Решение № 9884 от 20.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12300/2019 г.

Решение № 9884 от 20.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12300/2019 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Делото е образувано по касационна жалба от Д. Нгасе, [гражданство], чрез процесуалния си представител адв. В. В., срещу решение № 5409/20.08.2019 г., постановено по адм. д. № 1401/2019 г. на Административен съд- С. град, с което е отхвърлена неговата жалба срещу решение № 358/22.01.2019 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ), за постановен отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Релевирани са трите касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК с твърдения за незаконосъобразност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, необоснованост и нарушение на съдопроизводствените правила. Касаторът твърди, че съдът не е извършил дължимата проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, въз основа на събраните по делото доказателства и не установил, че им противоречи. По изложените в касационната жалба съображения иска отмяна на обжалваното решение и да бъде уважена молбата му за закрила, с оглед "да дочака подобрение на условията на живот в Конго".. В откритото съдебно заседание пред ВАС чрез процесуалния си представител адв. В. В. поддържа касационната си жалба. Ответната страна - Председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет, чрез процесуалния си представител юрк. Кирова, оспорва касационната жалба и моли за нейното отхвърляне и потвърждаване на съдебното решение като правилно и законосъобразно. Намира, че първоинстанционният съд правилно е установил, че не са налице предпоставки за предоставяне на международна закрила, предвид противоречивата информация, която чужденецът е предоставил при регистрацията си в Република България и в съдебно заседание пред първоинстанционния съд. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага доводи, че съдът е обсъдил подробно фактическата обстановка по делото, свързана с бежанската история на касационния жалбоподател. Намира, че мотивите на обжалваното решение са формирани на база възприетите факти и дават конкретни отговори на развитите оплаквания от касационния жалбоподател. Счита, че не са налице основанията по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ и предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, в настоящия си състав, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. Административен съд - С. - град е сезиран с жалба на Д. Нгасе, [гражданство], против Решение № 358/22.01.2019 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 във вр. чл. 8 и 9 ЗУБ е отхвърлена молбата му за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да отхвърли жалбата, съдът намерил за обоснован извода на административния орган за липса на материалноправните предпоставки за приложение на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Посочил че, Д. Нгасе не е бил преследван в родината си поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия или поради политическо убеждение. Приел, че изложеното от чужденеца като причина за напускане на Република Конго не попадало в приложното поле на ЗУБ. Съдът приел за обосновано и становището на административния орган за липса на основания за предоставяне на Д. Нгасе на хуманитарен статут, предвид липса на хипотезите на чл. 9 ЗУБ. Приел, че от доказателствата по делото не може да се приеме наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилното лице, поради безогледно насилие в резултат от въоръжен вътрешен и международен конфликт. От предоставените от ДАБ справки за ситуацията в Република Конго от 27.09.2018 г. и от 23.03.2019 г. извел извод, че там не е налице насилие, което да достигало степен на безогледност, поради което не можело да се приеме, че цивилното лице е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи. Постановеното решение е правилно. Неоснователни са касационните оплаквания за допуснати от АССГ нарушения на материалния закон. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа на съвкупен анализ на приобщените по делото доказателства и при съобразяване на бежанската история на чужденеца, за която правилно е прието, че не попада в приложното поле на ЗУБ. Направените изводи са подкрепени от събраните по делото доказателства и са в съответствие с материалния закон. Бежанската история на чужденеца не разкрива необходимост от предоставяне на статут на бежанец поради основателни опасения от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение по смисъла на чл. 8, ал. 1 - 6 от Закона за убежището и бежанците. Д. Нгасе не е членувал в политически организации, в религиозни организации и общности и не е имал проблеми в страната по произход поради етническата си принадлежност. Следва да се посочи, че спрямо него не е било осъществено и преследване по изброените в чл. 8, ал. 1 ЗУБ причини. По време на проведеното с чужденеца интервю, видно от протокол № УП 19985/22.03.2018 г., Д. Нгасе е мотивирал молбата си за международна закрила с твърдения за заплаха за живота му от страна на правителството, заради инцидент с министъра на здравеопазването в Република Конго през 2006 г. Неговата майка се разболяла, което наложило лечение в болница, но семейството му не е разполагало с нужните средства, чужденецът взел решение да разговаря с министъра на здравеопазването, което разгневило последния и тази негова реакция била заснета и качена в интернет, от който момент започнало неговото издирване и месец след това бил отвлечен от цивилни, въоръжени служебни лица, който упражнили насилие спрямо него. Заявил, че през 2006 г. напуснал столицата Конго Бразавил, бил в Мали, в Кот д‘Ивоар, Мароко, Казабланка, а в България дошъл с помощта на трафиканти през февруари 2018 г. При сравнение на изявлението му в съдебно заседание с казаното по време на интервюто, съдът установил, че чужденецът не е посочил престой в Испания, което, освен другите установени противоречия, също е противоречив факт относно бежанската му история, което поставя представената бежанска история под съмнение относно нейната достоверност. Видно от проведеното интервю, касаторът е посочил, че не е имал проблеми с официалните власти, не е бил арестуван или осъждан, не е членувал в политическа партия, не се е интересувал от политика, не е имал конкретни проблеми заради изповядваната религия, върху него и/или негови близки не е оказвано насилие от официалните власти в Конго и би останал в България, ако може да работи. Първоинстанционният съд правилно е приел, че причината, поради която жалбоподателят е напуснал държавата си по произход, не попада в приложното поле на чл. 8 ЗУБ, поради което законосъобразно е отхвърлил молбата за предоставяне на бежански статут. Правилно административният съд е приел, че липсва основание и за предоставянето на хуманитарен статут, тъй като Д. Нгасе не е бил принуден да напусне или да остане извън страната си на произход поради реална опасност от тежки посегателства. При положение, че бежанската му история не разкрива факти за съществуването на заплаха от смъртно наказание или екзекуция в страната му по произход (чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ), както и от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание (чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ), административният съд законосъобразно е потвърдил оспореният акт и в тази част. Административният съд правилно е посочил, че в настоящия случай е неприложим и чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, както е мотивирано в решението по дело № С-465/2007 на Съда на Европейския съюз, достигайки до заключение, че както индивидуалното положение на лицето, така и обстановката в страната, не разкриват възможност за понасяне на насилие поради вътрешен въоръжен конфликт. Съдът се е позовал и на информацията, съдържаща се в представените по делото справки вх. № МД-664 от 27.09.2018 г. и вх. № МД-212 от 26.03.2019 г. на Дирекция "Международна дейност" на ДАБ относно положението в Република Конго и правилно приел, че не е налице заплаха за търсещия закрила поради ситуация на безогледно насилие в държавата по произход. Ситуацията в Република Конго, дори и да е много динамична в някои части на страната, не обосновава извод за незаконосъобразност на оспореното пред съда решение в частта, с която е постановен отказ да се предостави хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ. Така и в решение № 8090 от 30.05.2019 г. по адм. д. № 111/2018 г. решение № 14271 от 24.10.2019 г. по адм. д. № 335/2018 г. и решение № 12018 от 09.10.2018 г. по адм. д. № 969/2018 г., трите- на ІІІ отд. на ВАС. П. данните от тази справка не съществуват сериозни основания да се смята, че цивилно лице, върнато в страната или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си там се излага на реална опасност да претърпи тежки посегателства, като съществува реален риск за неговия живот и сигурност. Това сочи, че спрямо оспорващия не е налице заплаха, породена от ситуация на безогледно насилие в светлината на чл. 9, ал. 3 ЗУБ. Безспорно е, че гражданските власти полагат усилия в Република Конго за спазване на човешките права, още повече, че от периода за който се твърди, че е имал неприятности в страната си са изминали 14 години. Описаната причина за напускането на страната от чужденеца има криминален характер и не представлява основание за предоставяне на статут. Заплахите от страна на цивилни лица не могат да обосноват предоставяне на статут. Пред административния орган и пред съда не са представени никакви доказателства за обстоятелства, свързани с тези твърдения. Сочените от лицето причини за напускане на страната са от личен и криминален характер и не попадат в приложното поле на ЗУБ. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на материалния закон. Първоинстанционният съд, след направен анализ на събраните доказателства, е обосновал правилен правен извод за липса на предпоставки за предоставяне на закрила по ЗУБ, респективно за законосъобразност на оспореното административно решение. Преценката на съда е основана на цялостен анализ на твърденията на лицето и заявеното от него по време на проведеното интервю, както и на установените по делото факти. Изложените в решението мотиви съответстват на приобщените по делото доказателства и противно на твърдяното, са логични и обосновани. Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното съдебно решение е съобразено с материалния и процесуалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение