Решение № 2299 от 18.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12564/2017 г.

Решение № 2299 от 18.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12564/2017 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Еником-М" ЕООД ЕИК 130374058 със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] срещу Решение № 5331 от 30.08.2017 г., постановено по адм. дело № 1424/2017 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед № 1182/22.12.2016 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП). С посочената заповед на "Еником-М" ЕООД е забранено да използва нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68е, ал. 2, предл. 3, вр. чл. 68г, ал. 4, вр. чл. 68в от Закона за защита на потребителите (ЗЗП). В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което оспорената заповед бъде отменена. Претендира се присъждането на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – председателят на Комисията за защита на потребителите, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска обжалваното решение да бъде оставено в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като прецени събраните по делото писмени доказателства и обсъди становищата на страните, установи следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд е Заповед № 1182/22.12.2016 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите, с която на основание чл. 68е, ал. 2, предл. 3 (търговецът не предоставя своевременно съществена информация), вр. чл. 68г, ал. 4, вр. чл. 68в от ЗЗП на "Еником-М" ЕООД е забранено при упражняване на своята дейност да използва нелоялна търговска практика, а именно да не предоставя своевременно съществена информация относно обстоятелството, че при използване на издаден ваучер за отстъпка в размер на 15 % закупената стока ще се приема като стока "на промоция" и потребителите няма да могат да се възползват от предлагания безплатен монтаж съгласно условията, обявени от търговеца предварително. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е законосъобразен административен акт, който е издаден от компетентния административен орган в кръга на правомощията му, в предвидената от закона форма, при спазване на процесуалните правила и релевантните материалноправни норми и в съответствие с целта на закона. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. По делото е безспорно установено, че при извършена покупка от търговски обект на касационния жалбоподател конкретен потребител е получил ваучер за отстъпка 15 %, върху който е изписано условието, че отстъпката може да бъде приспадната при покупка на стоки извън промоция. Потребителят възприема ваучера като своеобразен стимул от страна на търговеца (получаването на отстъпка при бъдеща покупка от същия търговец), като очаква да използва ваучера по свое усмотрение, стриктно изпълнявайки условието избраната от него стока да не бъде в "промоция", без да е информиран, че това негово действие (използването на ваучера) автоматично променя категорията на закупената стока от такава, която не е в "промоция", в промоционална стока и ограничава ползването на предварително обявената от търговеца услуга за безплатен монтаж на непромоционални стоки. При предоставяне на ваучера, търговецът ясно е обявил, че той може да бъде използван само при закупуване на стоки, които не са в "промоция". Посещавайки търговския обект, потребителят се информира за това кои стоки са в "промоция" и кои не от надлежно поставените търговски етикети (върху етикетите на стоките в промоция е изписано в червен сектор "ПРОМОЦИЯ"). Закупувайки стоки, които не са в промоция, потребителят предоставя притежавания от него ваучер за отстъпка в размер на 15 %, но не може да се възползва от предоставяния безплатен монтаж ("Безплатен монтаж при покупки на стойност над 500 лв. на стоки извън промоция"), тъй като закупените от него стоки "извън промоция" според търговеца са "стоки в промоция", което изключва използването на безплатен монтаж. При сключването на една и съща сделка търговецът първо приема, че за ползването на ваучер потребителят следва да избере стоки извън "промоция", а след това приема, че вече закупените стоки с използването на ваучер са в "промоция" и за тях не следва да се извърши безплатен монтаж, което налага заплащането на услуга за монтаж, която според условията на "Еником-М" ЕООД е безплатна при покупки на стоки над 500 лв. извън промоция. В случая търговецът сам е определил кои стоки от изложените в търговския обект са промоционални и ги е отличил от останалите с търговски етикет. Стоките на промоция са достъпни за всеки потребител, а ваучер за отстъпка притежават определени потребители, на които той се предоставя като своеобразен стимул при следващо пазаруване. При тази фактическа установеност правилно първоинстанционният съд е приел, че са налице всички предпоставки за приложение на посоченото в административния акт правно основание за издаването му. Търговецът не е предоставил своевременно съществена информация относно обстоятелството, че при ползване на ваучер за отстъпка в размер на 15 %, въпреки че ваучерът е валиден само за стоки извън промоция, същите стоки ще се приемат като стоки на промоция само поради факта на използване на отстъпката, която дава ваучерът, и потребителите няма да могат да се възползват от предлагания безплатен монтаж съгласно предварително обявените условия от търговеца. Следователно потребителите биха могли да бъдат мотивирани да вземат търговско решение, което не биха взели без използването на търговската практика. Неоснователно е направеното от касационния жалбоподател възражение, че предвид издаването на заповедта след изтичане на периода, през който могат да се ползват ваучери от категорията на процесния, то заповедта се явява без предмет. С прилагането на принудителната административна мярка се цели преустановяване на противоправното поведение на адресата й и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението за в бъдеще. Т.е. приложената ПАМ има както преустановителна, така и превантивна функция. Именно поради това в оспорения индивидуален административен акт не е посочено, че практиката е забранена за прилагане за определен период. Записаното в заповедта "да използва нелоялна търговска практика" следва да се разбира в смисъл търговецът да се въздържа изобщо занапред от прилагането на тази практика по установения от контролния орган начин. По изложените съображения не са налице основания за отмяна на обжалваното съдебно решение и то следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4, вр. чл. 228 от АПК касационният жалбоподател следва да заплати в полза на Комисията за защита на потребителите юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определен по реда на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение