Решение № 10073 от 5.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4209/2021 г.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на заместник кмета на община Черноочене - Ф. Ферхад и е против решение 26/08 февруари 2021 г., постановено по адм. д. 265/2020 г. по описа на Административен съд Кърджали. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Р. Али и Ф. Али против заповед 586 от 05 август 2020 г. на зам. кмета на община Черноочене, с която е наредено премахването на незаконен строеж "дървен навес - пристройка", намиращ се в [населено място] , общ. Черноочене, УПИ V-8 ,кв. 48 по ПУП на [населено място] , с идентификатор 51994.802.8 по КККР на [населено място] . Съдът е уважил жалбата и е отменил заповедта като незаконосъобразна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключенията на СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Обосновано в решението е посочено от съда, че процесната заповед е издадена от компетентен орган, в установената форма, но при неправилно приложение на материалния закон, поради което я е отменил. Прието е, че процесният навес няма монолитна конструкция и не попада в хипотезата на § 5, т. 38 ДР ЗУТ - постройка, трайно прикрепена към терена и изменяща субстанцията или начина на ползване на земята. В този смисъл е и заключението на приетата по делото експертиза. Решаващият съд е обсъдил и обстоятелството, че процесният навес, предвид изграждането му пред входа на търговски обект - магазин за хранителни стоки, не представлява второстепенен строеж от допълващо застрояване по смисъла на чл. 41, ал.1 ЗУТ, строеж от шеста категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 ЗУТ. Верен и законосъобразен е изводът на АС Кърджали, че в случая се касае за засенчващо съоръжение по смисъла на чл. 91 от Наредба 7/22 декември 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Посочената разпоредба предвижда, че извън случаите по чл. 87, ал. 5 над входовете на сгради или пред отделни части от фасадата над магазини и други нежилищни помещения, разположени в първия/надземен етаж, се допуска изграждането на конзолни козирки и поставянето на сенници на височина най-малко 3 м от най-високото прилежащо ниво на тротоара и на разстояние най-малко 0,75 м от бордюрната линия. Процесният обект представлява слънцезащитно съоръжение, изпълнено като сенник по смисъла на чл. 91 от Наредба 7/22 декември 2007 г., чието единствено предназначение е защита от атмосферните влияния пред входа на обособения в сградата хранителен магазин, като поставянето на съоръжението се осъществява по реда на наредба на Общинския съвет, приета съгласно чл. 56, ал. 2 ЗУТ. Като е приел, че за премахването на процесното съоръжение е приложим реда по чл. 57а ЗУТ и заповед за премахване се издава от кмета на общината на основание чл. 57а, ал. 3 ЗУТ, основание различно от това, посочено в процесната заповед - решаващият съд е отменил същата като незаконосъобразна. Постановен е обоснован и мотивиран съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане за присъждане на разноски - такива следва да бъдат присъдени на ответника в размер на 960 лева, доказани с представени писмени доказателства. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221 ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав