Решение № 8524 от 25.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14082/2017 г.

Решение № 8524 от 25.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14082/2017 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на "С. И." ООД, седалище и адрес на управление гр. С., бул. "Д. Б." №..., ет. ... срещу Решение № 5692 от 12.10.2017 г. на Административен съд, С. град, постановено по административно дело № 4406/2017 г.

С обжалваното решение съдът отхвърля жалбата на "С. И." ООД срещу акт, рег. № 2116-00-32#2 от 25.03.2016 г., на ръководителя на Договарящия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси 2007 - 2013 г.", с който е задължен да възстанови средства в размер на 251 919,96 лв. по Договор за безвъзмездна финансова помощ № ESF-2116-01-11013 от 24.01.2013 г. по приоритетна ос 2, процедура № BG051PO001-2.1.16.

I. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател - "С. И." ООД, счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Излага фактите по делото и сочи, че изводът на съда за предмета на оспорения акт - отказ от верифициране на разходи, е несъответен на доказателствата по делото и съдържанието на оспорения акт. Съдът не е отчел, че с оспорения акт е определена финансова корекция на верифицирани разходи с оглед на соченото в оспорения акт. Неправилен счита и извода на съда относно предмета на спора, че подлежащ на оспорване е актът от 23.03.2016 г., а не този от 27.04.2016 г., рег. № 2116-00-32#4. Сочи, че оспорва и двата акта в съответствие с посоченото в уточняващата молба в изпълнение на указанието на съда.

С оглед на неправилно квалифицираната фактическа обстановка и подвеждане на конкретния случай към неприложима правна норма и неправилно определения предмет на делото решението на съда е неправилно.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорените актове - рег. № 2116-00-32#2 от 25.03.2016 г. и рег. № 2116-00-32#4 от 27.04.2016 г. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от адв. Е. М., Софийска адвокатска колегия.

1. Ответникът по касационната жалба - ръководителят на Договарящия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси 2007 -2013 г.", счита същата за неоснователна. Неправилен счита довода на съда за предмета на оспорения акт. От акта е видно, че е издаден "във връзка с искане за окончателно плащане" и съобщава за корекция на верифицирани разходи. Сочи, че предметът на съдебното производство е определен изрично с разпореждане на съда след уточнение от касатора и с оглед на задължителните указания на Върховния административен съд по отменително решение.

Излага подробно фактите по делото и съдържанието на оспорения акт и прави извод за обоснованост на извода на съда за законосъобразност на акта. Повтаря извършените в акта изчисления на дължимите и на получените суми.

Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 АПК. Ответникът се представлява от юрисконсулт Р. В..

1. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Обжалваното решение е правилно, постановено при спазване на процесуалните правила и точно приложение на материалния закон. Въз основа на констатираните несъответствия и предвид нарушението на договорните ангажименти административният орган обосновано е преразгледал становището си относно верифицираните и изплатени разходи и е извършил корекция.

II. По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

III. Фактите по делото:

За да постанови обжалваното решение съдът приема от фактическа страна, че:

1. На 24.10.2013 г. между Агенцията по заетостта, в качеството на Междинно звено на Оперативна програма "Човешки ресурси 2007 - 2013 г." и "С. И." ООД е сключен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № ESF-2116-01-11013 по приоритетна ос 2, процедура № BG051PO001-2.1.16 "Квалификационни услуги и обучения на заети лица - фаза 3" в размер на 466 983,20 лв. за осъществяването на проект "Ефективно бъдеще за "С. И." ООД с квалифициран персонал". Срокът на договора е 10 месеца.

1. На 22.05.2014 г. "С. И." ООД отправя публична покана за избор на изпълнител на поръчка с предмет "Професионална квалификация по специалност "производство на алкохолни и безалкохолни напитки за служители в "С. И." ООД.

1. На 2.06.2014 г., със Заповед № 2, управителят на "С. И." ООД определя състав на оценители.

1. На 9.06.2014 г. Сдружение с нестопанска цел "Национален институт за професионално образование и обучение" представя оферта по публичната покана.

1. На 10.06.2014 г. оценителите класират единствената постъпила оферта - на Сдружение с нестопанска цел "Национален институт за професионално образование и обучение".

1. На 11.08.2014 г. "С. И." ООД сключва договор за извършване на професионално обучение със Сдружение "Национален институт за професионално образование и обучение" на стойност 409 600,00 лв.

1. На 5.05.2015 г. ръководителят на Договарящия орган уведомява "С. И." ООД, че във връзка с искане за окончателно плащане по договор № ESF-2116-01-11013 верифицира разходи в размер на 360 000,51 лв. и не верифицира разходи в размер на 106 331,09 лв.

1. На 12.02.2016 г. ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси 2007 - 2013 г." информира ръководителя на Договарящия орган за резултата от проверка по четири договора от приоритетна ос 2, процедура № BG051PO001-2.1.16 "Квалификационни услуги и обучения на заети лица - фаза 3" извършена съвместно с Дирекция "Защита на финансовите интереси на Европейския съюз (АФКОС) в Министерството на вътрешните работи по повод на сигнал от Дирекция "Национален фонд" в Министерството на финансите.

1. На 25.03.2016 г., ръководителят на Договарящия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси 2007 - 2103 г." с акт, рег. 2116-00-32#2, на основание чл. 16.1. от Общите условия, "извършва корекция на верифицирани разходи" и "приспада сума в размер на 320 193,94 лв., като на основание чл. 4.5 от Договора за безвъзмездна финансова помощ "С. И." ООД следва да възстанови 251 919,36 лв. В акта не е посочено пред кого и в какъв срок подлежи на обжалване.

1. На 25.03.2016 г., с акт, рег. № 2116-00-32#2, ръководителят на Договарящия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси 2007 - 2103 г.", отправя до "С. И." ООД искане за възстановяване на средства в размер на 251 919,96 лв.

1. На 13.04.2016 г. "С. И." ООД подава възражение срещу акт, рег. 2116-00-32#2 от 25.03.2016 г.

1. На 27.04.2016 г., ръководителят на Договарящия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси 2007 - 2013 г." уведомява "С. И." ООД за становището си по възражението от 13.04.2016 г., с акт, рег. № 2116-00-32#4. В акта се възпроизвежда становището на органа, посочено в акт, рег. № 2116-00-32#2 и се сочи, че органът "преминава към процедура по установяване на нередност" по смисъла на чл. 1 (2) Регламент № 2988/95.

1. На 19.05.2016 г. "С. И." ООД обжалва пред Административен съд, С. град, акт, рег. № 2116-00-32#4 като изрично сочи, че поради неяснотата на съдържанието на актовете на органа ще изрази допълнително становище.

1. На 21.10.2016 г., с Решение № 6386, постановено по административно дело № 5325/2016 г., Административен съд, С. град, отменя акт, рег. № 2116-00-32#4 от 27.04.2016 г., на ръководителя на Договарящия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси 2007 - 2013 г.".

1. На 26.04.2017 г., с Решение № 5199, постановено по административно дело № 14113/2016 г., Върховният административен съд отменя Решение № 6386 и връща делото на съда за ново разглеждане от друг състав със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, в т. ч. и указание досежно предмета на спора - акт, рег. № 2116-00-32#2 от 25.03.2016 г. и акт, рег. № 2116-00-32#4 от 27.04.2016 г.

1. На 4.05.2017 г., с Разпореждане № 2861, постановено по административно дело № 4406/2017 г., Административен съд, С. град, в изпълнение на Решение № 5199 на Върховния административен съд оставя жалбата на "С. И." ООД без движение като му указва да уточни оспорения административен акт.

1. На 19.05.2017 г., с писмена молба, "С. И." ООД уточнява, че тъй като верификацията на разходите по проекта е приключила би следвало акт, рег. № 2116-00-32#4 от 27.04.2016 г., да бъде акт за определяне на финансова корекция по смисъла на чл. 73, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, който акт обжалва. При условията на алтернативност уточнява, че оспорва акт, рег. № 2116-00-32#2 от 25.03.2016 г., ако съдът приеме, че актът представлява отказ от верификация. Петитумът на жалбата е да бъдат отменени и двата акта.

1. На 23.05.2017 г., с Разпореждане № 3350, постановено по административно дело № 4406/2017 г., Административен съд, С. град, определя за предмет на съдебното производство акт, рег. № 2116-00-32#2 от 25.03.2016 г.

IV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените факти съдът приема, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби.

Съдът приема, че органът е мотивирал акта си с хипотезата на чл. 63, т. 2 и 3 ЗУСЕСИФ. Органът е установил, че дружеството не е спазило чл. 7, т. 7.2. от договора за безвъзмездна финансова помощ и соченото в него "Ръководство за бенефициента за управление и изпълнение на проекти по процедура № BG051PO001-2.1.16 на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси 2007 - 2013 г. ", както и чл. 2 и 14 от Общите условия на договора, тъй като не съхранява оригиналите на тръжната документация или заверени копия.

Позовава се на дефиницията на "нередност" по чл. 2 (36) от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламенти на Съвета от 17.12.2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби на Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (Регламент № 1303/2013) и прави извод, че констатираните от органа несъответствия и нарушения на изискванията за съхраняване на документите, доказващи изпълнение на дейностите по чл. 14.3 от общите условия, обосновават извода на органа за преразглеждане на верифицираните разходи.

Въз основа на това прави извод за законосъобразност на обжалвания акт и отхвърля жалбата.

Изводът на съда е неправилен.

V. По съществото на спора:

Касаторът счита обжалваното решение за неправилно - постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано. Доводи в подкрепа на твърдяния порок съществени нарушения на съдопроизводствените правила не сочи. Налице е бланкетно посочване на порока съществени нарушения на съдопроизводствените правила, с оглед на което и в съответствие с чл. 218, ал. 1 и 2 АПК съдът не следва да обсъжда твърдението за този порок на съдебния акт.

Доводите на касатора досежно пороците нарушение на материалния закон и необоснованост, мотивите на съда и възраженията на ответника налагат проверката за съответствие с материалния закон и за обоснованост на съдебното решение да бъде извършена едновременно.

Преди да се произнесе по съществото на спора съдът счита за необходимо да посочи следното:

1. По приложимото право:

Процесният договор за безвъзмездна финансова помощ е сключен 2013 г. и е за програмния период 2007 - 2013 г. Приложим за този програмен период е Регламент № 1083/2006 на Съвета от 11.07.2006 г. за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1260/1999 (Регламент № 1083/2006) съгласно чл. 153 (1) от Регламент 1303/2013. Съгласно чл. 2 (4) от Регламент № 1083/2006 "бенефициер" е стопански субект, който отговаря за изпълнението на операциите, а съгласно чл. 2 (7) "нередност" е всяко нарушение на разпоредба на правото на Съюза, произтичащо от действие или бездействие на стопански субект, което има или би имало като последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез отчитане на неоправдан разход.

Съгласно чл. 70 (1) от Регламент № 1083/2006 държавите членки отговарят за управлението и контрола на оперативните програми и по-специално като (а) гарантират, че системите за управление и контрол са в съответствие с чл. 58 и 62, и (б) предотвратяват, откриват и отстраняват нередности и осигуряват възстановяването на неправомерно изплатените суми. С оглед именно на тези две задължения на държавите членки са и двете правомощия на управляващия орган - по чл. 56 (4) и по чл. 98 (2) от Регламент № 1083/2006 - за преценка на допустимостта на разходите и за определяне на финансови корекции.

Допустимостта на разходите и определянето на финансови корекции са два различни способа за гарантиране на законосъобразното разходване на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Всеки от тях има различна цел и различни предпоставки, при които е допустимо да бъде прилаган от компетентния орган. Кой разход е допустим определя чл. 56 (1) и (3) от Регламент № 1083/2006, както и чл. 11 от Регламент (ЕО) № 1081/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. относно Европейския социален фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1784/1999 (Регламент № 1081/2006), а същността на финансовата корекция като административна мярка е определена в чл. 4 от Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (Регламент № 2988/95) и чл. 98 (2) от Регламент № 1083/2006.

1. Приложими процедури и характер на актовете, чрез които се управляват средствата от Европейския социален фонд:

Актовете на Съюза регламентират правомощията на органите, компетентни да управляват средствата от Европейските фондове и материалноправните предпоставки за тяхното ефективно използване - приложимите проверки и мерки, но не регламентират процедурите, по които държавите членки, чрез своите управляващи органи, извършват проверките и прилагат мерките. И това е в резултат на изрично посоченото в чл. 2 (3) и (4) от Регламент № 2988/95, че правото на Съюза определя характера и обхвата на административните мерки, но процедурите за тяхното прилагане се уреждат от правото на държавите членки и в чл. 56 (4) от Регламент № 1083/2006, който регламентира, че правилата за допустимост на разходите се определят на национално ниво.

Националното право - Законът за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, в сила от 26.12.2015 г., регламентира процедурите, при спазването на които ръководителят на управляващия орган на оперативните програми, съфинансирани от европейските фондове, в т. ч. и Европейският социален фонд, упражнява правомощията на управляващ орган, както и правилата за допустимост на разходите. С влизането в сила на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове бяха въведени единни условия за допустимост на разходите и единни процедури за верифициране на разходи и за определяне на финансови корекции на всички бенефициери (по смисъла на чл. 2 (4) от Регламент № 1083/2006), в т. ч. и на бенефициерите по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси 2007 - 2013 г. "

Законът за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове не е времево ограничен до програмния период 2014 - 2020 г., а установява общи правила за поведение. Това значи, че е приложим по отношение на всички заварени правоотношения с предмет предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Наред с това, съгласно изричната разпоредба на § 8, ал. 2 ЗУСЕСИФ приетите от Министерския съвет нормативни актове, които уреждат обществени отношения, предмет на този закон, запазват своето действие по отношение на програмния период 2007 - 2013 г., разбира се, с оглед на разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от Закона за нормативните актове, доколкото са съвместими със закона.

Следователно, считано от 26.12.2015 г. процедурите за регулиране на обществените отношения във връзка с предоставяната от Европейските структурни и инвестиционни фондове безвъзмездна финансова помощ, се осъществяват с оглед на установеното от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и непротиворечащите му нормативни актове на Министерския съвет за програмния период 2007 - 2013 г. Съгласно регламентираното в закона са и основанията за отказ от верификация и за определяне на финансова корекция.

Това следва и от изрично посоченото във всеки договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, че "При промяна на приложимото национално или общностно законодателство страните се задължават да изменят клаузите по настоящия договор съобразно тази промяна".

С оглед на горното от 26.12.2015 г. за ръководителя на Договарящия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси 2007 - 2013 г. " е налице задължение при верифициране на разходи и при определяне на финансови корекции да спазва установените в Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове процедури и изисквания към формата на актовете, в които обективира волеизявленията в изпълнение на правомощията си.

Законът за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове регламентира характера на договора за безвъзмездна финансова помощ като административен, а волеизявленията на органа във връзка с неговото изпълнение като индивидуални административни актове, за които е предвиден съдебен контрол по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Ф., че в закона актовете по верифициране на разходи и по определяне на финансови корекции не са изрично дефинирани като индивидуални административни актове не води до извод за друг техен характер, тъй като те се издават от административен орган, въз основа на закона и пряко предизвикват правни последици като изпълнението им е гарантирано чрез държавната принуда. Това значи, че тези актове трябва да отговарят на изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК.

1. За предмета, характера и формата на оспорените актове:

Органът е издал два акта - от 25.03.2016 г. и от 27.04.2016 г.

а) актът от 25.03.2016 г.:

Видно от съдържанието на оспорения акт от 27.03.2016 г. с него органът "коригира" вече верифицирани разходи.

Следователно, по своята същност актът от 25.03.2016 г. представлява отказ да се верифицират разходи. Факта, че разходите вече веднъж са верифицирани и с акта от 25.03.2016 г. се отказва тяхното верифициране сам по себе си няма отношение към характера на акта, а само към неговата законосъобразност. Верифицирането на разходи е признаването им от органа за допустими по смисъла на чл. 57, ал. 1 ЗУСЕСИФ. Правно основание за отказа да се признаят направените по проекта разходи за допустими по смисъла на чл. 57, ал. 1 ЗУСЕСИФ органът не сочи в акта си.

Посоченото основание - чл. 16.1 от Общите условия на договора за безвъзмездна финансова помощ, не е правно основание за определянето на един разход като недопустими и с оглед на това за постановяването на отказ да бъде верифициран. Член 16.1. визира задължението на бенефициера да възстанови средствата, платени в повече от сертифицираните разходи в срок, но не визира основанието, поради което един разход е недопустим и следователно подлежи на възстановяване.

Посоченото основание - чл. 14.3. от Общите условия на договора, регламентира задължението на бенефициера да гарантира, че данните, посочени в докладите, отговарят на тези в счетоводната система и документация и са налични до изтичане на сроковете за съхранение на документацията. Разбира се, би могло неизпълнението на задължението по чл. 14.3. от Общите условия да обоснове наличието на някоя от хипотезите на чл. 57, ал. 1 ЗУСЕСИФ, но органът не е определил твърдяното неизпълнение на чл. 14.3. коя от хипотезите на чл. 57, ал. 1 ЗУСЕСИФ счита, че осъществява.

Следователно, актът от 25.03.2016 г. няма годно правно основание, на основание на което органът отказва верификация на процесните разходи. Липсата на годно правно основание прави оспорения акт материално незаконосъобразен, защото не дава възможност на съда да установи каква е целта на органа, с която е упражнил предоставената му от закона власт. Без правно основание съдът не може да извърши контрол за законосъобразност на акта, защото съдът не може вместо органа да определя целта, с която той упражнява властта си. Съдът може само да провери дали фактите, установени по делото, съответстват на юридическите факти, визирани в хипотезата на сочената от органа правна норма. В случая липсата на годно правно основание прави оспорения акт материално незаконосъобразен, тъй като не е налице пълна липса на правни основания, за да се приеме, че е нарушено изискването за форма на акта по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, а сочените за правни основания разпоредби не са годни да постигнат разпореденото.

Видно от изложеното в акта фактически основания за отказа от верификация - за "корекцията" на верификацията, е установеното при проверка на 22.02.2016 г. несъхраняване на документацията за избор на изпълнител на обучение по професия "техник-технолог в хранително-вкусовата промишленост", проведен по реда на Постановление № 118 на Министерския съвет от 20.05.2014 г. за условията и реда за определяне на изпълнител от страна на бенефициенти на безвъзмездна финансова помощ от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, Норвежкия финансов механизъм, фонд "Убежище, миграция и интеграция" и фонд "Вътрешна сигурност" (ПМС № 118).

Изискванията за начина на съхраняване на документацията по проведен избор на изпълнител по реда на ПМС № 118 са регламентирани в посочен в чл. 7.2. от договора документ, задължителен за бенефициера - "Ръководство на бенефициента за изпълнение и управление на проекти по процедура BG051PO001-2.1.16. на ОП РЧР".

Документ с посоченото заглавие не е представен по делото, но е публично достъпен на страницата на оперативната програма - http:/ophrd. az. government. bg/procedure_details. asp?id=43. Действително, както сочи и органът, съгласно раздел II "Администриране изпълнението на договора", т. 5, цялата документация по проекта следва да се съхранява или под формата на оригинали, или в заверени версии верни с оригинала, на общоприети носители на данни. Съгласно раздел III. "Техническо изпълнение и отчитане" бенефициерът е длъжен да събира всички документи, удостоверяващи реализацията на договора, и да прикрепя техни копия към всяко междинно или финално отчитане съгласно чл. 2 и 14 от Общите условия като оригиналите на документите се съхраняват в досието на проекта, което се намира в офиса на водещата организация.

В акта си от 25.03.2016 г. органът сочи, че тръжната документация не е в цялост, а част от наличната се съхранява в копия, които се различават от оригиналите. Представените по делото доказателства доказват сочените от органа несъответствия в документите, т. е. фактите, така, както са твърдяни от органа, са осъществени, но липсата на правно основание не дава възможност съдът да провери така установените факти подведени ли са от органа към правилната правна норма.

С оглед на горното актът от 25.03.2016 г. е материално незаконосъобразен.

Наред с това следва да се посочи, че актът е издаден и при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Макар да не е посочено изрично в Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове актът, с който се отменя допусната верификация, следва да бъде постановен след като на бенефициера е предоставена възможност да вземе становище по доказателствата.

Съгласно чл. 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз (Хартата) основно право на правните субекти е правото на добра администрация. Съгласно тази разпоредба правото на добра администрация включва: 1) правото на всяко лице да бъде изслушвано, преди срещу него да бъде предприета индивидуална мярка, която би имала неблагоприятни последици за него; 2) правото на достъп до документите, които се отнасят до него; 3) задължение на администрацията да мотивира решението си. Съгласно чл. 51 от Хартата тя е приложима от държавите членки, когато прилагат правото на Съюза. Предоставянето на безвъзмездна финансова помощ от Европейския социален фонд е пряко приложение на правото на Съюза, което значи и задължение на националните органи, отговорни за приложимостта на право, да спазват разпоредбата на чл. 41 от Хартата.

Разпоредбите на чл. 41 от Хартата, с оглед на чл. 6 (1) от Договора за Европейския съюз (ДЕС), имат юридическата сила на първично право. Те изразяват общ принцип в правото на Европейския съюз, спазването на който Съдът на Европейския съюз в практиката си неотклонно изисква, защото е елемент на правото на защита - Решение от 18 декември 2008, Soprop й, С-349/07, EU: C: 2008:746, точка 37; решение от 01 октомври 2009, F. S., С-141/08Р, EU: C: 2009:598, точка 83.

Съдът на Европейския съюз е наложил правото на правните субекти да бъдат изслушани преди спрямо тях да се издаде акт, налагащ им неблагоприятна мярка, като общо правило в правото на Съюза независимо дали това право изрично е регламентирано в съответния акт на правото на Съюза, регламентиращ процесните правоотношения. В практиката си Съдът изрично приема, че "това задължение тежи върху административните органи на държавите членки, когато те вземат решения, попадащи в приложното поле на общностното право, дори когато приложимото общностно законодателство не предвижда изрично подобно изискване" - Решение от 18 декември 2008, Soprop й, С-349/07, EU: C: 2008:746, точка 38; решение от 01 октомври 2009, F. S., С-141/08Р, EU: C: 2009:598, точка 83.

Ноторно е, че влезлият в сила нормативен акт, в т. ч. акт на първичното право на Съюза, е задължителен не само за гражданите и за юридическите лица, но и за административните органи. С оглед на това постановяването на акта от 25.03.2016 г., без на бенефициера да е дадена възможност да вземе становище по решението на органа да отмени верификацията на разходи по проекта е съществено нарушение на административнопроизводствените правила и самостоятелно основание за отмяна на акт.

б) актът от 27.04.2016 г.:

Въпреки задължителното за първоинстанционния съд Решение № 5199 от 26.04.2017 г. на Върховния административен съд съдът не се е произнесъл със съответния съдебен акт по оспорването на акта от 27.04.2017 г.

След като е дал указания на жалбоподателя в първоинстанционното производство да уточни предмета на жалбата - двата акта ли обжалва или само един от тях и кой и след като е получил уточнение от жалбоподателя, че обжалва и двата акта, защото от съдържанието на двата акта и от проведената процедура не може да се установи точно с кой акт на какво основание органът му определя финансовото задължение, съдът, вместо да определи характера на всеки от двата оспорени акта с разпореждане определя за предмет на съдебното производство единствено акта от 25.03.2016 г. По отношение на акта от 27.04.2016 г. съдът не взема абсолютно никакво становище - нито прекратява съдебното производство по отношение на него, нито го разглежда по същество.

По този начин съдът не се е произнесъл по пълния предмет, с който е бил сезиран. Това налага делото да бъде върнато на съда за довършване на съдебното производство по обжалване на акт, рег. № 2116-00-32#4 от 27.04.2016 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси 2007 - 2013 г. ".

Съдът следва, след преценка на съдържанието на акта, да се произнесе по допустимостта и съответно по основателността на жалбата.

Видно от изложеното с акта от 25.03.2016 г. ръководителят на Договарящия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси 2007 - 2013 г." е отказал да верифицира разходи, които вече е верифицирал. Актът, макар и издадени от компетентен орган, е постановени при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и е в нарушение на материалния закон.

Първоинстанционният съд като не е установил гореизложеното е постановил неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено. С оглед на разпоредбата на чл. 227, ал. 1 АПК съдът следва да постанови решение по съществото на спора. Поради изложеното актът на органа от 25.03.2016 г. следва да бъде отменен като незаконосъобразен.

С оглед на изхода от спора, направено от касатора искане и на основание чл. 143, ал. 1 АПК съдът следва да осъди Агенцията по заетостта - юридическото лице, в чиято структура е органът - ответник, да заплати на "С. И." ООД направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото са в размер на 50,00 лв. и 1 700,00 лв. държавна такса, адвокатско възнаграждение в размер на 6 300,00 лв. за първата касационна инстанция и 6 300,00 лв. за втората първа инстанция, съгласно приложени разписки за плащане в брой. Съдът не уважава искането на касатора за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за първата първа инстанция в размер на 12 600,00 лв., тъй като искането за това и доказателствата за разноските са представени след приключване на устните състезания в първата първа инстанция.

Съдът счита искането на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК за неоснователно. Първо, делото нито е фактически несложно, нито е правно несложно. Действителната фактическа и правна сложност е видна и от съдържанието на настоящото съдебно решение. Става въпрос за приложимост на правото на Съюза и на свързаното с него национална право, което само по себе си предполага значителна правна сложност. Що се отнася до фактическата сложност на делото тя е породена от начина, по който органът е упражнил правомощията си. И второ, размерът на адвокатските възнаграждения е по минимума на чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 във вр. с АПК Върховният административен съд