Решение № 306 от 12.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 91/2015 г.

Решение № 306 от 12.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 91/2015 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Областния управител на Област София срещу Решение № 6471 от 30.10.2014 г. по адм. дело № 6858/2014 г., постановено от Административен съд София-град, с което е отменена, като незаконосъобразна, негова Заповед № РД-15-124 от 11.06.2014 г. Мотивират се отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, иска се отмяната на съдебния акт и решаване на спора по същество. Ответната страна Темелка Генкова Димитрова, чрез пълномощниците си - адв. Герон и адв. Миленова, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Настоящият състав, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отменил, като незаконосъобразна, Заповед № РД-15-124 от 11.06.2014 г. на областният управител на област София, с която е отказал да уважи искането на Темелка Генкова Димитрова, в качеството й на наследник на Стана Георгиева Ташева, за изплащане на обезщетение за отчуждените части от недвижими имоти, представляващи имоти с идентификатори 87401.7501.1071; 87401.7501.1072 и 87401.7538.22 (съответно № № 10727 и 10728, кад. Лист Б-4-12-Б от помощен план по чл. 13а, ал. 1 ППЗСПЗЗ и имот пл. № 024022 от кадастрален план 1999 г.), находящи се в с. Яна, район "Кремиковци" - Столична община и е върнал административната преписка на административния орган за ново произнасяне в 14-дневен срок от получаване на решението на съда с конкретни указания по приложението на материалния закон. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорваният административен акт е издаден от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му по чл. 39а ЗДС и чл. 32 ЗА, в изискуемата от закона форма, при спазване на процесуалните правила, но при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Решението е правилно. Не са налице отменителните основания, посочени от касатора. Безспорна е установено по делото, че процесните имоти са собственост на Стана Георгиева Ташева - наследодателка на Темелка Димитрова. Безспорно е установено също, че процесните имоти са били принудително отчуждени за държавна нужда - за изграждането на национален обект Автомагистрала "Хемус", по реда на чл. 32 и сл. ЗДС, като в обхвата на отчуждаването попадат изцяло имоти с идентификатори 87401.7501.1071 и 87401.7501.1072 и частично имот с идентификатор 87401.7538.22. Не се спори също, че в Приложението по т. ! на Решение № 777 на МС на РБ, в графа "собственик" е записано "липсват данни". По спорния въпрос - дали признатото от Държавата обезщетение за отчуждените имоти следва да бъде изплатено на жалбоподателката, която се е легитимирала с документи за собственост на 26.09.2011 г., а не към датата на издаване на отчуждителното решение (2007 г.), съдът е дал утвърдителен отговор като се е позовал на решения на Конституционния съд на РБ и на тълкуването на закона, дадено в тези решения, което е в смисъл, че реституцията на земеделските земи настъпва по силата на реституционния земеделски закон, а не с факта на издаване на решението на ПК. Това забавяне в разрешаването на реституционната претенция за възстановяване на собствеността върху земеделската земя на наследниците на бившите собственици, не ги лишава от правото за получат обезщетение след като пред надлежния, по силата на чл. 39а ЗДС, административен орган - областният управител, те доказват правото си на собственост. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати твърдяните в касационната жалба пороци. При правилно изяснена фактическа обстановка, първоинстанционният съд е обосновал законосъобразни правни изводи като е дал правилно и вярно тълкуване на материалния закон. Административният орган е отказал да уважи искането на Темелка Димитрова само по причина, че същата не е доказала с надлежно решение на ПК правото си на собственост към момента на влизане в сила на решението на Министерски съвет за принудително отчуждаване на наследствените й имоти по реда на чл. 34а, ал. 1 от ЗДС, но не се оспорва правото й на собственост върху имотите, предмет на решението на ПК, респ. на отчуждаването, след 2011 г. Съдът е имал случай да посочи, че целта на земеделската реституция е да се възстановят правата на собствениците или на техните наследници върху земеделските земи, които са притежавали преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни земеделски стопанства, независимо от това дали са били включени (внесени в първоначалната редакция на закона) в тях или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации, дори и върху такива, които са включени в границите на урбанизираните територии (населени места), определени с подробен устройствен план или с околовръстен полигон, при изключението ако върху тях при спазване на всички нормативни изисквания са построени сгради от трети лица или ако е отстъпено право на строеж и законно разрешеният строеж към 1 март 1991 г. е започнал. А ако земеделските земи, които се намират в границите на урбанизираните територии (населени места) или извън тях, са застроени или върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността, тогава собствениците или техните наследници имат право на обезщетение по тяхно искане с равностойни земи от държавния или от общинския поземлен фонд и/или с поименни компенсационни бонове - чл. 10б от ЗСПЗЗ (вж. Решение № 13490 от 10.12.2015 г., постановено по адм. дело № 974/2015 г. от тричленен състав на ВАС, IV отд.). В случая актът, с който е възстановено правото на собственост върху процесните имоти е издаден след влизане в сила на решението на Министерския съвет № 777 от 30.11.2007 г. за изграждане на обект "Автомагистрала "Хемус", но това не означава, че към 30.11.2007 г. г-жа Димитрова не е била собственик на тези имоти. Съгласно приложимата към датата на отчуждаването редакция на чл. 39а от Закона за държавната собственост (ДВ, бр. 17/2006 г.) когато собственикът на имота не може да бъде установен или адресът му е неизвестен, имотът се смята за отчужден от датата, на която инвеститорът преведе по сметка на областния управител обезщетението, определено в решението по чл. 34а, ал. 1, като в тези случаи, бившият собственик на отчуждения имот или неговите правоприемници доказват правото си да получат определеното обезщетение пред областния управител, който нарежда на банката да изплати дължимото обезщетение заедно със съответната лихва. Нормата обслужва интересите на Държавата, която след превеждане на обезщетението може да влезе във владение на имота и да проведе мероприятието, за което той се отчуждава, от една страна. От друга - защитава интересите на собственика, който, след като докаже правото си на собственост, следва да получи дължимото обезщение по нареждане на областния управител, по сметка на когото е преведено това обезщетение. Правото на собственост се доказва със съответния документ, в случая - решение на ПК и скица. Неправилно е тълкуванието на закона, дадено от административния орган в мотивите на оспорвания административен акт, респ. това на МРРБ в писмо изх. № 90-04-730 от 21.11.2012 г., а именно че документите, удостоверяващи правата на правоимащите следва да са налице към датата на влизане в сила на решението на МС за отчуждаване. Такова тълкуване противоречи на нормата на закона - чл. 39а ЗДС, както в приложимата в случая редакция, така и в последващите й редакции. Това е така, тъй като ефектът на отчуждаването не може да настъпи и мероприятията не могат да бъдат реализирани преди да бъде изплатено обезщетението на собствениците, поради което законодателят е предвидил при конкретно посочени хипотези сумите да се превеждат по сметка на областните управители (респ. кметовете). Функцията, възложена от закона, на областните управители, респ. кметовете, е при доказано право на собственост със съответните документи (в случая решението на ПК) да наредят плащането. Обратното тълкуване би означавало заради административни неуредици и забавяне на произнасянето на административния орган по надлежно депозирано искане за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи да доведе, като краен резултат, до заграбването им от Държавата, а целта на законодателя не е такава. Целта е да се осъществи мероприятието, за което се налага принудително отчуждаване, а доказалият правото си на собственост да получи определеното му обезщетение. По така изложените мотиви касационната жалба е неоснователна. При този изход на правния спор и при изразеното становище от страна на процесуалния представител на областния управител на София, претенцията на ответника по касация за присъждане на понесените по делото разноски е основателна и следва да бъде уважена. Видно от представите по делото доказателства и списъкът на разноските, представен на осн. чл. 80 ГПК, за процесуалното представителство пред настоящата инстанция е било изплатено в брой възнаграждение от 500 лева, възстановими от бюджета на административния орган. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение,