Решение № 2517 от 10.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15852/2013 г.

Решение № 2517 от 10.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15852/2013 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 160, ал. 6 и от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП, чрез процесуален пълномощник, срещу Решение № 6289 от 17.10.2013 г., поправено с Решение № 3680 от 2.06.2014 г., постановени по адм. дело № 3062 от 2013 г. по описа на Административен съд - София-град, с което по жалба на "Априком" ООД, гр. София е отменен Ревизионен акт /РА/ № 2061204105/28.08.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 393 от 28.02.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че ангажираните доказателства не установяват реалното извършване на спорните доставки, като в подкрепа на тезата си излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на атакуваното съдебно решение, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Априком" ООД, чрез процесуален представител, с писмен отговор и в о. с. з по съществото на спора изразява становище за нейната неоснователност и претендира присъждане на осъществените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба, инициирала настоящото производство, е депозирана срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, от активно процесуално легитимирано лице, при наличието на правен интерес и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, с оглед на което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - София-град е обосноваността и законосъобразността на РА № № 2061204105/28.08.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 393 от 28.02.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП, с който на "Априком" ООД е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит в размер на 35 050.33 лв. по фактури, издадени от "ИК Илинда" ЕООД, "Карбон Файбър" ЕООД, "Карина Стройинвест" ЕООД, "Груп Ойл 10" ЕООД, "Илинден 2003" ЕООД и "Персиян 2007" ЕООД и са начислени лихви за забава в размер на общо 10 046.12 лв. За да достигне до извод за незаконосъобразност на РА, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: Предмет на доставките по фактурите, издадени от "ИК Илинда" ЕООД са книговезки услуги, изработване на рекламни материали, предпечатна подготовка, доставка на офсетова хартия, доставка на книговезки нож и др. От дружеството са представени копия на издадените към "Априком" ООД фактури, фискални бонове, приемо-предавателни протоколи, счетоводни документи и др. При извършената насрещна проверка на доставчика органът по приходите е установил, че към момента на фактуриране на доставките и услугите "ИК Илинден" ЕООД няма назначени лица по трудов договор и дружеството не е представило договори и фактури с подизпълнители за извършване на фактурираните услуги. Аналогична констатация за липса на кадрова обезпеченост приходните органи са извели и по отношение на "Карбон Файбър" ЕООД, "Карина Стройинвест" ЕООД и "Груп Ойл 10" ЕООД по издадените от тях фактури, с предмет на доставките - "СМР". Установили са още, че "Карбон Файбър" ЕООД не притежава регистриран ЕКАФП. По отношение на издадената от "Илинден 2003" ЕООД фактура с предмет доставката - "2 бр. телови шивачки", приходните органи са приели, че получател по тази фактура е "Аполон Груп" ЕООД, а доставчикът не притежава материална и техническа обезпеченост за осъществяването на престацията. Спрямо "Персиян 2007" ЕООД е констатирано, че процесните фактури с № 148/21.10.2010 г. и № 149/29.10.2010 г. не са включени в подадената от доставчика справка-декларация и в дневника за продажби за данъчен период м. 10.2010 г., като фактури със същите номера са издадени на друго дружество - "Ню Бояна Ровере" ЕООД. Счели са, че не може да се установи осчетоводяването на фактурите и начисляването на данъка по тях, а при липсата на представени договори, приемо - предавателни протоколи, доказателства за предходен доставчик, документи за разплащане, данни за мястото на извършване на услугата, информация за собствени или наети работници следва да се приеме, че фактурите, издадени от "Персиян 2007" ЕООД не документират реално извършена доставка по смисъла на чл. 9 ЗДДС. Съпоставяйки насрещните тези и възражения на страните, първоинстанционният съд е отграничил спорът по делото, отнасящ се до реалното извършване на спорните доставки. След анализ на ангажираните доказателства, включително и на заключенията по проведените и кредитирани съдебно-техническа и ССчЕ, съдът е приел, че те мотивират с необходимата степен на убедителност заключението, че сделките са обективно изпълнени и с РА незаконосъобразно на ревизираното лице е отказано претендираното право на приспадане. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите на касатора, обосноваващи тезата, че липсата на доказателства за кадрова обезпеченост на доставчиците за извършване на фактурираните услуги е достатъчна до мотивира извод за липса на доставка. Тя е в пряко противоречие с тълкувателно приложимото поради сходство на фактическия състав Решението на СЕС по дело C-324/11, съобразно което "Директива 2006/112 не допуска данъчен орган да откаже на данъчнозадължено лице правото на приспадане от дължимия или платен данък върху добавената стойност за предоставени му услуги, поради това, че издателят на фактурата за тези услуги не е декларирал наетите от него работници, без този орган да доказва, въз основа на обективни данни, че това данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която се обосновава правото на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. Фактът, че данъчнозадълженото лице не е проверило дали между наетите за извършване на фактурираните услуги работници и издателя на фактурите е съществувало правоотношение или дали този издател е декларирал посочените работници, не представлява обективно обстоятелство, от което може да се заключи, че получателят на фактурата е знаел или е трябвало да знае, че участва в сделка, свързана с измама с данък върху добавената стойност." Относими в случая са и разясненията в т. 61 и т. 62 от Решението на СЕС по обединени дела С-80/11 и С-142/11, уточняващи, че "данъчната администрация не може по принцип да изисква от данъчнозадълженото лице, което иска да упражни правото на приспадане на ДДС, от една страна, да провери, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на ДДС, за да се увери, че доставчиците нагоре по веригата не са извършили нарушения или измама, или, от друга страна, да притежава документи в това отношение. Всъщност данъчните органи по принцип са тези, които трябва да осъществят необходимите проверки по отношение на данъчнозадължените лица, за да установят нарушения и измами с ДДС и да наложат санкции на извършилото ги данъчнозадължено лице." В случая между страните е безспорно, че са извършени доставки от посочения във фактурите вид, а спорът е концентриран върху въпроса доколко те са осъществени именно от издателите на процесните фактури. Както правилно е посочил и първоинстанционният съд, в тази хипотеза в тежест на приходните органи е да установят наличието на обективни данни, че получателят е знаел или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от издателя на фактурата или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки и след като това не е сторено, то обосновано е прието, че с РА незаконосъобразно е отказано правото на приспадане на ревизираното лице. Както неоткриването на доставчиците на декларирания адрес, така и неустановеността на тяхната материална, кадрова, техническа и транспортна обезпеченост сами по себе си не биха могли да мотивират извод, че спорните доставки не са осъществени от издателите на процесните фактури. Независимо, че представените договор между "Априком" ООД и "Карбон Файбър" ЕООД, протоколи обр. 19 за изпълнение на услугите, декларация от управителя на "Карина Стройинвест" ЕООД, с която последният декларира, че представляваното от него дружество разполага с необходимия технически и кадрови потенциал, в качеството си на частни документи, не обвързват съда с материална доказателствена сила, то същите като кореспондиращи по между си и неопровергани от други относими доказателства обосновано са ценени от първоинстанционния съд. Тяхното съдържание се подкрепя от заключението на вещото лице по проведената СТЕ, констатирало на място извършването на СМР, както и от представения предварителен договор със Софийска вода, становище по извършеното присъединяване към ВиК системата, както и констативен акт за установяване годността за приемане на строежа, които в своята съвкупност също подкрепят заключението, че спорите СМР са реално извършени. За ресурсната обезпеченост за изпълнението им като доказателства са събрани фактури за закупени от "Априком" ООД различни количества строителни материали, които по вид съответстват на извършваните количества СМР, а хронологично ги предхождат. По отношение на техническата и кадрова обезпеченост на доставчиците в контекста на възраженията на касатора следва да се посочи, че процесните СМР - монтаж на гипсокартон, окачен таван и боядисване, поставяне на теракот, на гранитогрес, монтаж на ел. инсталация, строителни услуги, свързани с изграждане на ВиК и канализация по характера си не изискват специална техническа обезпеченост, а кадровият потенциал на доставчиците, в противовес на констатациите на ревизиращия екип, се установява от представените в производството пред АССГ справки за подадените уведомления по чл. 62 КТ, съобразно които през ревизирания данъчен период "Карбон Файбър" ЕООД и Карина Стройинвест" ЕООД са декларирали трудови договори за длъжностите: работник по строителството, зидаромазач, гипсаджия, инженер проектант и хидроизолаторчик. При доказаното осъществяване на дължимия резултат, наличие на кореспондиращи по между си доказателства за произхода на вложените материали, за техническата и кадрова обезпеченост на горепосочените доставчици, както и за въвеждането в експлоатация на сградата - обект на СМР и при липсата на обективни данни, сочещи данъчна измама или злоупотреба, изводът на първоинстанционният съд, че с РА незаконосъобразно е отказано право на приспадане на ревизираното лице по тези доставки е правилен. По аналогични съображения настоящата касационна инстанция намира за неоснователни релевираните от касатора възражения за липса на реално осъществени доставки по фактурите, издадени от "Илинден 2003" ЕООД, "Персиян 2007" ЕООД и "Груп Ойл 10" ЕООД. Съобразно заключението на вещото лице по проведената СТЕ, СМР от същите вид и количество действително са извършени, а за приемането им са съставени приемо-предавателни протоколи между страните, установяващи предаването и приемането на изработеното. В този контекст първоинстанционният съд подробно е анализирал ангажираните доказателства в тяхната съвкупност, в резултат на което е достигнал до правилния извод, че и в тази му част РА е незаконосъобразен. Отменяйки същия, решаващият състав е постановил решение, което не страда от инвокираните касационни пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане в полза на ответника следва да се присъдят осъществените в касационното производство разноски, възлизащи на сумата от 675 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Така мотивиран и на основание и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, Първо отделение