. до 1993 г., когато последният работил в ЖПЗ. Във ведомостите, запазени на електронен носител, липсват данни за лицето и това е удостоверено в приетото като доказателство по делото горепосочено писмо. Приетите като доказателство ведомости на ДФ "Строймашинженеринг" за 1994 г., 1995 г., 1996 г., 1997 г., 1998 г. и 1999 г. са представени от процесуалния представител на Войнов само в отделни техни части, като графите им между 20-та и 70-та липсват. Съдът ги кредитира, без да обсъжда следните посочени от административния орган обстоятелства, съобразно които ведомостите са на СО "Вагоностроене", ДФ "Транстехника", ДФ "Строймашинженеринг". Дейността на СО "Вагоностроене" е прекратена с регистрацията на ДФ "Транстехника", обн. ДВ, бр. 40 от 26.05.1989 г. Правоприемник на ДФ "Транстехника" става "СНП - транс" Е00 Д - ДВ, бр. 103 от 13.12.1991 г. От посоченото следва, че СО "Вагоностроене" не съществува в правния мир след 1989 г., а ДФ "Транстехника" — след 1991 г., което изключва двете предприятия да имат ведомости до 1999 г. включително. От друга страна, правоприемник на "Транстехника" е "СНП – транс" ЕООД, а не ДФ "Строймашинженеринг". В представените ведомости вноска за ДОО в размер на 2 % е начислявана от януари 1998 г. Съгласно ЗДБ за 1996 г. осигурителна вноска в размер 2 % от брутното трудово възнаграждение или осигурителния доход за сметка на осигурените лица за всички осигурителни случаи се начислява от 01.03.1996 г. Липсата на начислени вноски за ДОО от 01.03.1996 г. разколебава доказателствената сила на допълнително представените ведомости, като с тези ведомости не се опровергават съображенията за незачитане на спорния осигурителен стаж. Със Заповед № 02/08.01.1997 г. временният синдик на ДФ "Строймашинженеринг" упълномощава Щ. Щерев до второ нареждане да съхранява ведомости, досиета и други документи, но само на това от поделенията на фирмата, на което Щерев е бил директор — на СМИ "Строймашремонт". В тази връзка, достоверността и автентичността на представените ведомости за дейността на цялата ДФ "Строймашинженеринг" не е безспорно доказана. Необосновани са изводите на първоинстанционния съд, съобразно които в нарушение на материалния закон административният орган не е зачел спорните периоди по официален документ - Трудова книжка № 139/02.09.1968 г. Съгласно нормата на чл. 40, ал. 1 от НПОС осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя и с данните по чл. 5, ал. 4 от КСО, а според ал. 3 на същия член, документите по ал. 1 се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Следователно първичният документ, в който се съдържат данните за осигурителния стаж на лицето, са изплащателните ведомости, а трудовите, служебни и осигурителни книжки са вторичен документ, който отразява вече направените записвания в изплащателните ведомости, и затова записванията в книжката (от посочения вид) трябва да съответстват на записванията в изплащателните ведомости. При несъответствие между записванията в изплащателните ведомости от една страна, а от друга - в трудовата, служебна или осигурителна книжка на лицето за един и същи период, меродавно е записването в изплащателните ведомости, а не обратното. В трудовата книжка е вписан периодът в ЖПЗ, относно който запис съдът не е съобразил писмо № 1029-21-2015#2 от 21.02.2019 г. от отдел "Осигурителен архив", според което в приетите и съществуващи на електронен носител в НОИ ведомости на "Рейлком" ЕАД, правоприемник на ЖПЗ, липсват данни за Е. Войнов. Стажът в ЖПЗ е вписан на стр. 18 и 19 в трудовата книжка и е заверен с печат с вписана абревиатура "МТ и С". Последната е наименование на Министерството на транспорта и съобщенията и е неотносима към вписания период. В трудовата книжка на стр. 20 — 23 е вписан и стажът в ДФ "Строймашинженеринг", с посочен осигурител СО "Вагоностроене" и печати на обединението. Във връзка с Решение № 50/1989 г. на МС, СГС на основание чл. 11, ал. 2 от Указа за стопанска дейност е обнародвал в ДВ, бр. 40/26.05.1980 г., регистрацията под № 27/25.04.1989 г. на държавна фирма "Транстехника" и прекратяването на дейността на СО "Вагоностроене". В тази връзка, в периода от 01.01.1994 г. до 31.12.1999 г., не съществува работодател СО "Вагоностроене", респ. трудовата книжка е подпечатана от несъществуващ осигурител. Поради горното неправилно е становището на първоинстанционният съд, че при липсата на данни за лицето в разплащателните ведомости, осигурителният стаж за периода може да се установи само въз основа на данните в трудовата книжка. Наличието на документи, които не отговарят на нормативните изисквания и не съдържат информация от разплащателните ведомости не може и не следва да се приемат от административния орган като годно доказателство за осигурителен стаж и доход. Предвид изложеното административният орган законосъобразно е отказал да зачете осигурителен стаж на Е. Войнов в ЖПЗ - София за периода от 01.10.1991 г. до 31.12.1993 г., както и в ДФ "Строймашинженеринг" за периода от 01.01.1994 г. до 31.12.1999 г. и да му отпусне ЛПОСВ по чл. 68, ал. 1-2 КСО и § 4, ал. 1 ПЗР на КСО. В същия смисъл е практика на Върховния административен съд по сходни казуси: решение № 3699/11.03.2020 г. по адм. дело № 9889/2019 г., решение № 3210/06.03.2019 г. по адм. дело № 2706/2018 г., решение № 6235/24.04.2019 г. по адм. дело № 13379/2018 г., решение № 9785/21.07.2017 г. по адм. дело № 2465/2017 г., решение № 15922/19.12.2018 г. по адм. дело № 238/2018 г. всички по описа на ВАС, шесто отделение. По тези съображения Върховният административен съд намира, че оспореното пред първата инстанция административно решение, което е било предмет на съдебния контрол съгласно чл. 118 от КСО, и потвърденото с него разпореждане, са издадени при спазване на материалноправните изисквания за законосъобразност, противно на отразеното в мотивите на проверявания съдебен акт, и не страдат и от други пороци по чл. 146 от АПК. При постановяване на решението си първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон и правният му извод за незаконосъобразност на процесните актове на администрацията е необоснован, поради което и при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК неправилното съдебно решение следва да се отмени. Доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба на Е. Войнов да се отхвърли като неоснователна. С оглед изхода на спора, своевременно заявената от касационния жалбоподател акцесорна претенция за присъждане на съдебни разноски, се явява основателна. Предвид направеното възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. чл. 144 АПК, от страна на процесуалния представител на ответника по касация, фактическата и правна сложност на спора, извършените процесуални действия и на основание чл. 143, ал. 4 АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, Е. Войнов следва да бъде осъден да заплати в полза на Териториално поделение на НОИ – София град съдебни разноски в размер на 100 лева - възнаграждение за юрисконсулт. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 АПК във вр. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,