Решение № 8532 от 25.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6871/2017 г.

Решение № 8532 от 25.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6871/2017 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/- С. област против решение № 299 от 18.04.2017 г. по адм. дело № 1152/2016 г. на Административен съд С.-област, с което е отменено Решение № 1012-22-247#1 от 01.12.2016 г. на Директора на ТП на НОИ- С. област, и потвърденото с него разпореждане № 1012-22-130#4/05.10.2016 г., и преписката е изпратена на ТП но НОИ- С. област за ново произнасяне, съгласно дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. В жалбата се поддържат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се, че положеният от Иванов труд на длъжност "барабанджия" в периода 01.08.1983 г. - 30.09.1989 г. следва да бъде зачетен от втора категория на основание чл. 31б от ПКТП (отм.), а не от първа категория по чл. 6д от ПКТП (отм.). Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата срещу административния акт. Ответникът по касационната жалба- К. Т. И. лично, и в писмено становище чрез пълномощника си адвокат Г. Ц. излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Поддържа, че са налице предпоставките на чл. 68, ал. 1 - 3 и § 4 от ПЗР на КСО за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Претендира присъждане на направените разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 299 от 18.04.2017 г. по адм. дело № 1152/2016 г. Административен съд С.-област е отменил Решение № 1012-22-247#1 от 01.12.2016 г. на Директора на ТП на НОИ- С. област, и потвърденото с него разпореждане № 1012-22-130#4/05.10.2016 г., и е изпратил преписката на ТП но НОИ- С. област за ново произнасяне, съгласно дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Съдът е приел, че положеният от Иванов труд на длъжност "барабанджия" в периода 01.08.1983 г. - 30.09.1989 г. следва да бъде зачетен от първа категория по чл. 6д от ПКТП (отм.). Решението е правилно. Първоинстанционният съд е приел, че спорът по делото е свързан с категорията труд положен от Иванов на длъжност "барабанджия" в периода 01.08.1983 г. - 30.09.1989 г. Видно от приетото по делото и неоспорено от страните заключение на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза, при проверка в осигурителния архив на съществуващите разчетно-платежните ведомости за работни заплати за целия период от 01.08.1983 г. до 30.09.1989 г. на кожарска фабрика "Т. Д."-Е. / и правоприемника и "ЕКО-ЕТ"ЕООД/, за Иванов е отразена месторабота "Цех № 2". Тези данни кореспондират и с отразените такива в изготвеното удостоверение образец УП-13 при извършената първа проверка от пенсионния орган, като за периодите м. 09.1983 г. -01.05.1989 г. е записано, че Иванов е работил във "2-ри цех" на длъжност "барабанджия", с изключение на м. 08.1987 г., м. 09.1987 г., м. 01.10.1087 г. и 01.01.1988 г., където записаното във ведомостите не се чете. Работещите в този цех/цех 2/ полагат труд при една и съща степен на трудност, вредност, сложност и др. и не би могло да се приеме, че имат разлики по категории. За изясняване вида на работата в цех втори на кожарската фабрика, съдът е кредитирал показанията на свидетелите Динев и Стефанова. Според тези показания в цех 2 на завод "Т. Д."-Е. не е имало сух участък. В същия цех се е извършвала изцяло мокра обработка на кожи, а длъжностите на работещите в цеха са били "водноварно отделение" "барабанджия", отцеждане и валцуване. Мократа обработка на кожи с химикали се е извършвала в цех 1 и цех 2 на предприятието. При така установените факти правилно съдът е приел, че трудът на Иванов за периода 01.08.1983 г. до 30.09.1989 г. е бил свързан с мокра обработка на сурови кожи. В разпоредбата на чл. 6, б. "д" от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (отм. ДВ бр. 01.01.2000 г.), не са посочени конкретни длъжности, като използвания термин "работник" може да се отнася за различни длъжности, стига същите да предполагат работа в мократа обработка на сурови кожи. След като Иванов е работил при посочените условия, трудът му следва да се категоризира като такъв от първа категория. Следователно към датата на подаване на заявлението на пенсиониране- 11.12.2015 г. Иванов отговаря на изискванията за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. По изложените съображения настоящият касационен състав приема, че не са налице твърдяните касационни основания за отмяна. Обжалваното първоинстанционно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора искането на ответника за заплащане разноски за касационната инстанция е основателно. Представени са доказателства за сторени такива в размер на 400,00/четиристотин/лева, които следва да бъдат присъдени. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,