Решение № 11188 от 15.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2451/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/ Пловдив, приподписана от юрк. Стоянова, срещу Решение 20/16.01.2023 г., постановено по адм. д. 256/2022 г. по описа на Административен съд Кърджали, с което, по жалбата на В. Иванова, вписана и като ЕТ Версаж и С-ие В. Иванова , [ЕИК], е отменен Ревизионен акт Р-16000921006167-091-001/18.03.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение 217/26.05.2022 г. на директора на дирекция ОДОП Пловдив, с който в тежест на Иванова са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за 2015 г. в размер на 3 410,16 лв. и лихви 2032,11 лв. и за 2016 г. в размер на 5327,23 лв. и лихви 2635,71 лв. Въведени са трите категории касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, чието осъществяване се аргументира с пропуск на съда да прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, да съобрази времевите предели на удостоверени с писмени доказателства обстоятелства, както и селективния подход на експерта по приетата ССчЕ. Отправя се искане за отмяна на решението и за отхвърляне на жалбата срещу ревизионния акт с присъждане на деловодните разноски. При условията на евентуалност се възразява за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Ответникът по касационната жалба, В. Иванова, вписана и като ЕТ Версаж и С-ие В. Иванова , не ангажира становище по нея. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, след като прецени наведените в нея касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Пред Административен съд Кърджали е оспорен Ревизионен акт Р-16000921006167-091-001/18.03.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение 217/26.05.2022 г. на директора на дирекция ОДОП Пловдив, с който в тежест на Иванова са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за 2015 г. в размер на 3 410,16 лв. и лихви 2032,11 лв. и за 2016 г. в размер на 5327,23 лв. и лихви 2635,71 лв. Съдът е обосновал изводи за неговата материална незаконосъобразност. Приел е, че не е доказано от приходните органи обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК (превишение на направените от ревизираното лице за всяка една процесна година разходи над доказаните приходи/доходи), обуславящо възможността за определяне на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК при съблюдаване на чл. 123 от същия кодекс. От събраните по делото писмени доказателства, ценени в съвкупност със заключението на ССчЕ се доказват твърденията на жалбоподателката за получени суми с източници ЕТ Версаж и С-ие В. Иванова и цена на недвижим имот, продаден от нея на 14.10.2004 г. Според инстанцията по същество изводите на органите по приходите са оборени от Иванова в рамките на съдебното производство. Така постановеното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено от родово и местно компетентен съд съгласно чл. 156, ал. 1 ДОПК в приложимата редакция, по допустимо оспорване на РА, потвърден с решението на органа по чл. 152, ал. 2 ДОПК, от процесуално легитимирано лице и в срока по чл. 156, ал. 1 ДОПК. Същото е материално законосъобразно и при постановяването му не са допуснати твърдените в касационната жалба съществени процесуални нарушения. Правилно съдът е приел, че РА е валиден акт, издаден от компетентни органи по приходите след възложено от компетентен орган ревизионно производство, в което не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Връчено е уведомление по чл. 124, ал. 1 ДОПК. Дадените от ревизираната писмени обяснения заедно с декларациите по чл. 124, ал. 3 ДОПК, резултатите от насрещните проверки и тези от други контролни производства спрямо Иванова и представени документи са подробно анализирани в ревизионния доклад (РД). Ревизиращите са установили недостиг на парични средства в посочените размери за всеки един от данъчните периоди, необходими на лицето за покриване на направените от него разходи, представляващо обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. Основно разходите са формирани от погасяване на задължения по кредитна карта и договор за банков кредит на ЕТ Фантомас Р. Иванов със средства, внесени по банкови сметки в Юробанк България АД. Според писмени обяснения на Иванова към 01.01.2015 г. тя и съпругът й са разполагали с парични средства в брой 250 000 лв., а към 01.01.2016 г. 90 000 лв., съхранявани в каса в обезопасена със СОТ сграда, намираща се в зона Арпезос. В подкрепа на твърдението са приложени издадени от ЕТ Версаж и С-ие В. Иванова разходни касови ордери /РКО/ от 30.12.2011 г. за 8000 лв.; РКО от 20.12.2015 г. за сумата 6644,15 лв.; РКО от 20.12.2013 г. за сумата 7000 лв.; РКО от 30.12.2010 г. за сумата 4000 лв.; РКО от 31.03.2016 г. за сумата 4741,98 лв.; РКО от 30.12.2014 г. за сумата 15 495 лв. и предварителен договор от 04.10.2014 г. за покупко-продажба на недвижим имот, сключен между ревизираната като продавач и купувача А. Маровска, според който цената на недвижимостта е 180 000 лв. Ревизиращите приели, че сумата по двата РКО съответно от 30.12.2010 г. и от 30.12.2011 г., възлизаща общо на 12 000 лв., не следва да се вземе предвид като налични средства в брой към 01.01.2015 г., тъй като с тези средства Иванова е покривала разходите си за живот и издръжка с оглед отдалечения период спрямо ревизирания. По отношение на продажната цена по предварителния договор органите по приходите се позовали на липса доказателства за действителното й получаване от Иванова, както и че е възможно да е изразходвана поради значителния период между сделката и ревизията. Съдът е анализирал подробно доказателствата по делото предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 04.10.2004 г. с нотариална заверка на подписите, според който ревизираната продава на А. Маровска собствената си 1/ 2 идеална част от търговски обект в гр. Кърджали, на [улица]за сумата 180 000 лв., от която на същата дата е получена сумата 36 000 лв. задатък, а остатъкът от 144 000 лв. подлежи на плащане чрез отпускане на кредит на купувача от Банка ДСК ЕАД клон Кърджали. Окончателният договор във формата на нотариален акт е от 14.10.2004 г. с отразена продажна цена 144 000 лв. Представен е и договор за кредит за покупка на недвижим имот, сключен между банката и А. и С. Маровски от 13.10.2004 г. в размер на 144 000 лв., като кредитът се превежда безкасово по банковата сметка на продавача. Според инстанцията по същество сумата, получена преди 10 години, е в значителен размер и следователно към началото на ревизирания период - 01.01.2015 г., е съществувала обоснована възможност наличните парични средства в брой на ревизираната да не са били в размер на 23 495,54 лв., както са приели приходните органи. В тази връзка е ценено заключението на ССчЕ, основано на статистически средни данни на база потребителски общ разход на домакинство от две лица, които данни са в показателя "живот и издръжка", изследван от Националния статистически институт. В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че през ревизирания период не са установени разходи на Иванова и съпруга й, надвишаващи средните (за пътувания извън страната или потребление на луксозни стоки/услуги), а плащанията за електрическа енергия, водоснабдяване и телекомуникационни услуги са съпоставими с такива на хора със средни доходи. Съдът е акцентирал върху обстоятелството, че през въпросния 10-годишен период ревизираната е придобила недвижим имот - апартамент на 21.04.2005 г., чрез банков кредит от Банка "ДСК" ЕАД, със срок за погасяване 240 месеца. Позовал се е на справка от персоналната партида на Иванова, издадена от Агенция по вписванията, според която на 30.04.2009 г., тя и съпругът й са прехвърлили чрез покупко-продажба право на строеж за построяване на жилище, със застроена площ от 87,79 кв. м. с избено помещение с площ 5,26 кв. м., на Ф. Махмуд, която възмездна сделка не е коментирана от ревизиращите. Въз основа на същата справка АС Кърджали е приел за установено, че на 10.05.2006 г., ревизираната, заедно с още 11 лица, продава на А. Ахмед недвижим имот първи етаж от двуетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 68 кв. м., състоящ се от магазин и фурна, находящ се в гр. Крумовград. На последно място съдът е акцентирал върху липсата на констатации на приходните органи Иванова през периода 2004 г. - 2014 г. да е придобивала моторни превозни средства такова тя е закупила през 2021 г. Решението е правилно. Първостепенният съд е извършил съобразена с процесуалния закон и правилата на формалната логика преценка на доказателствените средства, обсъдил е всички доказателствени източници, посочил е как е преценена доказателствената им стойност и е заявил кои факти приема за установени. Изводът, че в началото на ревизирания период 01.01.2015 г. Иванова е разполагала със сума, надвишаваща установения от приходните органи недостиг на парични средства от 35 578,28 лв. е обоснован с установените факти относно получаване от ревизираната на сумите 36 000 лв. на 04.10.2004 г. и на сумата 144 000 лв. на 14.10.2004 г. по силата на предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с А. Маровска и Нотариален акт 182, том IV, рег. 8522, дело 1028/2004 г. на нотариус рег. 020 по РНК с район на действие РС Кърджали и обстоятелство, че за периода между получаване на тези суми и началото на ревизирания период липсват данни ревизираната да е разходвала суми извън средностатистически за водоснабдяване, електрическа енергия, телекомуникационни услуги, нито са събрани доказателства тя да е потребявала луксозни стоки или услуги, да е пътувала извън страната. Съответен на формалната логика е изводът на съда, че след като цената на придобития от Иванова на 21.04.2005 г. недвижим имот жилище апартамент 10, [адрес] на [улица]/наименование/ в гр. Кърджали и заплатена чрез заемни средства от БДСК ЕАД, а не с получената в края на предходната година доход от продажбата на търговския обект, ответницата по касация е разполагала с тази сума години по-късно. Правилно съдът е акцентирал върху възмездни сделки на Иванова и съпруга й, които не са сред констатациите и изводите по РА и които са извършени в период, предхождащ ревизирания: покупко-продажба на право на строеж за построяване на жилище със застроена площ 87,79 кв. м. на Ф. Махмуд на 30.04.2009 г. и продажба от ревизираната на съсобствен недвижим имот в гр. Крумовград. С оглед така изложените факти съдът е обосновал правилен извод за това, че не е налице обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК и подлежаща на облагане с данък данъчна основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК. Приемайки, че РА е незаконосъобразен, той е постановил съответно на материалноправните норми решение, което следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Първо отделение