Решение № 12672 от 9.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7994/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие , чрез процесуалния представител срещу решение 4065 от 10.10.2024 година, постановено по административно дело 1091 по описа за 2022 година на Административен съд Хасково, с което е отменено решение 26/312/02743/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция, с изх. 03-РД/3382 от 07.09..2022г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие , на Едноличен търговец Ривър Хаус С. Стоянова , гр. Свиленград, [адрес]. В касационната жалба се поддържа неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл.209 т.3 от АПК. Развиват се подробни доводи, цитира се съдебна практика и се иска отмяна на постановеното решение. Претендира се присъждане на разноски за двете инстанции и се прави принципно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. По делото е постъпил отговор от Едноличен търговец /ЕТ/ Ривър Хаус - С. Стоянова , гр. Свиленград, [адрес], от 24.01.2025г. по така подадената касационна жалба, в който отговор се поддържа правилност на решението на първата инстанция, излагат се подробни доводи и се иска да бъде оставено в сила. Доводите се поддържат в представени по делото писмени бележки на 17.11.2025г. и в съдебно заседание. Претендира се присъждане на разноски за тази инстанция по представен списък и доказателства за заплащането им. Производството пред Върховен административен съд е с участието на прокурор от Върховна касационна прокуратура, който дава заключение. Върховният административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбите на чл.218 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на контрол пред административния съд е било решение 26/312/02743/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция, с изх. 03-РД/3382 от 07.09..2022г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие , с което на Едноличен търговец Ривър Хаус С. Стоянова , гр. Свиленград, [адрес] е наложена финансова корекция в размер на 39116 лв. Съдът е разгледал всички оплаквания на жалбоподателя пред първата инстанция, събрал е поисканите доказателства, включително с експертиза и е изяснил спора от фактическа страна като е приел, че е налице изпълнение на договора, сключен през 2014 г., изменен през 2105г., налице и в достатъчна степен жизнеспособност на предприятието - къща за гости, предвид проверения от вещото лице бизнес план, както и безспорно увеличение за всяка следваща година на реализираните приходи., включително и в процентно отношение за съответните години три пълни години 2016,2017 и 2018 и до 31.5.20219г. като за последната е в размер на 50,85%. От правна страна, за да отмени акта е приел, че е налице неяснота в административния акт на какво правно основание е наложена корекцията, нейния размер, както и дали е налице виновно поведение от страна на бенефициента, както и не били налице достатъчно мотиви относно вида, продължителността, степента и продължителността на неизпълнението, свързани всички основания с посочените по ЗУСЕФСУ и Наредба 29 от 11.08.2008г . Решението е правилно. Не са допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и относно обосноваността. Поради което не са налице посочените текстове на чл.209 т.3 от АПК. Предвид подробната обосновка в съдебният акт и липсата на каквито и да било различни оплаквания в касационната жалба на изпълнителния директор на ДФЗ относно съдебния акт и повторяемостта на изложеното в административния акт, следва да бъде приложена разпоредбата на чл.221 ал.2 пр.2 от Административнопроцесуалния кодекс и да бъде направено препращане към мотивите на първата инстанция. Само за пълнота и яснота по отношение на съдебния акт следва да бъде отбелязано, което не е процесуално нарушение от страна на първата инстанция, налагащо отмяна, че е налице разказвателно изложение на факти, без същите да са третирани и обсъдени надлежно и да е посочено точно и конкретно какво е приел съда чл.172а ал.2 от АПК. Налице и и неяснота в т.5 на стр.652 от приложеното дело относно 18 месечен срок за установяване на нередност. В излишна многословност е направено повторение на посоченото в административния акт, посочване на събраните доказателства, но решаващите мотиви относно незаконосъобразността на решението за налагане на финансова корекция са трудно установяеми и съответно проверявани. Първоинстанционният съд в съдебното производство е длъжен да установи фактите което означава да посочи точно кои и защо приема за доказани в съдебното производство и да направи въз основа на тях съответните правни изводи т.е. въз основа на фактите да приложи съответните норми не като се прави преразказ на акта или да повтори събраните доказателства. В настоящия случай са налице оборени фактически установявания в административния акт от страна на задълженото лице относно жизнеспособността на предприятието по смисъла на закона, както и липсата на посочените текстове относно поведението му, поради което крайният резултат отмяна на акта, не налага отмяна на постановеното решение. Решението следва да бъде оставено в сила. На ответника се следват разноски за тази инстанция в общ размер на 4250 лв. адвокатски възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 пр.2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, четвърто отделение