Решение № 10329 от 2.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 597/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Национално училище за музикално и танцово изкуство (НУМТИ) Добрин Петков гр. Пловдив, чрез пълномощника адв. Д. Илинчева, срещу решение 1809 от 24.10.2023 г., постановено по адм. дело 1511/2023 г. от Административен съд Пловдив (АС-Пловдив), с което е отменена негова заповед РД 06-117/05.05.2023 г. Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е недопустимо, алтернативно - неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Поддържа, че за жалбоподателя липсва правен интерес от оспорване на заповедта. Излага, че срокът на действие на административния акт е изтекъл с приключване на учебната 2022/2023 г. и наложеното наказание няма никакво отражение върху правната сфера на ученика за следващата учебна година. Алтернативно възразява срещу правилността на съдебното решение. Счита за необосновани изводите на съда за допуснати в хода на дисциплинарното производство съществени нарушения на производствените правила, тъй като не са изчерпани всички механизми за въздействие върху вътрешната мотивация на ученика за преодоляване на проблемното му поведение. Отбелязва, че се касае за системен отказ да се посещават учебни занятия по Физическо възпитание и спорт (ФВС), който не е свързан с проблемно поведение, за което да се използват други механизми за поправяне. Касае се за здравословен проблем, за който ученикът, чрез своя родител е разполагал с възможността да поиска освобождаване, което не е сторено. Моли обжалваното решение да се отмени и да се отхвърли първоначалната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът по касационната жалба П. С. Г., чрез неговата майка и законен представител Л. Т. К., представлявана от пълномощника адв. П. Щинкова, в писмен отговор и молба от 12.06.2024 г. поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция, изразяващи се в адвокатско възнаграждение за оказано процесуално представителство по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед РД 06-117-/05.05.2023 г., издадена от директора на НУМТИ Добрин Петков Пловдив, с което на основание чл. 258, чл. 259, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО) и във вр. с чл. 199, ал. 1, т. 1 от ЗПУО и чл. 64, ал. 6, т. 1 от Правилника за дейността на училището (ПДУ), по предложение на класния ръководител К. Т. (вх. УР-12-2744/02.05.2023 г.) е наложена санкция Забележка на П. С. Г., ученик/ученичка в [заличен текст] клас. Като фактическо основание в заповедта е посочено, че санкцията е наложена за неизпълнение на задълженията, определени в ЗПУО, нормативните актове по неговото прилагане и ПДУ, изразяващо се в 9 неуважителни отсъствия. Срокът на санкцията е до края на учебната 2022-2023 година. За да постанови този резултат АС - Пловдив е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган и в законоустановената писмена форма, а оспорването е от лице, за което е налице правен интерес, независимо от изтичане на срока на заповедта, до който санкцията може да се изпълни. Съдът е приел, че заповедта е издадена в противоречие с чл. 204, ал. 3 от ЗПУО и чл. 65, ал. 1 от Наредбата за приобщаващото образование, тъй като не са налице доказателства ученикът да е бил изслушан поканена е само майката на П. С. Г.. Не са налице и данни за представени от него писмени обяснения относно фактите и обстоятелствата, свързани с конкретното нарушение преди налагане на санкцията. В протокола от срещата на 03.05.2023 г. не е посочено ученикът дали е бил поканен, а е отразено, че родителите не са присъствали. Явяването на родител на изслушването е негово право по смисъла на чл. 204, ал. 4 от ЗПУО, което според съда не отрича задължението на наказващия орган да изслуша ученика или да се запознае с писмените му обяснения. Присъствието на педагогическия съветник е вписано само в Протокол от срещата на 03.05.2023 г., а не в документ за изслушване на ученика - в съответствие с разпоредбата на чл. 204, ал. 3 от ЗПУО. Съдът е приел, че неспазване на изискването на чл. 204, ал. 3 от ЗПУО, респ. на чл. 69, ал. 3 от ПДУ, което е задължително по смисъла на чл. 65, ал. 1 от Наредбата за приобщаващо образование (Наредбата), представлява самостоятелно основание за незаконосъобразност на заповедта, тъй като изслушването гарантира осъществяване на законното право на ученика, както и спазване на изискването на чл. 201, ал. 2 от ЗПУО. Посочил е още, че не са налице доказателства за предприети мерки за въздействие върху поведението на ученика преди налагане на санкцията в съответствие с изискванията на чл. 199, ал. 1 от ЗПУО, във вр. с чл. 64, ал. 1 от ПДУ. Според съда не е спазено и изискването на чл. 65, ал. 5 и чл. 67 от Наредбата, тъй като не са налице данни за взето мнение от класния ръководител, който е поискал налагането на санкция на ученика П. Г. и е инициирал административното производство. Първоинстанционният съд е обосновал извод, че поради всички описани административнопроизводствени нарушения, директорът на училището не би могъл да изгради цялостна преценка за поведението на ученика в зависимост от тежестта на нарушението и обстоятелствата, при което е извършено, поради което е отменил оспорената заповед като незаконосъобразна. Първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно. По твърдението за недопустимост на обжалваното съдебно решение: Възражението на касатора за липсата на правен интерес у П. С. Г. за оспорване на заповед РД-06-117/05.05.2023 г. Безспорно е, че с оспорения административен акт на ученика е наложена санкция, която с оглед законовата разпоредба на чл. 202, ал. 2 от ЗПУО, е срочна до края на учебната година, в случая учебната 2022/2023 г., която обективно е изтекла. Настоящият състав счита, че независимо от тези факти, правният интерес от нейното оспорване за адресата не е отпаднал, защото заповедта продължава да съществува в правния мир. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че всяка заповед за налагане на санкция се издава с цел да бъде изпълнена и същата в случая съдържа негативна оценка за поведението на ученика, поради което за адресата на акта не е отпаднал правният интерес от оспорването й. Доводите на касатора в обратен смисъл са неоснователни. Обжалваното съдебно решение е допустимо, постановено при наличие на изискуемите процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата по същество. По твърдението за неправилност на съдебното решение: Фактическата обстановка е правилно установена от решаващия съд, противно на изложените в касационната жалба твърдения, като последователно са изложени логически издържани мотиви, които изцяло се споделят от касационната инстанция и не е необходимо подробното им преповтаряне по аргумент от чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Обжалваното решение е обосновано. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства, правилно ги е анализирал и не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение. Изводите му са логични, последователни и изградени върху правилен анализ на събраните доказателства. При постановяване на решението е съобразен и материалният закон, поради което доводите в касационната жалба са неоснователни. Съгласно чл. 199 ал. 1 т. 1 от ЗПУО за неизпълнение на задълженията, определени в закона, в нормативните актове по неговото прилагане и в правилника за дейността на училището, след изчерпване на останалите механизми за въздействие върху вътрешната мотивация и за преодоляване на проблемното поведение на учениците, може да се наложи санкция забележка . В разпоредбата на чл. 204 от ЗПУО подробно е регламентирана процедурата по налагане на санкциите по чл. 199, ал. 1 от същия закон. В настоящия случай първоинстанционният съд подробно е обсъдил в мотивите си административното производство по налагане на санкцията, като правилно е приел, че е допуснато нарушение при провеждането му. За да гарантира правата на ученика в процедурата по налагане на санкция за неизпълнение на задълженията по чл. 199, ал. 1 от ЗПУО, отчитайки неговото ниво на психологическа и физическа зрялост, законодателят е създал процедурни гаранции, спазването на които обезпечават зачитането на правата на ученика и постановяването на законосъобразен акт. С оглед на това е безспорно, че нарушаването на администратвнопроизводствените правила, тогава, когато то е съществено, т.е. повлияло е или е могло да повлияе на съдържанието на акта, ако не беше допуснато, е основание да се направи извод за незаконосъобразност на оспорения акт. В производствата за налагане на санкция за допуснато от адресата на акта нарушение на установени в нормативен акт правила, каквото е производство по налагане на санкция по чл. 199, ал. 1 от ЗПУО, е безспорно, че изискването за изслушване на ученика, както и изискването за уведомяване на родителя и на съответните териториални структури за закрила на детето са съществени предпоставки, които гарантират правата на ученика, поради което същото представлява основание за отмяна на административния акт по чл. 146, т. 3 от АПК. Противно на наведените в касационната жалба доводи за постановяване на заповедта при спазване на тези правила, настоящият състав намира, че изводите на първоинстанционния съд са правилни. В разпоредбата на чл. 186 от ЗПУО са посочени примерни дейности по мотивация и преодоляване на проблемното поведение, като конкретните такива се определят от училището, между които по т. 1 е въведено обсъждане между ученика и класния ръководител с цел изясняване на възникнал проблем и получаване на подкрепа за разрешаването му. По делото обаче липсват доказателства да е извършена такава дейност. Същевременно разпоредбата на чл. 199, ал. 1 от ЗПУО изрично предвижда, че санкция може да бъде наложена на ученик за неизпълнение на задълженията, определени в този закон, в нормативните актове по неговото прилагане и в правилника за дейността на училището, едва след изчерпване на останалите механизми за въздействие върху вътрешната мотивация и за преодоляване на проблемното поведение на същия. При така установения факт правилно в обжалваното решение е прието, че в случая процедурата по налагането на санкция на ответника е започнала в нарушение на предвидените законови разпоредби. По делото е безспорно установено обстоятелството, че класният ръководител в нарушение на предвиденото в чл. 186, ал. 1, т. 1 от ЗПУО по преодоляване проблемното поведение, не е участвал в процедурата, макар да е налице изхождащо от него предложение от 02.05.2023 г. за налагане на процесната санкция на П. С. Г.. Правилни са и изводите за допуснато нарушение по чл. 65, ал. 1 от Наредбата за приобщаващо образование, тъй като по делото не е установено ученикът да е изслушан от директора или упълномощено от него лице в присъствие на психолог или на педагогически съветник преди налагане на санкцията, което нарушение е съществено и по своята същност представлява самостоятелно основание за отмяна на заповедта като незаконосъобразна. Причините за налагане на санкцията са станали известни в съдебно заседание, проведено на 10.10.2023 г. чрез разпит на жалбоподателя П. С. в присъствието на социален работник съгласно изискванията на чл. 15, ал. 4 от Закона за закрила на детето, които причини, ако са били известни на административния орган биха променили неговата преценка за наложената санкция. В тази връзка следва да бъде посочено, че не са подкрепени с доказателства твърденията на касатора, че както класният ръководител, така и учителят по ФВС са провели разговор с ученика П. Г. относно направените отсъствия по ФВС преди издаване на оспорената заповед. Предвид изложеното и с оглед липсата на касационни основания за отмяна, оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, претенцията на процесуалния представител на ответника по касация за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по чл. 38 от Закона за адвокатурата се явява основателна и следва да бъде уважена в размер на 1000 лв. на основание чл. 8, ал. 3 от Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения /Наредбата/ във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата. Възражението за прекомерност от страна на касатора е неоснователно, тъй като присъдената сума не надвишава предвидената в чл. 8, ал. 3 от Наредбата. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение