Решение № 4819 от 5.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11929/2012 г.

Решение № 4819 от 5.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11929/2012 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на председателя на Комисията за защита на потребителите против решение № 4547 от 6.08.2012 г., постановено по адм. д. № 10626/2011 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отменена негова заповед № 1006 от 26.10.2011 г. на председателя на КЗП, с която на "Санома Блясък България" АД е наредено унищожаването на опасни стоки, на основание чл. 89, ал. 4 от Закона за защита на потребителите. Навежда твърдения за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска неговата отмяна и присъждане на разноските по делото. Ответникът "Санома Блясък" АД, чрез пълномощника си, счита жалбата за неоснователна. Претендира присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: По делото няма спор за факти. Спорът е по приложението на закона. Първоинстанционният съд е приел, че атакуваната заповед № 1006 от 26.10.2011 г. на председателя на КЗП е немотивирана и издадена в противоречие с целта на закона. Развил е съображения, че по силата на чл. 89, ал. 4 от ЗЗП контролният орган може да разпореди унищожаването на опасната стока, когато се установи несъмнено невъзможността стоката да бъде приведена в безопасност, да бъде използвана за други цели или да бъде върната в страна на производителя. Тъй като контролният орган не е изложил конкретни мотиви защо пристъпва към крайната, предвидена в закона, мярка, то съдът не може да тълкува предполагаема воля на издателя. По делото е безспорно установено, че описаните в заповедта 10 000 чифта дамски обувки - тип сандал, са стоки, които са опасни за здравето и безопасността на потребителите, тъй като съдържат 100 пъти над допустимите норми биоцидното вещество диметилфумарат, забранено по силата на решение 2009/251/ЕО. В заповедта е указан срока и начина на унищожаването на стоката. Съдът е приел, че предприемането на най-тежката мярка по чл. 89, ал. 4 от ЗЗП се явява непропорционална на преследваната от закона цел. Съгласно разпоредбата на чл. 89, ал. 4 от ЗЗП, ако привеждането на стоката в съответствие с изискванията за безопасност не е възможно, контролният орган може да разпореди използването на стоката за други цели, връщането й в страната на произход или унищожаването й в определен срок. Не се спори, а видно и от приложените протоколи за изпитване, че опасната стока не може да бъде приведена в съответствие с изискванията за безопасност, както и че същата не може да се ползва за други цели. Органът действително не е изложил съображения за приложение на третата, предвидена в закона, възможност - връщане на стоката в страната по произход. В този смисъл съдът е изложил съответни на закона доводи, като е приел, че издаденият административен акт не може да засяга права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта. Конкретно се е позовал на съществуващо договорно отношение между "Санома Блясък България" АД - купувач и хърватското дружество "Ултра Линк" ООД - продавач. Отчетено е, че евентуалното унищожаване на стоки ще доведе до невъзможност същите да бъдат върнати като задължение при разваляне на двустранния договор, индиция за което е висящ гражданскоправен спор по мад № 33/2011 г. на Арбитражния съд при БТПП между двете дружества. Действително, към момента на постановяване на обжалваното решение съдът не е могъл да съобрази решението на Арбитражния съд, което е постановено на 26.10.2012 г. Съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Но съгласно чл. 142, ал. 2 от АПК установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. Когато оспореният акт не е влязъл в сила и не е породил правните си последици, неговата законосъобразност се преценява към момента на постановяване на съдебното решение От мотивите на представеното пред касационната инстанция решение на АС при БТПП е видно, че "Санома Блясък България" АД е искало връщане на стоката на продавача "Ултра Линк" ООД, Хърватия, като предложението не е прието от насрещната страна. Т. е. невъзможността опасният товар да бъде върнат не се дължи на бездействие на адресата на административния акт. Предвид установяване на този релевантен за спорното административно правоотношение факт се налага извод, че е доказана невъзможността да се изпълни и третата хипотеза по чл. 89, ал. 2 от ЗЗП. При така установените относими факти и обстоятелства стоката правилно е квалифицирана като опасна по смисъла на чл. 70, ал. 3 от ЗЗП. Заповедта на председателя на КЗП за унищожаването й е постановена в съответствие с материалния закон и реализира преследваната от закона цел, регламентирана в чл. 1, ал. 2, т. 2 от ЗЗП - защита срещу рискове от придобиването на стоки и услуги, които могат да застрашат живота и здравето на потребителите. Предвид изложеното касационната инстанция приема в изводите си, че обжалваното решение подлежи на отмяна, като вместо него се постанови друго, с което подадената от "Санома Блясък България" АД жалба срещу заповед № 1006 от 26.10.2011 г. на председателя на КЗП следва да се отхвърли като неоснователна. Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски, в полза на Комисията за защита на потребителите следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 150 лв. за защита от юрисконсулт, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд