Решение № 1007 от 27.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15305/2013 г.

Решение № 1007 от 27.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15305/2013 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД, срещу решение № 12142 от 24.09.2013 г., постановено по адм. дело № 1235 по описа за 2013 г. на Върховния административен съд - четвърто отделение, с което по жалба на "Солектрикс" ЕООД, "Индустри парк" ООД и "Каров" ЕООД, е отменено решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР в частта му по раздел III, т. 2. Със същото решение ДКЕВР е осъдена да заплати на всеки един от жалбоподателите разноски от по 110 лева. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на съдебното решение, като се иска отмяната му на всички основания по чл. 209, т 3 от АПК. Ответниците - ДКЕВР чрез юрисконсулт Тренева счита жалбата за основателна, а "Солектрикс" ЕООД, "Индустри парк" ООД и "Каров" ЕООД, чрез адв. Владимирова, в съдебно заседание оспорват касационните жалби. Подържат доводи за недопустимост на съдебното производство поради наличието на влязло в сила съдебно решение Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби и предлага прекратяване на производството поради наличие на влязло в сила съдебно решение. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд - I колегия, намира, че касационната жалба е процесуално недопустима поради влязло в законна сила съдебно решение, с което е отменено решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР в частта му по раздел III, т. 2. След извършена служебна проверка се установи, че с решение № 13540/17.10.2013 г. по адм. дело № 9427/2013 г. на петчленен състав на ВАС е оставено в сила решение № 6195/8.05.2013 г. по адм. дело № 12875/2012 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, с което по жалба на "Индустриал Солар" ООД със седалище в град София е отменено Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране в частта му по раздел III, т. 2. При тези данни е безспорно, че спорът за законосъобразността на раздел III, т. 2 от решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР вече е решен с влезлото в сила съдебно решение, с което оспореният административен акт е отменен по жалба на други жалбоподатели. Съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 1 АПК съдебното решение има сила за страните по делото, а ако оспореният акт бъде отменен, решението има действие по отношение на всички. По силата на цитираната норма конститутивното действие на решението за отмяна на административния акт, състоящо се в отпадането с обратна сила на разпоредените с него правни последици, се разпростира не само по отношение на страните по делото, а важи за всички. Аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл. 297 ГПК, приложим според препращането на чл. 144 АПК, съгласно която влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Следователно то е задължително и за настоящия състав в спора относно законосъобразността на същото решение. Настъпилата материалноправна промяна следва да бъде зачитана от всеки, независимо дали е участвал по делото, като това има предвид разпоредбата на ал. 1, изр. 2 на чл. 177, ал. 1 от АПК - действие на отменителното решение по отношение на всички. От друга страна, по силата на чл. 218, ал. 2 от АПК за допустимостта на съдебното решение съдът следи и служебно. Настоящият съдебен състав намира, че ще следва да се приложи разпоредбата на чл. 221, ал. 3 от АПК, по силата на която съдебното решение на първоинстанционния съд като недопустимо да бъде обезсилено и производството прекратено. Производството е недопустимо поради отпаднал правен интерес от търсената съдебна защитата. Безспорно правният интерес е абсолютно необходима процесуална предпоставка за допустимост на съдебното обжалване на административните актове, за която съдът е длъжен да следи служебно. Наличието на правен интерес е необходимо както от началото, така и до края на съдебния процес. Правната доктрина и съдебната практика са еднозначни, че интересът от оспорването трябва да е личен, пряк и непосредствен. Пряк интерес означава, че с отмяната на оспорения административен акт ще бъдат отстранени възникнали вече неблагоприятни последици или ще се предотврати настъпването на такива в правната сфера на жалбоподателя, какъвто е и конкретният случай. Конституционният съд с ТР № 21 от 26.10.1995 г. се е произнесъл, че материалноправното основание, което легитимира процесуалноправния интерес от съдебното обжалване на административния акт, е обективно нарушаване или застрашаване на субективно право или законен интерес. То трябва да е налице в хода на целия съдебен процес и както се посочи, по силата на закона задължение на съда е да следи наличието му. При липсата му или отпадането му в хода на процеса, като в случая това е станало в касационното производство, законодателят е предвидил възможността за прекратяване на съдебното производство по реда на чл. 221, ал. 3 от АПК. И тъй като междувременно спорът за законосъобразност на решението на ДКЕВР в обжалваната му част е разрешен с влязло в сила съдебно решение по цитираното дело и административния акт, по силата на който са били застрашени права и законни интереси на дружеството - първоначален жалбоподател, е отменен, то по-нататъшното развитие на процеса е безпредметно, т.е. отпаднал е правният интерес от търсената защита. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд - петчленен състав,