Решение № 10651 от 20.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4521/2021 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Т. Розамухамедов против решение 120 от 03.02.2021 г., постановено по адм. д. 1759/2020 г. по описа на Административен съд гр. Варна. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът главният архитект на район Аспарухово Община Варна не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Варна отхвърля жалбата на Т. Розамухамедов против заповед 5/16.07.2020 г. на главния архитект на район Аспарухово Община Варна, с която е постановен отказ за издаване на удостоверение за търпимост на строеж покрита веранда към жилищна сграда с идентификатор 10135.5510.433.2.3 За да постанови този резултат съдът приема, че процесният строеж е извършен през 2014 г., поради което нормата на § 127, ал. 1 ПЗР ЗУТ, е неприложима. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Основният спорен въпрос по делото е относно годината на извършване на строежа. В оспорената заповед е прието, че незаконният строеж е извършен в периода 2014 г. 2020 г. въз основа на приложеното в административното производство споразумение между съседи от 11.09.2014 г., собственици на самостоятелни обекти в жилищната сграда, в която е изпълнен незаконният строеж. Видно от това споразумение е, че собствениците на самостоятелни обекти в сградата позволяват на Т. Розамухамедов, собственик на приземния етаж, да завърши пристройката (остъклена веранда към къщата), започната от М. с организиране на покрив и остъкляване, в рамките на имота. По делото са налични и декларации от лицата, подписали споразумението, относно годината на извършване на строежа, като същите сочат,че строежът е реализиран до м. февруари 2001 г. Правилно съдът не дава вяра на показанията на разпитаните по делото свидетели и не кредитира приложените декларации относно годината на извършване на строежа, които не коренспондират с останалите събрани по делото доказателства. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че жалбоподателят придобива жилището през 2014 г. В декларация на М. Станчева, бивш собственик на жилището, към което е извършено пристрояването се сочи, че същата е съгласна и не възразява, че съседът й Т. Розамухамедов е пристроил остъклената веранда в периода до февруари 2001 г.(л. 79), но от събраните по делото доказателства е установено, че последният е собственик на жилището от 2014 г. Същото е съдържанието и на декларацията на П. Панчев. В последствие М. Станчева, подписва декларация (л. 83), в която декларира, че верандата е построена от нея в периода до м. февруари 2001 г., а споразумението между съседите е в смисъл, че е дадено съгласие да подмени старото остъкление с ново такова, но изложеното в споразумението не е с това съдържание. Съдът излага подробни мотиви в тази насока, които на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК напълно се споделят от настоящата инстанция. Освен това следва да се добави, че споразумението между съседите, подписано през 2014 г., когато жалбоподателят закупува жилището, сочи, че дори и строежът да е започнал през 2001 г., то към 2014 г. не е завършен, като в същото изрично се дава съгласие и се позволява на Т. Розамухамедов да завърши пристройката (остъклена веранда) към къщата започната от М. с организиране на покрив и остъкляване, т.е. строежът е завършен през 2014 г.. При тези данни изводът на съда за неприложимост на § 127, ал. 1 ПЗР ЗУТ, е законосъобразен и обоснован. При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Фактът, че е постановен отказ за назначаване на експертиза, не обосновава такова нарушение, тъй като времето на извършване на строежа е установено от събраните по делото доказателства. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,