Решение № 11599 от 11.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5438/2010 г.

Решение № 11599 от 11.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5438/2010 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Дупница против решение № 62 от 25.02.2010 г. на Административен съд - Кюстендил, постановено по адм. дело № 401/2009 г., с което е отменена негова заповед № 1187/17.06.2009 г., издадена на основание чл. 195, ал. 5 ЗУТ за премахване на ограда, с приблизителна дължина 32 м и височина 1,60 м, разположена по границата на УПИ VII-6, кв. 7 по парцеларния план на стопански двор с. Крайници. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му и отхвърляне на жалбата срещу заповедта. Ответната страна Георги Спасов Монтин писмено оспорва жалбата. Борис Иванов Андреев не взема становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима-подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. С обжалваното решение е прието, че при издаване на заповедта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, уредени в чл. 196, ал. 2 ЗУТ за изслушване от комисията по чл. 196, ал. 1 ЗУТ на заинтересованите лица, както и че липсват материалноправните основания по чл. 195, ал. 5 ЗУТ. Обжалваната заповед, в която като единствено основание за издаването й е посочена липсата на необходимите строителни книжа и разрешение за изграждане на оградата, е нищожна поради липса на материална компетентност на кмета. Съгласно чл. 195, ал. 5 ЗУТ компетентността на кмета на общината е за премахването на посочените там обекти независимо от законността им като неподходящи по местонахождение, разположение, вид и материали, с оглед сигурността, хигиената и естетиката. Незаконността на строеж, какъвто е и оградата, е основание за премахването му от органите на ДНСК - чл. 225, ал. 1 ЗУТ, а не от кмета, който няма такава компетентност. По тази причина на единственото си основание-незаконност на оградата, заповедта е нищожна, а не незаконосъобразна. При липсата на касационна жалба от адресата на заповедта, настоящата инстанция няма правомощие да обяви нищожността на заповедта и решението, с което тя е отменена като незаконосъобразна следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 218, ал. 2, чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,