Решение № 13123 от 17.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14122/2010 г.

Решение № 13123 от 17.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14122/2010 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Емил Милчев Петров, гр. София, ж. к. "Младост - IV", бл. 414, вх. 3, ет. 9, ап. 68 срещу решение № 2138 от 28.06.2010 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело № 1818/2010 г. С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на Петров срещу заповед № 98816 от 27.10.2009 г. на началник отдел "Пътна полиция" в Столичната дирекция на вътрешните работи, с която на основание чл. 171, т. 4 от Закона за движение по пътищата му е наложена принудителна административна мярка "изземване на свидетелството за управление на моторно превозно средство". Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилно съдът приел, че касаторът следва да докаже влизането в сила на наказателните постановления, с които са му отнети контролни точки, съответно тяхното обжалване или отмяна. Не отчел, че при ответника се намират всички доказателства, установяващи фактите, свързани с влизане в сила на наказателните постановления. Съдът постановил решението без да отчете, че страните спорят по влизането в сила на наказателните постановления. Не отчел също, че при издаване на оспорената заповед органът нарушил чл. 59, ал. 2, т. 4 и 5 АПК. Необсъдил всички доказателства по делото, поради което решението е постановено при липса на мотиви. Моли съда да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което отмени оспорената заповед № 98816 от 27.10.2009 г. на началник отдел "Пътна полиция". Касаторът се представлява от адв. Ралица Нанова. Ответникът по касационната жалба - началник отдел "Пътна полиция" в Столичната дирекция на вътрешните работи, не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът правилно установил фактите, приложил материалния закон и не допуснал твърдяните съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Обжалваното решение е правилно и обосновано. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Съдът, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания счита същата за основателна. За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че на касатора, с влезли в сила наказателни постановления, са отнети 42 контролни точки. Приел, че касаторът не изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 ЗДвП. Въз основа на така установените факти приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в исканата от закона форма и в хода на административното производство органът не допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Приел, че предпоставките за налагане на принудителната мярка са налице - наказателните постановления са влезли в сила и са породили правните си последици. Приел, че органът не е длъжен да уведомява водача при изчерпване на една трета от броя на контролните точки, както и да издаде заповедта в момента на изгубването на 39-те контролни точки. Въз основа на това направил извод за законосъобразност на оспорената заповед. Този извод на съда е неправилен. Отнемането на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който не го е върнал след като е изгубил правоспособността си поради отнемане на всички контролни точки, както правилно сочи в мотивите си съдът, е принудителна административна мярка пряко насочена към изпълнение на основната цел на Закона за движение по пътищата - опазване на живота и здравето на участниците в пътното движение, чл. 1, ал. 2. По своя характер тя е преустановителна - цели да бъде преустановено вече започналото и продължаващо правонарушение - управлението на моторно превозно средство без правоспособност. Видно от хипотезата на правната норма - чл. 171, т. 4 ЗДвП, предпоставката, при наличието на която органът е длъжен да наложи предвидената в диспозицията на нормата последица, е една - неизпълнение на задължението по чл. 157, ал. 4 ЗДвП. Правната техника на препращане, която законодателят използва, налага при преценка на законосъобразността на заповедта по чл. 171, т. 4 ЗДвП да се установи налице ли е предвиденото в чл. 157, ал. 4 ЗДвП задължение - връщане на свидетелството за управление, и да се установи неговото неизпълнение. Доколкото по делото не се спори, че касаторът не върнал доброволно свидетелството си за управление съдът е следвало да установи осъществени ли са елементите на фактическия състав на чл. 157, ал. 4 ЗДвП - отнемане на всички контролни точки и изгубване на правоспособността. Законодателят, с цел безопасност на движението, е преценил, че извършването на определен брой и вид нарушения е основание за отнемане на правоспособността на водача на моторното превозно средство. С цел ефективност на контрола по отношение на извършените нарушения е въвел максимален брой контролни точки и отнемане на определен брой от тях за определени нарушения. В релевантния нормативен акт - Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат (Наредба № Iз-1959), законодателят е определил максимален размер на контролните точки 39 и конкретния брой точки, които се отнемат за отделните нарушения - чл. 4, ал. 1 от Наредба № Iз-1959. Постановил е - чл. 3, ал. 1, че контролните точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление. Следователно, за да е налице релевантно отнемане на контролни точки, а в резултат на това да може да се установи преминат ли е максимално допустимият им брой, е необходимо да е установено по надлежния ред извършването на някое от визираните в чл. 4, ал. 1 от Наредба № Iз-1959 нарушения. Кога едно нарушение е установено по надлежния ред определя Законът за административните нарушения и наказания. За да е установено по надлежния ред административното нарушение е необходимо наказателното постановление, което го констатира, да е станало окончателен, изпълняем, т. е. влязъл в сила, административен акт. Само този акт има изпълнителна сила и с оглед на това поражда предвидените в правната норма правни последици. Съгласно чл. 64 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) влизат в сила наказателните постановления, които не подлежат на обжалване, не са били обжалвани или са обжалвани, но са били потвърдени или изменени от съда. Следователно едва след сбъдването на някой от посочените юридически факти наказателното постановление ще е влязло в сила и по надлежния ред ще е установено извършването на съответното нарушение и на нарушителя ще следва да бъдат отнети съответния брой контролни точки. За да се установи, че дадено наказателно постановление е влязло в сила е необходимо да се установи датата, на която то е съобщено на адресата, и съответно факта подлежи ли то на обжалване или не. Ако подлежи на обжалване е необходимо да се докаже по безспорен и категоричен начин, че адресатът на акта не е упражнил субективното си право на жалба. Правото на обжалване, както е известно, възниква от деня на връчване на акта - чл. 59, ал. 2 във вр. с чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Ако е упражнено правото на обжалване следва да се установи, че с влязло в сила съдебно решение наказателното постановление е потвърдено. Доказателствената тежест за тези релевантни факти е на административния орган - чл. 170, ал. 1 АПК. В случая административният орган обосновавал акта си с отнети на касатора 41 контролни точки по пет наказателни постановления. С наказателно постановление № 91356 от 5.09.2003 г. на Петров са отнети 4 контролни точки, с наказателно постановление № 2400/802 от 1.10.2004 г. - 12 контролни точки, с наказателно постановление № 17879 от 24.02.2005 г. - 9 контролни точки, с наказателно постановление № 10156 от 01.02.2006 г. - 10 контролни точки, и с наказателно постановление № 98816 от 16.08.2006 г. - 6 контролни точки. По делото са приложени копия от наказателни постановления № 17879, № 10156 и № 802 от които е видно, че същите са връчени лично на касатора, не са обжалвани от него и са влезли в сила. Приложено е и наказателно постановление № 98816. На него е положен печат на ответника с отбелязване, че същото е връчено на касатора при условията на чл. 58, ал. 2 ЗАНН на 22.11.2007 г. Приложена е и докладна записка на служител на ответника, в която е посочено, че на 22.11.2007 г. адресът на касатора е посетен, лицето не е намерено, изпращана му е призовка, но не се явил. За наказателно постановление № 91356 ответникът приложил удостоверение № ПО-79 от 11.03.2010 г., в която декларирал, че от извършената справка в поддържаната от него автоматизираната информационна система е установено, че наказателното постановление е връчено на касатора на 10.09.2003 г., не е обжалвано и е влязло в сила. Посочено е, че срокът за съхранение на наказателното постановление, съгласно Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелства за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина (Наредба № I-157) е изтекъл, поради което административно-наказателната преписка не може да бъде представена по делото. При така установените по делото доказателства досежно влизането в сила на наказателните постановления съдът приел, че и петте постановления са влезли в сила и следователно са породили съответните правни последици. Този негов извод е верен досежно трите наказателни постановления - № 17879, № 10156 и № 802. Тяхното връчване е надлежно установено, необжалването им също, поради което е безспорно, че са влезли в сила. Неправилно съдът приел, че връчването на наказателни постановления № 98816 и № 91356 е в съответствие с изискванията на закона и следователно е породило правни последици. Безспорно е, че разпоредбата на чл. 58, ал. 2 ЗАНН съдържа една правна фикция като приравнява правните последици на личното връчване с тези на невръчване на наказателното постановление. Тъй като фикционната норма е изключителна - представлява отклонение от общата уредба на съответната материя по смисъла на чл. 11, ал. 2 от Закона за нормативните актове, нейното тълкуване е само ограничително. Следователно, за да е осъществен фактическия състав на чл. 58, ал. 2 ЗАНН е необходимо да са налице точно посочените в нормата предпоставки - нарушителят да не е намерен на посочения от него адрес и новият адрес да е неизвестен. От доказателствата по делото е видно, че на 22.11.2007 г. касаторът не е намерен на посочения от него адрес. Няма обаче никакви доказателства, че адресът му е неизвестен. Напротив, видно от оспорената в настоящото производство заповед, която надлежно е съобщена на касатора, вписаният адрес на касатора е идентичен с този, на който е търсен за връчване на наказателното постановление и на който не е намерен. Действително, фактически е възможно към 22.11.2007 г. касаторът да е напуснал адреса и към датата на връчване на оспорваната в настоящото производство заповед - 2.02.2010 г., отново да е на същия адрес, но по делото няма доказателства, че към 22.11.2007 г. адресът му е бил неизвестен. Видно, от така установените по делото факти, не може да се направи извод, че наказателно постановление № 98816 от 16.08.2006 г. е връчено надлежно на касатора при условията на чл. 58, ал. 2 ЗАНН. С оглед на това извода на съда, че същото е породило правни последици е неправилен. Съдът приел, че наказателно постановление № 91356 от 5.09.2003 г. също е надлежно връчено на касатора. Този извод съдът направил въз основа на твърдение на ответника, че постановлението е връчено на касатора на 10.09.2003 г. и не е обжалвано, поради което на 18.09.2003 г. е влязло в сила. Този факт е напълно възможно да е осъществен, но за да бъде приет от съда за надлежно осъществен е необходимо да бъде доказан с допустимите от закона доказателствени средства. Законът изисква - чл. 58, ал. 1 ЗАНН, връчването да се установи с подпис на нарушителя. По делото няма доказателства, от които по безспорен начин да се установи този факт. Твърдението на ответника, че нормативно определеният му срок за съхранение на административно-наказателната преписка е изтекъл и поради това не може да представи доказателства в съда за връчването на постановлението не съответства на нормативната уредба и не може да доведе до дерогиране на установените в процесуалния закон допустими доказателствени средства за установяване на факта на съобщаване. Наредба № I-157, на която се позовава ответника, за да обоснове несъхранението на преписката по наказателното постановление, действително в чл. 30, ал. 2 предвижда, че наказателните постановления се съхраняват до изпълнение на наложеното наказание, но не по-малко от пет години. Безспорно е, че петте години са изминали, а дали е изпълнено наказанието, наложено с това постановление, в процесния случай е ирелевантно. Ал. 3 на същата разпоредба обаче изрично предвижда, че наказателните постановления, в които наред с наложеното наказание е постановено и отнемане на контролни точки, се съхраняват до възстановяването на контролните точки, но не по-малко от пет години. По делото е безспорно, че отнетите с наказателно постановление № 91356 от 5.09.2003 г. контролни точки не са отнети - противното би значело да не се отчитат при издаване на заповедта за принудителната мярка. Щом като контролните точки не са били възстановени за ответника е налице задължение да съхранява преписката по наказателното постановление. Неизпълнението на това негово задължение лишава съда от възможността да установи надлежно релевантния факт на връчване и с оглед на това на пораждане на правните последици на наказателното постановление. Видно от изложеното съдът като приел, че наказателни постановления № 91356 от 5.09.2003 г. и № 98816 от 16.08.2006 г. са надлежно връчени на касатора и следователно с тях са отнети съответно 4 и 6 контролни точки, направил неправилен извод, в противоречие с доказателствата по делото и материалния закон. Този му неправилен извод довел до неправилното заключение, че на касатора са отнети всички контролни точки и че той е загубил правоспособността си. Що се отнася до твърдението на касатора за нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 и 5 АПК, което съдът не констатирал, то същото е неоснователно. Видно от оспорената заповед в нея ясно и подборно са посочени фактическите и правни основания за издаването й и тя съдържа разпоредителна част, с която са определени правата и задълженията на касатора, начина и срока за изпълнение. От подробните фактически основания ясно може да се направи извод за хипотезата, на която се позовава органът, а съдът може да направи проверка за законосъобразността на мотивите на органа и тяхната относимост към цитираната правна норма. Разпоредителната част на заповедта не е довела до каквито и да е съмнения касатора относно постановеното от органа, както и относно срока на изпълнението, което е видно най-малко от съдържанието на жалбата му. Видно от изложеното доводите на касатора за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон са основателни. Неоснователни са твърденията му за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила. При така установената неправилност на съдебното решение поради противоречие с материалния закон и при липсата на допуснати съществени процесуални нарушения, както и с оглед на факта, че не е налице необходимост от установяването на факти, за които събирането на писмени доказателства не е достатъчно, съдът следва да отмени обжалваното решение и да реши делото по същество. Въз основа на установените по делото доказателства не може да се направи обоснован извод, че към датата на издаване на оспорената заповед на касатора са отнети 41 контролни точки и той е изгубил правоспособността си. Доказаният брой отнети точки е 31, което означава, че не е изгубил правоспособността си и за него не е налице задължение за връщане на свидетелството за управление. Това прави оспорената заповед № 98816 от 27.10.2009 г. на началника на отдел "Пътна полиция" незаконосъобразна, издадена в противоречие с материалния закон, поради което същата следва да бъде отменена. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд